ГЛАДЪТ

web | Аленото на декаданса

На разсъмване те изпълзяха - космати и гърбави,
Като бръмбари мудно се скупчиха в тъмен рояк,
заскимтяха, оголиха вълчи зъби между бърните,
и с маймунска походка поеха в дълбокия сняг.

Бяха с тежки чела, бяха стиснали кости и колове,
а очите им светеха болно от страх и от глад.
Над главите им вместо стадата от питомни облаци
бе настръхнала сивата кожа на звяр непознат.

Над главите им някой лениво, смразяващо дишаше
и надолу се стичаха бели потоци от студ.
Някой с хладна пета ги затъпкваше тук - като лишеи -
някой глух и огромен, и толкова, толкова чужд.

Цял ден - ниско приведени - пъплеха те и изчопляха
коренища и червеи с ожесточени ръце.
Но гладът бе голям, по-голям бе от всичко наоколо,
и един се изправи, обърнал нагоре лице.

И настръхнаха странно и строго към бездната ледена
като някакви мрачни и свити пружинно лъчи...
През съдраната кожа на звяра небесен ги гледаше -
търпелив - отвисоко - баща им - с безбройни очи.

1984

© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004