 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ЧАСТ ВТОРА
(XV)
Габриела Цанева
Запалих свещ, коленичих. Очите ми погълнаха огъня. Панихидата започна... На 300 километра от мен.
През пламъка на свещта видях църквата. Старата църква с камбанарията, в която... "поп Димо я опя". Старата църква, в която свещеното тайнство било извършено над духа й, защото трупа й го нямало.
Свети църквата, стотици свещи горят, прогарят времето.
Трепти пламъчето на свещта, недокоснато от вятър, от въздишка. Трепти, пука, оглежда се в очите ми.
Свети църквата, светиите протягат ръцете си към горящия хляб, към житото, поглъщащо сълзите на свещите... Греят ръцете си, белите - светиите в църквата.
Плачат жените, скрили среброто в косите си с черните кърпи. Трепкат светлите пламъци, оглеждат се в сълзите. Затворили са в скръб лицата си мъжете. Затворили са в скръб очите си - огледала за свещите.
Трепти пламъчето на свещта, недокосвано от вятър, от въздишка. Трепти, пука, оглежда се в очите ми, в сълзите ми.
Свети църквата, стотици свещи горят, прогарят Времето, изгориха го.
Жените, старите, събрали сребърни коси в черни кърпи, докосват бялото момичешко лице с ръцете си... Докосват черните момичешки коси с устата си и срещат... платното на картината. Оглеждат се горящи свещи в сълзите.
Сълзите се стичат по бузите ми, отронени от изгорелите ми очи... Сълзите се стичат по бузите ми и в тях се оглежда огън.
Затворени мъжки лица - заключили тъгата в себе си. Заключени мъжки очи, заключили болката в себе си.
Пука свещ в тишината...
Гласът на свещеника проряза небето и стигна до Бог...
Трепти пламъчето на свещта ми. В него видях очите й и стигнах до нея...
Три черни жени застават до портрета на момичето - и лентата ги запечата - разкъсани от Времето завинаги... Мъже, заключили тъгата в себе си, застават до портрета на момичето и лентата ги запечата - заедно останали във Времето - завинаги...
Свърши панихидата.... след 40 години...
Трепти пламъчето на свещта ми. Опърли земята, скри се в пръстта, догоря... Тънка струйка дим се издигна нагоре, разтвори се...
Панихидата свърши.
© Габриела Цанева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.04.2010
Габриела Цанева. Миналото в мен. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Габриела Цанева. Миналото в мен. Документална повест. Велико Търново: Сеяч, 1994.