ПЛАНИНА

web | Аленото на декаданса

На Иван Давидков

1.

В трийсет раници впрегнат, в марш суров,
с хленч и радостни викове,
се изкачваше подир другаря Попов
необятният Шести Ве.

Мълчалив като стар индианец, аз
бях решил да пристигна пръв,
та Кристина, светът и целият клас
да си кажат: "Какъв е лъв!"

Можеш всичко, ако си влюбен до смърт.
Любовта е велик инат.
Любовта е безкраен планински път
и ожулени гръб и врат.

Всеки храст, всеки камък, всеки бодил
бяха ярост, молитва, взрив.
Всъщност никога, никога не съм бил
по-измъчен и по-щастлив.

И висяха над мойта вечна любов
и подстригана шпиц глава
само строгият гръб на другаря Попов
и мистичната синева.

Боже мой, аз се качвах и знаех, че
всеки тук е единствен шанс.
И се смееше слънцето като врабче
в аления си декаданс.

2.

Стоя на върха. Въртя очи.
         Сега какво, накъде?
Мълчи планината, снегът хвърчи,
         а хижата спи, яде.

Отдолу глухо ръмжат коли.
         Нагоре приижда мрак.
Парадоподобно текат мъгли
         и удрят безшумно крак.

Къде са другите? Та нали
         вървяхме всички насам?
Дали сме заедно тук, или
         е някъде всеки сам?

Къде е Кристина? Защо до днес
         препусках в тия гори?
Не съм ли я всъщност подминал, без
         ръка да подам дори?

Да можех да разбера кое
         ни кара да продължим.
Да видех отпред силует, но е
         Учителят невидим.

Добре. Поемам дълбоко дъх
         С възторг внезапен и зъл:
- Не искам твоите писти, връх!
         Не съм за слалом дошъл.

Набъбва, става човешкият шанс
         Господня сълза, видях.
Щом има залутани долу, аз
         избирам да съм от тях.

Щом има долу - има вина.
         Това е моят багаж.
Това е моята планина.
         Останалото - мираж.

1988

© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004