КРАЙНА ГАРА

На тази гара свършват всички линии
и всички линии оттук започват.
Със първия пристигащ влак
се ражда изгревът...
Въздишка на локомотив -
огромно облекчение
след пропътуваната нощ! Перонът е
все още пуст - но пълен
с очакване...
Сред посрещачите понякога стоя и аз.
Но не очаквам да пристигне
никой... И отдавна
аз нямам повод да замина
с някой от потеглящите влакове.
Носталгия
по вечното движение - и тази
неизменност на нещата,
която се таи в самата гара:
огромен кръстопът
на хиляди съдби, мечти,
страдания и радости...

И тези неизменни посрещани - гларусите...