* * *

Безмълвие
в средата на следобеда...

Дори и вятърът
е спрял да си почине
някъде - между небето
и дърветата...
И ти стоиш -
загледан през прозореца. И пак
единствени при теб са мислите...
Мълчиш - какво от туй, че
мълчанието ти понякога
учудва хората?...
Ще дойде ден
и ти ще се изправиш
пред всички тях - себеподобните.
Тогава
ще бъдеш длъжен да говориш.
Ще успееш ли наистина
да кажеш нещо?...