ПЛОВДИВ

Триптих

I

Фонтаните,
които всички тук
наричат "пеещи",
по-точно са танцуващи...
Феерия
от разноцветни светлини
и водни струи,
които се издигат към небето...
Вълшебна музика -
в такива часове
дори и шепотът на старите дървета
е притихнал...
Оставате
за малко тук - след работа
или в неделя:
пред чашата кафе
и думите на истински приятели...
Танцуват
светлините на фонтаните
със струите вода. И неусетно
забравяте умората
и трудовия ден... А от сърцето
на този град, като от някакъв
средновековен храм,
извира музика...

II

В този град е
както някога...
Стрехите са надвесени
над тесните
смълчани улици; по прашните
бръшлянови листа се утаява
залезът...
И времето
е спряло тук; във всяка къща
по таваните
са грейнали слънца,
които не залязват никога...
Свечерява се - и бавно
по стъпките ни лази мракът.
Неочаквано,
сред тишината на града,
подобно вик на някакъв самотник,
проехтява камбанен звън.
В часа,
когато уморени
птиците заспиват в гнездата,
далече от шума на оня бързащ,
задъхан град под хълма,
старата камбана ни напомня,
че е минал
поредния ни ден... А ние
с тревога
говорим за живота и за любовта,
за всичко,
което предстои на нас -
родените, за да живеем в мир...

III

Марица е
невъзмутимо тиха...
По пейките на двата бряга
тази вечер
единствено тъгува есента.
Изтичаща вода - самото й
присъствие при нас е вече
някакво отсъствие...
Странно е
спокойствието, с което
реката ни напуска всеки миг...
И никога не си отива.
А градът е
някъде наблизо: запъхтени
тролеите минават - и заглъхва
свистенето на гумите...
Модерен ресторант - удавени
проблясват във водата светлините му...
А там,
под каменните сводове на моста,
спокойно и стремително,
реката
се губи в мрака...
За да остане в живота на този град

1983 г.

© Евгени Апостолов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2001, № 7 (20)