ЕПИЛОГ

Дилян Вълев

web | Седем дни

Две години и три месеца по-късно не мога да кажа, че нещата в живота ми са се променили кой знае колко. Върнах се в поделението. Вдигнаха ми скандал. Заплашиха ме с дисцип. Дадоха ми пет дни арест и ме извадиха още на втория, тъй като нямаше хора за нарядната бройка. Някой ми подхвърли, че за мен са ходатайствали влиятелни хора, но нямаше как да разбера нещо повече. После се уволних.

В момента съм учител в Асеновград, а по някаква ирония на съдбата - и нещо като журналист в местния вестник. Разбира се, първата ми работа бе да напиша материал за Общността. Той бе изключително язвителен и гаден. Иронизирах ги всичките като шайка неудачници, а Боби изкарах полудял графоман. Очаквах да ме засипе с опровержения, но той се обади само веднъж.

Противно на логиката, както често става, статията ми имаше обратен ефект. От колеги разбрах, че десетки откачалки са се юрнали към Триград с вестник в ръка.

Смъртта на Боби, за която ми говореше при последната ни среща, бе насрочена за миналия септември. Пак от колеги научих историята - по понятни причини не ми се ходеше лично. Боби облякъл руската си рубашка, наметнал торбичка през рамо, дал последни напътствия на последователите си и поел пеша надолу към равнината. Минал Девин и Михалково, на втория ден и Кричим. На третия се прибрал в родното си село Звъничево и след дълго разпитване успял да открие бащината си къща. През цялото време бил следван от журналисти и тълпа вманиачени обожатели.

Бащината му къща се оказала изоставена от десетилетия и напълно порутена. Изгонили двете крастави псета, които живеели там със самочувствието на законни стопани, след това Боби легнал на ръждясалата пружина в една от стаите, казал, че е време и затворил очи. Очевидци твърдят (доколкото може да се разчита на подобни очевидци), че постепенно той избледнявал, ставал все по-прозрачен, докато вече можело да се вижда през него. След това обаче започнал пак да се вплътнява и придобил предишния си облик. Тогава отворил очи и изрекъл:

- Грешката е изключена. Върнах се, за да доведа нещата докрай.

Спазарил се с някакъв таксиметров шофьор да го откара обратно в Триград, където е и сега. Аз написах язвителен коментар за смъртта му. От рода на това, че искайки да се направи на Толстой, е заприличал на Форест Гъмп.

И пак, противно на логиката, след фарса със смъртта му, последователите на Общността скочиха на няколко стотин.

Стоян обаче напусна Триград. Впослествие разбрах, че живее в София, спрял алкохола и въртял изключително доходоносен бизнес. А наскоро, като разлиствах бюлетина на БТА, попаднах на следния адрес: "Фондация "Родна тиква", ул. "Марин Дринов" 37, тел./факс 02/22-74-35." Оттогава все си мисля да звънна и все отлагам.

За Емилия разбрах, че окончателно се е преселила в другия живот. Едно от малкото неща, които правела тук, било да пуши марихуана. Била доста запусната и вече не можела да се нарече красавица. Преди половин година се появил прословутият й баща, повъртял се една седмица в Триград и запрашил сам за Австралия. Не знам за какво са си говорили и дали изобщо са говорили.

Напоследък често сънувам един и същи сън. С нея вървим в нещо като ледена зала. Огромни сталактити висят от тавана, а през тях прозира слънчева светлина и те светят във всички цветове на дъгата. След това излизаме на нещо като хребет, целият покрит със сняг. Небето е тъмносиньо, снегът заслепява, ние вървим, хванати за ръце и знаем, че така ще е вечно и това само ни изпълва с щастие. Когато се събудя, обикновено съм в приповдигнато настроение, но по обяд неизменно ми става гадно, а вечерта се напивам като... както аз си знам.

В писмото, което Боби ми прати след първия материал, пишеше следното:

"Г-н Петров,

Приятно съм изненадан от Вашата статия за Общността. Считам, че именно фрустрацията, злобата и дребнавостта могат да бъдат основни движещи сили в личностното Ви развитие.

С поздрав: Борис Манасиев."

Обаче не бе издържал и бе надраскал отдолу послепис:

"P.S. Петров сине, още дваж ще се отречеш от Мен, а след това ще станеш Мой апостол!"

Това едновременно ме подразни и развесели. Написаното не означаваше нищо - просто не бе устоял на каламбура!

В едно обаче се оказа прав. Наистина "се отрекох" три пъти от него. Отначало бе материалът ми за погребението на бай Андрей, предизвикал жлъчното пророчество, последва коментарът за смъртта на Боби. Третото "отричане" е този текст, който вече завършвам. Както може да се очаква, е написан в турскосинята книга с печат "ТПК"Родина" - Девин", с ужасния ми, разкрачен и мърляв почерк, нечетлив дори за самия мен.

© Дилян Вълев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2002, № 1 (26)
Дилян Вълев. Седем дни. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Дилян Вълев. Седем дни. Пловдив, 2001.