* * *

Все за нещо ме връща прагът,
все за нещо ми ризата захваща -
имам нещо да му давам май...
Страх го е, че няма да се върна,
ключа да не загубя, на чуждо да осъмна...
Забравени от мен -
ще болят залезите ни!
Но искам да ми вярва, че все ще се връщам.
Залезите как да не прегръщам?
Нали ключът от моя праг е посаден в сърцето ми...
Сърцето си - как да не слушам,
дори страхът му на любов ме е научил.
Врекла съм се!
И моят праг е на този храм.
И
го
питам:
Колко вино с теб сме пили,
Малко ли вино с теб сме изпили...
Помниш ли, помня ли аз?
Колко грешки сме простили
и любов от пепел сме градили,
помниш ли?!
Помня аз.