Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СБОРНИК В ЧЕСТ НА 70-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФ. ДФН ИВАН КУЦАРОВ

Десислава Владимирова, Виктория Станева

web | web

Сборникът Езикът на времето започва със статията на Вера Маровска и Лилия Иванова Талант и творчество, отдадени на езикознанието, в която авторките определят проф. Куцаров като един от най-известните съвременни лингвисти както заради богатото му научно творчество, така и заради неговата обществена и професионална ангажираност с проблемите на научната и преподавателската общност и доказаните му административни способности. Накратко се проследява и жизненият и научният му път.

Иван Куцаров е роден на 04.02.1942 г. в град Бургас. Там получава основно и средно образование. От 1963 до 1967 г. следва славянска филология в Софийския университет. През следващите няколко години е преподавател по съвременен български език в Учителския институт "Христо Ботев" в Бургас. През 1972 г. Иван Куцаров става аспирант на професор Ив. Леков и професор Св. Иванчев в Катедрата по славянско езикознание на Софийския университет. През април 1978 г. му е присъдена научната степен "кандидат на филологическите науки" за дисертационния труд "Явлението преизказност и преизказването в славянските езици". През 1981 г. се хабилитира като доцент, през 1992 г. защитава дисертация на тема "Конклузивът в славянските езици" за присъждане на научната степен "доктор на филологическите науки", а от 1995 г. е професор.

Постъпил в Пловдивския университет през 1974 г. като асистент по съвременен български език, Иван Куцаров започва да води семинарни занятия по фонетика, лексикология и морфология, където по-късно се съсредоточават научноизследователските му интереси. В същото време води лекциите и упражненията по сравнителна граматика на славянските езици. След хабилитирането си за доцент (през 1981 г.) той поема лекционните курсове по съвременен български език и по увод в славянската филология. От 1978 г. до 1990 г. чете лекции по сравнителна граматика и по увод в славянската филология в Софийския университет, а от 1992 г. до 1996 г. - и във Великотърновския университет. Чел е и спецкурсовете "Преизказването в българския език", "Функционална граматика" и "Теория на морфологичните категории", участвал е в научния семинар на проф. Стефана Димитрова в ИБЕ при БАН. От 1990 г. е лектор по съвременен български език - морфология, във филиалите на Пловдивския университет в Кърджали и Бургас. Инициатор е за разкриването на филологически специалности в Бургаския свободен университет. В кратък срок тук успява да създаде академична атмосфера, сред която израстват редица местни филолози. Към момента на издаването на сборника проф. дфн Иван Куцаров е преподавател по съвместителство в университета "Проф. д-р Асен Златаров" в гр. Бургас.

Следва библиография на трудовете на проф. дфн Иван Куцаров. Научната му дейност започва през 1973 г. От посочената година до днес той е автор на монографии, учебници, студии, рецензии, езикови бележки, чийто общ брой е над 200.

Поместени са поздравителни адреси по случай 70-годишния му юбилей от проф. Стоян Буров, ръководител на Катедрата по съвременен български език във Великотърновския университет, от доц. д-р Валентин Гешев, ръководител на Катедрата по славянско езикознание в Софийския университет, от президента на Бургаския свободен университет проф. д-р Петко Чобанов, от ректора на БСУ проф. д-р Васил Янков, от декана на ЦХН доц. д-р Евелина Динева, от ректора на университета "Проф. д-р Асен Златаров". Впечатлява и поздравителният адрес от славистите в Санкт-Петербургския държавен университет. Всички поздравителни адреси съдържат топли думи и пожелания за нови научни успехи.

Втората част е озаглавена "Езикознание" и има пет раздела.

В първия раздел "Общо езикознание и граматика" са публикувани статии на Руселина Ницолова, Иван Кънчев, Василка Радева, Красимира Алексова, Стефка Петрова, Мери Лакова, Вера Маровска.

В раздела "Лексикология и словообразуване" място е отделено на Устойчивите словосъчетания - същност и опит за структуриране под авторството на Ваня Зидарова. Силвина Михайлова, Иван Чобанов и Борян Янев също са автори на статии, публикувани в този раздел.

Следващият раздел "История на езика и диалектология" поставя научни разработки в областта на историческата граматика. На пръв поглед заглавието Пасли ли са козите на праславяните в дателен самостоятелен? е хумористично, но всъщност статията представлява задълбочен анализ в исторически план на развитието на европейските езици. Валентин Гешев, автор на статията, цитира Данте Алигиери, който разглежда въпроса за променливостта на езика и взаимното раздалечаване на езиците, за произхода и квалификацията на европейските езици. Данте приема традиционния възглед, че всички езици произлизат от еврейския. Интересна е представата му, че романските езици произлизат от провансалския, а латинският е изкуствено създаден от учените като общ език на науката. Представата, че интелектуалците са способни да изобретяват езикови структури, е добро ренесансово начало. Важни структурни особености на книжовния език са именно такива "изкуствени" изобретения, които го интелектуализират и усършенстват. Авторът разглежда ролята на причастните конструкции, равнозначни на прости изречения, които са древен начин за образуване на сложното изречение и езиците на целия свят. В същия раздел са поместени статии на Диана Иванова със заглавие Възрожденски представи за единна и всеобща българска граматика, на Христина Тончева Молитвата на йеросалимския патриарх Софроний в богоявленската традиция през 17-18 век, на Тодор Бояджиев Морфемата въз/въс като предлог в българския език, на Иванка Гайдаджиева и на Мариана Куршумова.

В раздела "Теория и практика на чуждоезиковите паралели" са поместени статии на 11 езиковеди. Сред авторите пристъстват имената на учени като Елена Иванова, Елена Хаджиева, Красимира Чакърова, Дора Щерева, Иван Илиев, Гергана Петкова.

