СТЕФАН НЕНКОВ - ВСЕПРИЗНАТ ЛИДЕР ЦЕЛИ ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ

Ангел Сотиров

web | Спомени и статии

През месец декември 2005 г. се навършват 125 години от рождението на Стефан Ненков. Неговите съвременници са го наричали бай Станке. Така са се обръщали не само по-младите от него, но дори и такива, които са му били връстници, а даже и по-големите. В това "бай" се е съдържало много уважение и доверие, признание за може би известно негово морално и интелектуално превъзходство. Цели три десетилетия той е всепризнат лидер в Дружеството на българските слепи и в неговия наследник - Съюза на слепите в България.

Стефан Досев Ненков е роден на 20 декември 1880 г. в Дупница. На 10-годишна възраст като ученик загубва зрението си (Пеев 2005). Учил е в Букурещкия институт за слепи - Международна колония от 1908 г. до 1914 г. Владее есперанто, румънски и френски език. Благодарение на това Стефан Ненков следи чуждестранния брайлов печат и посредством страниците на списание "Съдба" е неуморен популяризатор на живота на слепите в Европа и Америка.

Международния език есперанто Стефан Ненков е изучавал вероятно в родния си град Дупница в младежките си години, защото в подготвения от него мемоарен ръкопис той твърди, че е есперантист още от 1900-та година. Не е съвсем ясно защо Стефан Ненков става член на местното есперантско дружество в Дупница едва през 1911 г.

След завръщането си от Румъния отначало работи в столичното Общинско кошничарско училище, а след неговото закриване постъпва на работа във Военната шивалня като майстор, където изработва пантофи от отпадъчни материали. Около две десетилетия е учител по пантофарство в Държавния институт за слепи (ДИС). Изглежда, поради левите му убеждения през 30-те години на миналия век е освободен от преподавателските си ангажименти в ДИС.

Избран е за секретар на първия Контролен съвет на Дружеството на българските слепи и почти една година неговата квартира е седалище на новоучредената организация, а Стефан Ненков изпълнява функциите и на председател поради временното оттегляне на Никола Диклич през този период. От март 1926 г. е председател на Дружеството на българските слепи. През октомври 1936 г. във връзка с разгорял се скандал около т.нар. "въжарска афера" той е принуден да си подаде оставката като председател, а в края на януари 1937 г. дори е изключен от редовете на Дружеството. И между другото, в ДБС и ССБ често си изключват бившите свои председатели: след няколко години е изключен Петър Ганчев, а от ССБ е изключен Кирил Костов и Владислав Кацарски.

В края на месец август 1946 г. е избран за председател на Съюза на слепите в България, а на 13 март 1951 г. Стефан Ненков оглавява Общия съюз на слепите в България. През 1953 г. по инициатива на Кирил Костов, Стойчо Милчев и Константин Гайдаров той е отстранен от поста председател на тази организация с мотива, че "преклонната" му възраст от 72 години и няколко месеца, е сериозна пречка за пълноценно изпълнение на служебните му задължения.

През 1928 г. Стефан Ненков активно участва в учредяването и на Читалището на слепите в България. Той също взема много дейно участие и при основаването на "Първа българска кооперация за общи доставки на слепите в България" през 1945 г., на чийто Контролен съвет е избран за първи негов председател.

Стефан Ненков е талантлив музикант. Той свири на виолончело и участва в първия професионален оркестър от слепи музиканти, създаден през 1922 г. Участва също и в малък оркестър от петима музиканти, създаден през 1932 г. (Пеев 2005).

Автор е на фундаменталната разработка "Нашите организации" (Ненков 1932), от която изследователите на организираното движение на слепите в България получават изключително полезна информация за всички сдружения на и за слепи от 20-те и 30-те години на миналия век. От тази статия се добива представа за членския състав на тези дружества, за тяхната финансова и международна дейност, за упражняваните професии от слепите по онова време, дори за етническия състав на Дружеството на българските слепи. Той е автор и на други разработки, статии и преводи, публикувани най-вече в списанията "Съдба", "Животът на слепите", "Балкана лабористо" (Балкански работник) и в двете юбилейни брошури на Дружеството на българските слепи (1931, 1946).

Стефан Ненков се разделя с нас завинаги на 10 януари 1967 г. в София, малко позабравен сякаш от тогавашните ръководители на Съюза на слепите в България. Но не го забравят обикновените хора с нарушено зрение, особено по-младите. Те го разпитват и в захлас слушат неговите разкази за недалечното минало на българските дружества на и за слепи, разни пикантерии във взаимоотношенията на изявените дейци на тези сдружения. Седнал на пейката пред почивния дом на ССБ в село Шипково, спомня си Данчо Данчев, Стефан Ненков увлекателно разказва, че и тогава строго се е спазвал принципът "делото на слепите - в ръцете на слепите". Не се е разчитало само на застъпничеството на приятелите на слепите при представяне и защита на техните права и интереси, а и самите невиждащи в тази сфера на дейност са били достатъчно инициативни. Делегации от невиждащи са посещавали Софийската община, стигали са чак до Царския двор. Убеденият републиканец Стефан Ненков не скрива от своите слушатели, че княгините Евдокия и Надежда са помагали на слепите при производството на брайлови книги.

Със своя живот, публични роли и постижения Стефан Ненков и сега е чудесен пример за апостолска всеотдайност в различните сфери на дейност, в които е работил десетилетия наред.

Ноември 2005,
Пловдив

© Ангел Сотиров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.03.2013
Стефан Ненков. Спомени и статии. Варна: LiterNet, 2013.

Други публикации:
Зари, 2006, кн. 1.