ВИК

web | Аленото на декаданса

Тази нощ всички птици яйцата си яростно счупиха.
Папагали изпсуваха, храчейки кръв и стъкла
Грозно гракнаха славеи. Виснали в телени клупове
мъртви свраки заудряха с голи и сухи крила.

С писък падна небето. Орлите задъвкаха киселец.
Като дрипави старци клечаха и плачеха те.
Свини пореха облаци с кучешка стръв. И се кискаше
равнината, пияна до смърт, и повръщаше нефт.

Тази нощ там дълбоко, дълбоко, отдън инкубатора,
наизлязоха бройлери - кротки, безбройни и зли.
Изкълваха звездите, изкълваха крилата на вятъра,
изкълваха очите на дивите рижи петли.

Изковаха със човчици ново небе - ламаринено,
и оттам се изцъкли неонова, хитра луна.
Хоризонта със четири торни стени го зазидаха,
и хранилка със дрожди залегна при всяка стена.

Аз се блъсках в леглото си като в яйце неразчупено.
Изгорял бях отвътре, когато навън изкрещях,
че съм малък, и кротък, и зъл, за да литна към утрото,
че съм див, и съм риж, и съм сляп, за да ида при тях.

1982

© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004