Биографията
остава незавършена, тя е с отворен финал, защото Арам Берберян-Дат
в
е жив и се намира в най-добрата си творческа форма, изпълнен с големи
планове за бъдещето. Дано е жив и здрав, за да ги реализира.
На някои
читатели може да се стори, че написаното е пристрастно, че липсва обективност.
Не отричам, че може би са прави. Но каква по-добра обективност от документирани
факти!
Аз наистина
не съм напълно безпристрастен. В процеса на работата го обикнах, възхитен
съм и продължавам да се възхищавам на духа му. Искам да подчертая, че
моята пристрастност идва и от това, че познавам неговата дейност от
повече от 20 години. Дано съм успял да го представя като един добър,
честен и великодушен човек.
Много
ми се иска тази книга да компенсира поне част от неприятностите, съпътствали
живота му, и да бъде едно малко признание за делата му.
Щастлив
е Арам, защото са много хората, които с радост го поздравяват, като
го срещнат. С благодарност се обръщат към него с топлото "Бачо Араме!"
и се хвалят с успехите си, не пропускат да споменат и за неговия дял
в тях. А през ръководените от него състави и опитната му ръка па педагог
са минали доста млади хора.
Не всички
са станали музиканти и артисти, но са станали ХОРА - уважавани и почитани
като своя възпитател и учител.
Ето някои
от тях:
и много
други …
Дано не
се сърдят пропуснатите...
Това е,
което стои над всичко в живота на Арам и за което си струва човек да
жертва спокойствие и сили, талант и живот!
