Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОЙ ДА БЪДЕ ...

Габриела Цанева

web

Кой би допуснал, че след 12 години демокрация ще стигнем дотам, президентът Стоянов да изгуби първия тур на президентските избори, и да остане втори, след Първанов, лидера на социалистите?

Кой да допусне...

Ръката ми почти се схвана, докато търсех думите, с които да облека... нашия президент?... Или президентът на демократичните сили? Или кандидатът за президент, подкрепен от ОДС и други демократични сили... или... царският президент?

Чак сърцето ми обърка ударите си, докато изписвах последното словосъчетание.

Не ми се иска да се замислям твърде дълбоко над него. Не ми се иска точно сега да започна да го тълкувам. Не искам да питам кой кой е, кой чий е... Не искам.

Не искам да питам има ли политически избор; има ли политическа алтернатива... Имаше ли досега и ще има ли през идващата седмица?

Много думи... Но когато затворя очи, чувам тишината зад тях.

Няма да отделя място за двамата кандидати - Ганчев и Берон, освен за да ги спомена. Г-жа Инджова, като подкрепена от ДПС, заслужава едно изречение... Браво на нея - най-после категорично показа, че ДПС е партия, която не гласува еднозначно и че симпатизантите й са личности със собствено мнение, а не ръжени в ръцете на ръководството й. За г-н Бонев ще кажа повече изречения... Първо... изключително фотогеничен - не може да му се отрече... и колко му отива - “силният президент”... И колко му отива - да внушава, че е такъв. Язък, че е юрист - толкова ли не е могъл да прочете Конституцията и да види, че точно със силата на президентската институция не бива да си прави шега... агитацията му си беше чиста проба опит за суспендиране на основния закон... Или беше чиста проба внушение, че този основен закон може да бъде суспендиран... Колко му е... на силния президент да я свърши тая работа... И за кого ли ще я свърши? Хайде, стига толкова задълбочаване в г-н Бонев... Взе си човекът 19-те % - халал да са му - навремето Жорж Ганчев взе повече и какво от това - пак си остана Жорж Ганчев.

Само че този факт не може да бъде отминат толкова бързо. Не е случаен.

10 години минаха - нищо не се промени.

Все едно, че парламентарни избори с шумна победа на новото време и с още по-шумна загуба на синята идея е нямало. На арената са си пак същите сили - БСП и СДС и... някой като Жорж.

Може и да не е вярно, но ми се иска да е вярно.

Защото другото не ми се иска да е вярно... онова, за царския президент.

Обаче...

Обаче цяла седмица ми предстои да слушам колко много ще е вярно... до изборите, а и след това... това, за царския президент...

Преглъщам и продължавам - вече без интелектуална игра; вече без криене в дупката на мисълта... вече без спомени и паралели...

След тази седмица от мен ще се очаква отново да гласувам. Отново - за Стоянов... За моя президент... За царския президент...

Не трябва да мисля така, защото...

За кой ли път ще трябва да застана пред урната без избор?

Все по-малко стават степените ни на свобода.

Нощес се събудих, бях останала без въздух. Не ми се случва за първи път - навярно някой ден (не, някоя нощ) от това ще умра... нейсе, сега за живота пиша. За онзи, който ни чака.

Та, събудих се нощес, поех дълбоко въздух - чак свят ми се зави - и си казах - “Първанов ще е.” Какво от това, че съм седесар, какво от това, че съм демократ... преди всичко съм републиканец. Това е най-важното. И ако моите хора не защитават устоите на Републиката и приемат мечешката услуга на оня, който се бил родил с властта (и поради това много си я иска)... е, какво ми остава, освен да потърся такива, които...

...Да, както и да е - много се увлякох. Като ти дават - вземаш... особено когато ти предлагат подкрепа за президентски избори... Пък и партията на г-н Първанов първа предложи свои хора в правителството на царските хора... Те сега, вече не си ги признават за свои, но кой не вижда очевидното?

Всъщност, май никой не вижда очевидното... Кой знае...

Важното е, че пак съм без избор, щом и Първанов не става за антицарски човек.

Разбира се, остава оня избор, на 55% от народа...

Колко сладко е да си от тях. Казваш гордо - “И едните са маскари и другите са маскари” и доволен от себе си, поклащаш глава. После потриваш ръце, чистички, и си мислиш - “Е-хе, мен ли сте тръгнали да ме цапате, бре? Че аз друга работа нямам ли си, че с вас ще се занимавам?? Я да ми се махате от главата, че...”

Че...

Там е работата. След трите точки няма нищо. Няма отговор. Няма чисти ръце. За чиста съвест да не говорим - няма съвест там, където няма избор. Какво да се прави - пак ще си изцапам ръцете; пак ще избирам - дано поне съвестта ми остане чиста...

И точно преди да оставя химикалката с гузно чувство и натежала ръка, си спомних нещо, което преди десетина години бях написала... “За да имаш собствено мнение, не трябва да защитаваш противното на това, което защитава врагът ти.

Така мисля.

Но колко е трудно да защитаваш това, което защитава врагът ти.”

Е, не ни остава нищо друго, освен да го направим - Ние и Те.

И след една седмица да изберем - нашия президент.

 

 

© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.11.2001, № 11 (24)