Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАЙСТОР ДЕЛЧО

Веселин Д. Делчев

web

Още като погледнах помещенията, работата почна да ме съмнява. Предните майстори си бяха оставили ръцете. Стените - криви, мазилката - напукана и без цимент, та само да я тръкнеш с пръст, и се рони. Хастарът на пода също беше на гърбици. До такова положение се стига, когато не се плаща достатъчно. И мене ме чакаше същото, ама от месеци нямах обект, а детето наесен тръгваше на училище. Реших да не отказвам, извадих дългия мастар и нивелира, показах на собственика колко има да се изправя.

- А, няма да мажем отново! - каза той. Залъжи ги колкото може. Нали знаеш приказката: "Много хубаво не е на хубаво".

- Ще е за сметка на времето и качеството - застраховах се аз.

- Е, най-много да те забави ден-два.

Повече не се разправяхме. Почнах да облицовам стените на банята. На другия ден към края на работното време чорбаджията идва. Уж усмихнат, уж весел, пък оглежда подробно и заявява:

- Нещо не ми харесва. Не ги оставяй толкова да стърчат!

Тоя ме е нацелил, казах си. Пари от него няма да получа. Ама и така лесно няма да му се дам. Изчаках го да си тръгне и почнах да махам плочките. Тези, които бяха още пресни, лесно се отделяха, но стегналите трябваше да ги къртя и някои се чупеха. Накрая взех една за мостра. На следващия ден не отидох веднага на обекта, а се отбих в добре заредения магазин за фаянс от другата страна на прелеза и купих от същите плочки, като поисках и фактура. Отивам на обекта, а чорбаджията вече там. Син-червен, едва се побира в кожата си. Аз пък съм спокоен, защото тоя номер го зная от препатилия майстор Делчо. И на прокурор да те дават, като разкажеш спокойно всичко, нищо няма да ти се случи - казваше ми старият майстор. Майстор Делчо умееше много тарикатлъци, бая го бяха играли, та нищо чудно това да го знаеше от личен опит. Бил почнал този занаят от времето, когато само цимент се е бъркал за лепене. Всякакви мизерии са му минавали през главата, но дори и след пенсионирането си не се отказваше от плочките. Работих с него над десет години, вярвах му напълно, та сега и окото не ми мигна. Обясних:

- Ще ги залепям отново - да не стърчат. Даже купих нови - вместо счупените. Само че, ако може да ми платиш за двата дни работа. И аз семейство храня - не се живее от въздух.

- Като ги залепиш отново, ще ти платя!

- Този път първо парите.

- Ти мене на маймуна ли ще ме правиш! - избухна собственикът.

Вдигна юмрук и се засили да ме удари. Предпазих се с плочките, който държах още с влизането, ама явно съм се престарал, защото от главата му рукна кръв. Уплаши се човекът, избяга навън, метна се на колата и отпраши. Аз също се притесних, оставих плочките и си събрах багажа. След няколко седмици получавам призовка да се явя в полицията. Отидох, упътиха ме и заставам пред следователя. Обясних му всичко така, както го разправям на вас и даже го питам:

- В какво ме обвинявате?

- Ще видим. Засега си свободен.

И до ден-днешен обвинение нямам, няма и да имам. Наскоро след случката скивах чорбаджията с превръзка на главата. Жалко, че го нараних. Това не влизаше в плана. Но синът ми тръгна на училище и зор видяхме да го подготвим с най-необходимото. А балдъзата почна да следва право и един ден от приказка на приказка ми разясни подробно съвета на майстор Делчо. Бих ви го разгърнал в тънкости, но веднъж чух по радиото в парламентарен контрол председателя на Народното събрание:

- Ако един собственик наеме плочкаджия, отношенията между тях са чисто частна работа - не засягат Държавата.

Председателят наскоро след това му изказване го свалиха и изпратиха с почетни ръкопляскания, но думите му останаха в главата ми като муха в паяжина. Затова се въздържам. Може с нещо да се набъркам в държавни отношения, като не ми е ясно докъде са едните, откъде са другите.

 

 

© Веселин Д. Делчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2014, № 2 (171)