ОТИВА СИ ЧОВЕК

web | корица

Не беше той на никого известен.
Не го запомни с нищо този век.
Не спомена за него никой вестник.
Един от нас - отива си човек.

Отива си човек. Защо мълчите,
изправени край грубия ковчег?
Със пепел посипете си главите,
ридайте с глас! Отива си човек.

Отива си човек. Нима е важно
какъв е бил и колко е живял?
И той е като нас от майка раждан,
и той е в черни нощи побелял.

Отива си човек. Без вик, без спомен.
Тъй както и живял бе мълчешком.
Довчера още беден и бездомен,
днес вече има своя малък дом.

Отива си човек. Без шум, без драма.
Случаен скитник през живота лих.
Не тъй ли утре нас като ни няма,
друг ще допише този стих...

1978

© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015

Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.