 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧОВЕКЪТ НА БРЕГА
Не му пречете.
Той не тъгува.
И отдавна е прозрял
на мъката си същността.
Не му пречете.
Нека да остане
на брега, с очи,
загледани далече. Залезът
и вечната, прастара песен на вълните,
му спомнят нещо.
Оставете го. Сега
той мисли. И навярно,
когато от небето се усмихне
самотната луна,
човекът от брега ще тръгне
по сънените улици - към своя дом.
Ако успеете,
заговорете го. И вярвайте -
той може
да каже нещо, за което ние,
заетите с всекидневните си грижи,
дори не подозираме.
© Евгени Апостолов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2001, № 7 (20)