вие сигурно се чудите
какви са писателите и поетите
с какво са по-различни от вас
или го знаете?
писателите и поетите
не са чак толкова по-чувствителни
или различни
от останалите хора
те просто не винаги са били свободни
и за тях сега
най-важното е свободата
която те постигат за себе си
като се изразяват,
като се разкриват.
за да стигнат дотук,
са извървели най-трудния път
този, който извървява несвободният човек
към свободата
път, по който се натрупва болка
и после тя трябва да се излее
всеки от тях сам е достигнал до крайната цел
без дори да съзнава в началото
каква е тя
без дори да разбира и в края
каква е тя
каквато и да е, той вече е творец
и това е неговото средство за оцеляване.

Ако духът на Нефертити живее в мен
И духът на Хенри Милър
Или ако съм си просто Аз
Едно Его
Един неизвестен дух
Един още малък и съвестен дух
На който му се свива сърцето
От най - безобидните обиди
Ако това съм аз
Не е чудно че се чувствам така
Както се чувствам
Но тъй като дойде пролетта
Мечтите ми се раззелениха
И си помислих
Че мога да извърша чудеса
И аз мога да извърша чудеса
Но не тези
Които се опитах
Да извърша

Ако съм те виждала истински въодушевен,
то е, когато четеше Буковски
бяха ти казали
че всеки може да пише така
ти им беше казал
че не може
когато го откри - него - Буковски
всичко друго се превърна в плява
дори и аз
която бях толкова далеч
от тази съвършена простота
от този вид откровение,
особено аз,
която, в сравнение с него
бях като парче математика
в сърцевината на зелка
сега, след много време
като чета Буковски
не мога да кажа
че двамата си приличате
но мога да кажа
че ти искаше
да си като него
и все пак
имаше нещо
в твоя изследователски подход
 

Когато не знаех какво да правя
те всички решиха да ми го кажат -
че тук писателите се познават
и аз трябва да се смеся с тях
по какъвто и да е начин
да ме приемат или да ме отхвърлят
но да съм една от тях.
Тогава разбрах какво точно
няма да направя -
това
Казах им че не изпитвам нужда
да познавам нито един писател
никой, който да е като мен
или да е твърде различен от мен
Те ми казаха колко далеч съм от земята
но не знаят какво е да си на това място
нито пък знаят
колко по-близо до земята съм от тях.
Истината е че всички хубави идеи
осъществими и неосъществими
ми принадлежат
и това няма нищо общо
нито с писателите
нито с начина, по който се "успява"
Да, статиите на другите са по-свежи
и по-находчиви
от моята първа и единствена статия
за велосипеда
Но това доказва само
че статиите са нещо
което аз няма да пиша
също както любовните романи
както и сюжетите за секс-телефони
както и много други неща
И ако търсите още доказателства,
спомнете си само
какво ви казах за Винсент и за Хенри
и че дори и с тях не бих се смесила
а какво остава за онези, с които ми предлагате
да се смеся.
 

Едва ли разбирате какво точно е
да си писател
То е по-скоро начинът
по който се чувстваш
Отколкото някакво желание
да успееш
или да се доказваш
или да правиш нещо
с което да се усещаш активен и полезен
и действен
а не изолиран
Думата "посредственост"
не съществува
защото да си писател
означава точно това -
да си писател
а не какво ще напишеш
и тогава просто не можеш
да бъдеш посредствен
Тогава най-важното за теб
най-хубавото и най-желаното
е това - да седнеш и да пишеш
и да изпитваш удоволствие
и наслада
от самото писане
не толкова от осъществяването
на целите
които си си поставил
не от продуктивността
не от броя на изпълнените страници
а всяка една отделна страница
да означава повече за теб
Когато познаеш това чувство
няма да ти се ще
да е по друг начин

вчера си мислех че мога
да напиша всички поеми на Света
и да ги изпратя в някое Издателство
и да спечеля пари

но днес не съм така поетична
както вчера
а и парите днес не са ми толкова нужни
както ми бяха
вчера
много хора създават поезия
и много хора ми казват
че като прочетат стиховете си
все имат чувството
че трябва да ги редактират
не ги харесват такива,
каквито са

това е, защото
те
се стремят към съвършенството,
което смятат че съществува
но колкото повече го търсят
толкова повече не го откриват

и това ги кара да се чувстват
непълноценни
като поети
а това е, защото
те
са винаги първо нещо друго
и после
поети

всъщност стиховете
просто трябва да бъдат написани
и да не ги препрочиташ
толкова много пъти,
че да започнат да стават
безмислени
това, което влагаш в тях
докато ги пишеш,
обикновено
е напълно достатъчно
всяка редакция
само ги отдалечава
от техния истински живот
и смисъл.

© Диана Павлова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2001, № 10 (23)