Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЯПА УЛИЦА
Доверието ни един към друг -
невъзвратимо
топи се, чезне, чезне
непрекъснато... Усмивката
тъй рядко затрептява искрено
но устните ни,
че дори изглежда
съмнителен човекът,
който се усмихва...
Ти вървиш:
очакваш, може би,
че някъде съвсем наблизо
има друг - тебеподобен,
който
жадува за доверие...
Вървиш -
и неочаквано съзираш:
избраната от теб посока
е "сляпа улица".
© Евгени Апостолов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2001, № 7 (20)
|