* * *

Не знам
как да продължа.
С Вчера ли?
С Утре ли?

Само Днес
да не е;
да не е Сега;
да не е Е.

Препускаме -
от минало
към бъдеще.

И няма настояще.

Страх ни е -
в точката на настоящето
да сложим нулата
на координатната
система на Времето.
И бягаме.
Препускаме
по трите взаимно
перпендикулярни оси
на пространството -
насочени към
дъното,
високото,
простора.
И бягаме.
Изтръгваме се
от трите взаимно
перпендикулярни оси
на времето,
насочени
към миналото, от което
искаме да се измъкнем;
към бъдещето, в което
искаме да се промъкнем...
към...
настоящето...

Остър меч,
насочен
към ума
сърцето
същността...

Като игла
от нажежен метал;
като кинжал -
настоящето
ни съсича.
Времето
тича
през
нас.

01.04.2002 г.