Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Нощта осъмна с писъци.
Измислици довяват
утрото, без дъх останало.
Орисници разказват приказки.
Улисана ги слушам.
Листа шумят изсъхнали.
Горят в мъглата пламъци.
Не, водопад от жълто
се отприщи, със златни капки
ме заля; удави ме.
Измислена - на лист
остави ме - да изгоря...
10.01.2001
© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2001, № 7 (20)
|