АНГЕЛ

web | Аленото на декаданса

Аз се спуснах тогава без страх. И крилата си мощни отрязах.
И ги хвърлих в краката ви - хвърлих ги в земната прах.
Аз пристъпих сред вас, но видях, че отново се мразите,
и отвърнал глава, като сиротен бес възроптах.

Като сиротен бес възроптах: - тя, Земята, ви тегли, засмуква ви;
тя облизва петите в с лаком и спечен език;
тя залъгва устата ви с вино, ушите ви - с музика,
докато не попиете в нея подобно сълзи.

Ей така се размивате тук. И ви носи и тръска в търбуха си
тая майка Земя, тая звездна овца - единак!
Тя преживя лениво и курка в червата й хумусът,
тя ви ражда и храни, но гладни прибира ви пак.

Моят глас заплющя - бе гласът ми гръмовен и горък.
Като вятър космичен препускаше тук моят глас.
- Хора - виках ви аз - няма нищо отвъд и отгоре,
но у вас има всичко, у вас има всичко, у вас!

Ала вие вървяхте - безкрайна редица от зрители.
Бе вървежът ви тежък, а взорът напрегнат, смутен.
Щом отминехте, клатехте дълго глави снизходително,
сякаш знаехте нещо, което бе скрито за мен.

1985

© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004