Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Скоро ще стане тъмно.
И безопасно -
за мислене.
Лъчите на Слънцето
ближат пръстта под
прозореца - съвсем
полегати са.
Плъзват се покрай
съседните сгради -
срязват сянката
на липата.
Промъкват се през
стъклото - продупчени
от процепите
на щорите.
Чакам - свита на дивана,
в очакване на тъмното.
Драскам драскулки
върху бялата плът
на хартията.
И се опивам
от усещането
за писане.
Писане...
като бягство.
Писане.
Като изкуство?
Само да дойде
тъмното.
Само да стане -
безопасно
за мислене.
01.04.2002 г.
© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.07.2002, № 7 (32)
|