* * *

Не е насочен
вектор времето.
Не е река.
Не е поток.
И не тече -
от минало
към бъдеще.

Защото...
И отрицателното
време е време.
Време е и сега.

Време е - което помним.
Време е - което правим.
Време е - което е било.
Време е и онова,
което би могло
            да е било
                 да е
               да бъде...

Всичко съществува
заедно,
едновременно,
там,
където се срещат
шестте измерения
на Вселената.

Не искам да питам -
искам да знам.

Някъде там,
запокитени;
някъде там
затулени -
в онези забравени
плевясали,
клеясали
95 % от паметта,
които са заключени...
там ли са прибрани
отскубнатите
прокудени
изгубени
измерения на света?

Казват,
че били седемнайсет,
в сфера с диаметър
метър на минус
трийсет и девета...

... засега не търся
другите единайсет...

Може би себе си
пак ще потърся.
Ще се повторя ли?
Ще се намеря ли?
Ще мога ли
пак отначало
да търся?

Ще се изтръгна ли
от точката
в която стоя?

Ще тръгна ли
пак?

Как искам да докосна
безбройните си образи,
разпръснати в онези
измерения, които
искам да сплотя.

Все някога
все някъде
все някоя
от нас
ще го
на-
пра-
ви.