Разделът "Стилистика" разглежда актуални проблеми на езика, свързани с публицистичния и художествения стил. Автори на статии са Мариана Лазарова, Веселина Ватева, Вяра Найденова, Весела Шушлина, Димитрина Хамзе.

Следващата част от сборника е озаглавена "Литературознание". В нея се открояват статиите на Клео Протохристова, на Атанас Бучков, Калина Лукова, Тодор Георгиев, Йордан Костурков, Диана Николова.

Цялото съдържание на сборника е пряко свързано с актуална проблематика. От една страна, тук са поздравителните адреси до видния езиковед, които открояват ярката личност на учения, а от друга - статиите, разглеждащи важни въпроси от състоянието на съвременния български език.

Искаме да отделим още малко място на мнението и оценката на известни български учени за личността и приносите на проф. Ив. Куцаров в областта на българското езикознание и славистиката. Според Стоян Буров в статията Проф. Куцаров - един поглед отвън ученият има широки лингвистични интереси, пряко свързани с три области на човешкото знание: морфология на съвременния българския език - темпорална и модална система на българския глагол, функционална граматика, лингвистична славистика и българистика. Проф. Буров високо цени научните му занимания, неотслабващия интерес към глаголната тема, към която подхожда сериозно и задълбочено, с респектиращо по своята дълбочина лингвистично знание за всичко, написано по дадените въпроси у нас и в чужбина. От съществено значение е и зачитането, уважението на чуждото мнение, уважението към личността на другите учени, особено на тези, които са останали незабелязани сред общия поток изследвания. Той посочва най-важните научни изследвания на своя колега проф. Куцаров. Сред тях се открояват Явлението преизказност и преизказването в славянските езици - кандидатска дисертация от 1977 г., Преизказването в българския език - монография от 1984 г. Авторът защитава гледището, че преизказността не е елемент на категорията наклонение, а заедно с немаркираната непреизказност образува отделна глаголна категория, която той нарича вид на изказването. Със следващите си трудове той постепенно формира оригинална концепция за формите от типа четял е като принадлежност към "екзотичното" наклонение конклузив. Други откроени трудове са Конклузивът в славянските езици - докторска дисертация от 1991 г., и Едно екзотично наклонение на българския глагол - монография от 1994 г. Буров говори за оригиналните виждания на проф. Куцаров, някои от които шокират научните кръгове у нас и в чужбина. Всичко постигнато е плод на упорита 30-годишна работа на полето на българския език, извършвана последователно и с много обич, с достойнство за мисия, каквато са имали езиковеди от близкото минало, като Любомир Милетич, Ал. Балан, Ст. Младенов, Стоян Романски.

Почти всички книги на автора получават високи оценки в най-авторитетните български и чужди периодични списания, цитират се от известни лингвисти като А. В. Бондарко, Е. И. Дьомина (Русия), К. Чвани (САЩ), Й. Линдстет (Финландия), Ж. Фьойе (Франция). Идеите и трудовете на проф. Куцаров стоят в основата на формиралата се най-напред в Пловдив, после в Бургас и в други български центрове школа по функционална морфология.

С голяма популярност се ползват трудовете на проф. Куцаров Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Лекции по българска морфология (1997), Съвременен български език (1998, в съавторство), Теоретична граматика на българския език. Морфология (2007). Последният труд е връх в досегашната творческа дейност на автора - с обема си, с оригиналността на вижданията си и с богатото представяне на историята на проучванията на всеки от морфологичните обекти. Трудовете на проф. Куцаров представляват повратен момент в историята на българската лингвистика. Публикувал е и учебника Увод в славянската филология. Езиковедска славистика (1980) и помагалото за студенти Проблеми на българската морфология (1993).

Посочена е и разностранната административна и обществена дейност на проф. Куцаров в Свободния университет в гр. Бургас, университета "Проф. Асен Златаров" също в Бургас. Бил е два мандата и ректор на Пловдивския университет. Член е на Комисията по граматичен анализ към Международния комитет по славистика. Бил е дългогодишен член на Специализирания научен съвет по езикознание към ВАК. Според проф. Буров изключителна е заслугата на проф. Куцаров за събуждане на научноизследователския интерес в България към морфологичната проблематика.

В поздравителния адрес на доц. д-р Валентин Гешев присъстват топли думи към юбиляря и признание за големия му принос за развитието на славистиката, най-вече относно нейните трудни и спорни проблеми.

Академичното ръководство на Бургаския свободен университет пише в своя поздравителен адрес за авторитетното и достойно място, което заема научноизследователската и преподавателската дейност на проф. Куцаров. То напомня за световното признание на учения. Запомнящи са думите: "Вашият проницателен ум, ерудиция, задълбоченост на научните познания, полет на въображението Ви издигат до върховете на филологическото знание". За проф. Петко Петков, ректор на университета "Проф. д-р Асен Златаров" в гр. Бургас, проф. Куцаров е личност, която "притежава авторитет и компетентност, които му отреждат челно място сред водещите специалисти в областта на българистиката и славистиката".

Проф. дфн Иван Куцаров заема достойно място сред учените, които определят облика на съвременното българско езикознание. Делото му е новаторско и отговаря на световните тенденции в развитието на лингвистиката. Сборникът Езикът на времето събира доклади на учени от различни поколения, които отдават заслуженото на проф. Куцаров на полето на българската лингвистика.

 


Езикът на времето. Сборник с доклади по случай 70-годишния юбилей на проф. дфн Иван Куцаров. Съст. В. Маровска, Кр. Чакърова, К. Куцаров, М. Павлова. Пловдив: Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2012, 415 с.

 

 

© Десислава Владимирова, Виктория Станева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.02.2014, № 2 (171)