Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МИСЪЛ

Г. Георгиев

web

Престанах да пия. Това, което ми се появи за миг пред очите, едва ли бе само плод на моето въображение. Бе нещо много познато, но някак си ми се изплъзваше от паметта. Все пак бях уверен, че е нещо познато. Замислих се. През последните няколко дни ми се струва, че все нещо ми убягва от полезрението. Все нещо забравям да свърша. Нещо, което твърдо съм решил да сторя. Дори костенурката, която толкова обичам, наскоро умря. Това също трябва да е някакъв знак. Знак от кого? За какво? Само въпроси. Истинското стои на все по-голямо разстояние от мен. Трябва ли наистина да престана да пия? Не е ли по-правилно да продължа? Дали виденията ми са последица от алкохола? Или това е един безкраен сън, който е време да прекъсна? Ставам все по-несигурен. Това май ми се отразява зле!

Навън отново заваля. Така е от няколко дни. Дърветата прогизнаха и провесиха клони по-близо до земята. Земята е кална. Навсякъде са се образували големи локви. Водата е заляла всичко. Влагата прониква през стените на мрачните къщи и човек неволно потръпва. Хладно е. Студено е. Мокро е. Тъжно е.

На масата си поставих зелена восъчна ябълка. Опитах се да я нарисувам. В съзнанието ми изплува мисълта за бял, развяван от вятъра, плат. На него се открояваха ясно две зелени петна. Толкова бяха контрастни, че щом ги погледне човек, натрапчиво засядаха в неговото съзнание и го тормозеха с присъствието си. Вятърът се усили. Петната се спуснаха и бавно се отделиха от бялото платно. Отлетяха някъде в далечината. Оттам се дочу вик. Нещо протяжно и ужасяващо. Настръхнах. Загледах се в далечината. Там околният пейзаж преминаваше в една далечна точка, от която струеше гневна уплаха. Какво ли имаше там? Страх ме е дори да си помисля за това. Аз идвах оттам.

Прозорецът се блъсна и с трясък вятърът строши стъклото му на ситни парченца. Сепнах се. Погледнах в тази посока. Прозорецът си стоеше на същото място. Стъклото беше здраво. На перваза покапаха първите капки. Отново заваля. Някакво треперещо същество се беше приютило на моя перваз. Отидох до прозореца и го отворих. То влезе вътре. Затворих след него. Вятърът свистеше и биеше по стъклото. Потръпнах. Съществото ме погледна в очите. Може би проучваше намеренията ми. Нямах нищо против. И аз се загледах, но през прозореца - навън. Дъждът се усилваше.

 

 

© Г. Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.11.2001, № 11 (24)