ЗДРАЧ

“Когато е мъничко тъмно, се казва
здрач. Когато е много-много тъмно,
се казва нощ.”

Из наблюденията на Марта

Пада здрач върху нас като кротка чернобилска пепел,
Неусетно отложил бедата за другия път.
Наште сенки растат и се вдигат изящно-нелепи -
Ще достигнат с глави хоризонта, преди да умрат.

Не е ясно дали ще се мръкне или ще се съмне.
Отвоюва нощта милиметри невидима площ
И детето ни знае: когато е мъничко тъмно,
То нарича се здрач. Значи още е рано за нощ.

Наште сенки растат - хоризонта с ръка да докоснат:
Предпоследният порив за този последен предел.
Аз не искам отвъд, ти не искаш, а всъщност е просто -
Няма връщане. Своята сянка със здрача си сплел.

Преброени-броени, прахосани - все пак минути.
Все пак имаме тях. И се имаме с тебе все пак.
Пада здрач върху нас. Миг преди светът да се срути,
Да замръзнем в стоп-кадър. Та още е рано за мрак.