ВСЪДЕХОД

web | Аленото на декаданса

Шизофренна стомана, пълзящ катаклизъм, чудовище -
ти квичиш и боботиш, и виеш от мъка и мощ.
Все по-пусто пространството зейва пред твойто туловище,
все по-дълга, следата сълзи като рана от нож.

Ако спреш, за да чакаш гласа на води и на камъни,
на настръхнали папрати и саблезъби треви,
ще увисне над тебе една мълчалива анатема,
ще текат часове и ръждиво под тях ще кървиш.

Ако спреш, дъждове и лъчи с флегматичност безмилостна
ще нащърбват, ще пилят абсурдния твой силует.
Ще те дърпа земята в бездънната си работилница,
дето скелети рудите плакнат в морета от нефт.

Ако спреш, ще излезе човек с инструмент и с бинокъл,
Ще почуква трупа ти, ще пуши, ще гледа леса.
Като плах и невярващ сирак ще се щура наоколо,
А реши ли да викне, не ще си познае гласа.

Само пътят е твой - динозавър, танцуващ по ледници,
лунен бръмбар с овални крака, междузвездна троха...
Ти си гладният бог, ти си сетният бог на човеците,
самотата си ти, заревала от сила и страх.

1983

© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004