Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

С МАКЕТА НА АВТОСТОП

ОХРИДЧАНИ: "САКАМЕ ЛИ, КЕ Я СВАЛЯМЕ ВЛАДАТА!"

Дилян Вълев

web

"Свирете паак китари, налейте вина стари, да се опийем..." пее малко преди полунощ оркестърът в ресторант "Далга", намиращ се на самия бряг на Охридското езеро. Противно на купонджийското внушение, в кръчмата са малко хората с нагласа да пият стари вина. Всичко на всичко моя милост и група руски туристи. Местната фауна е представена от

македонски интелектуалец

с вид на Вежди Рашидов, който изглежда сваля две попрехвърлили свои сънароднички на кафе с рецензия за новия роман на някакъв техен писател. Доколкото мога да схвана от подслушване през масата, става дума за прастарата история на Ромео и Жулиета, само дето в този вариант той е македонец, а тя - албанка. Последствията естествено са трагични. Въпреки празните маси навсякъде из Охрид собствениците на ресторанти си държат високите цени. Бутилка бяло вино излиза най-малко 15 марки, кока-колата е марка и половина. Всъщност всичко в Македония е скъпо, странно защо, при положение, че туристите не се избиват да идват тук. Особено напоследък.

Много слаб сезон,

заради тези събития всички туристи се изплашиха, казва хазяинът ми Благой Арсовски. Преди идваа от цела Бугария, от Гърция, Албания, тази година нема никой. Иначе Охридското езеро е наистина хубаво място. В момента обаче му се радват само местните жители. Има още едно нещо, което навярно отблъсква туристите - ужасната полицейщина. За да преспя една нощ тук, ми се налага да се регистрирам в полицията. Оттам ме връщат три пъти - първия път, защото регистрационният картон бил написан на бугарски, втория път - да доведа хазяина да го видят, а третия - защото трябвало да се напише с латински букви. Добре че мястото е наистина красиво, иначе след такава процедура е много вероятно бързо да го намразиш.

Сутрините в Охрид са повече от спокойни, в осем часа са излезли само рибарите. Питам един от тях върви ли риболовът и той чистосърдечно си признава, че стои тука, колкото да минава време. Истинският "риболов" е през нощта, когато отиват с лодките отсреща до Албания. Там купуват от бракониери охридска пъстърва, която след това препродават по заведенията. В Македония пъстървата е защитен вид и ловът й е забранен, но пък в Албания всеки си прави каквото си иска. В резултат от тази далавера "забранената" охридска пъстърва се предлага по всички ресторанти, но струва средно 1400 денара порцията - 45 марки. Спирам пред статуята на Кирил и Методий, която е точно срещу пристанището.

Бугарче ли си?,

пита ме седящ на пейка наблизо старец, след това продължава: "Кога у вас беше възродителниот процес, у нас писаа дека бракята по-рано се именували Кемал и Мустафа!" От Охрид до Скопие са 150 километра, минават се няколко планини. До Кичево нямаш проблеми, можеш да спираш навсякъде, обяснява ми хазяинът Благой. После се редуват - и наши села, и шиптърски. Тебе како бугарин мое да не те закачат, но македонец ли си, ке те инквизирват. А тука шиптъри има ли, питам го, защото съм чувал, че в Охрид албанците съставляват 40 процента от населението. А, не, не, опровергава той, ние у Охрид сме лоши, овде шиптър не мое да припари. Един беше купил кукя у квартала и мислеше дека да живее овде. Още първата вечер му я палнахме, та се запиля и повече не сме го видели. Оня ден пък хванахве осем кюрди -

скъсахме ги от бой!

Като ги разсъблякахме, видяхме, че под якетата носеха униформи на АНО - явно наемници, пратили ги да правят терористични актове тука. Тука терорист не може да припари - всичките следим, появи ли се, на секундата се събираме сто души и му... Охридчани и битолчани сме най-лошите - от нас и владата (властта) се плаши, защото знае, че решим ли, ще я съборим. Първият стопаджия ми маха още преди да съм излязал от Охрид. Това е 55-годишният Сашо - хотелиер. Имал проблеми с колата, пък автобусът за Струга бил чак следобед. Иначе е доволен от живота. Добро е, задоволен сум, разказва. Имам две куки у Охрид и една кукя у Струга, сите за туристи. Моя сестра у Струга живее у другата кукя. Имам и друга сестра у Америка - Вирджиния. Таа есен ке й отида на гости. Па ако мое, ке остана - овде живот нема!

 

 

© Дилян Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2001, № 6 (19)