Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕЛЕГИЯ ЗА КОСМОНАВТИ
web | Аленото
на декаданса
Цял вибрираше корабът - кух, многотонен и празничен.
По главите ни с пукот се ронеха лак и ръжда.
И летяхме към слънцето. Гръмко чертаеха в празното
изгорелите газове нашата горда следа.
От години летяхме. В желязната зала събрани
пак и пак над машрута надвесвахме неми чела.
И укривахме нашите потни, треперещи длани
от екраните, вгледани с хладни и зорки числа.
И с омраза ни хранеха сутрин, и обед, и вечер -
със омраза към всички застинали долу лица.
Те се целеха в нас с очила огледални и черни,
от Земята, невярваща в митове, нито в слънца.
Беше време, когато изтръгвахме цялата скорост.
Преобръщахме бездни. С пресечени, къси вълни
престарели пулсари излъчваха завист и горест,
и ни правеха път апатични, пияни луни.
Тъй години, години летяхме. Но всяко очакване
е змия уморена, в опашката впила зъби.
И се взряхме навън, и видяхме пак тази галактика,
от която избягахме, горди със свойте съдби.
И разбрахме - въртим се в лукава, чудовищна орбита
покрай Слънцето - тоя жигосан от Бога медал!
Но не казахме нищо. Мълчахме от мъка и гордост.
Като притчи говореха нашите неми чела.
1986
© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004
|