Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ШЕПА РИМИ ЗА ПЕТЯ ДУБАРОВА

web

Лунапарк, лунапарк,
ти си парк от луни...
Не става. Не мога. Не се и надявам.
Тийнейджърка вечна. А аз остарявам.

Той, паркът, е неин. Дори и луната.
И синьото нейно е, и белотата
(Понякога, казва, съм бяла и светла),
морето е нейно, че тя е обрекла
света му подводен на нея да служи,
и вятърът само на нея е нужен,
дъждът я разбира и с нея говори,
небето за нея създава простори,
и всички ваканции, лампи, дървета,
и мъжките вени на всички момчета –
те също са нейни; и още – звездите
и лятото, утрото, нощите, дните,
и улици, локви, звънците, бръшляна,
и мокрите котки... какво ми остана?

Какво ми остана, освен суетата
да виждам очите си в Нейното лято?
Да грея ръцете си в Нейните песни
и тъй, по причини до болка известни,
да връщам на времето старо стрелките
и с Нея отново да вдишвам мечтите
на спомени светли, петнайсетгодишни,
и с Нея да тичам по стъпки предишни!

Вселена от зле преброени години
крещи от вълшебства оранжево-сини.
По-жива от живите – стреля по мене
и вената спукана пламенно стене.
Издраскан от шепата фиби, тревожно
посягам да хвана мига. Невъзможно.

 

 

© Валентин Евстатиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.04.2013, № 4 (161)

Други публикации:
Валентин Евстатиев. Докато имам теб. София: Фараго, 2013.