* * *

Хванаха ме
пръстите на делника.
Душат ме.
Дали е слънце или вятър;
дали е сняг или роса -
не питам.
И не знам.
Дали листата плачат,
или дърветата
настръхнали мълчат?
Дали асфалта се разтапя,
дали във локви крача -
не виждам.
Но вървя.
Дали Луната грее,
или съседът е отворил
балконската врата
и светлина оттам се лее;
дали денят изгрял е -
не разбрах.
Но продължих нататък.

Държат ме -
пипалата на деня.
И в нощите ми
хищно впиват се.
Изяждат всичко.
Лакомо преяждат.
Не ми остана нищо...
Ще дойдеш ли?
Небе, и вятър, и звезди...
Отрупани със сняг,
корони на ели...
Ела, очаквам те -
не с болка, не с тъга.
Очакване - откъсване.
Пътека към нощта,
която не е само моя -
оглозгана от делници,
сама...

02.02.2001