СЛЕПИТЕ В ИНДУСТРИЯТА

Стефан Ненков

web | Спомени и статии

В миналото всички институти и работилници за слепи, които готвеха слепите, за да изкарват самостоятелно прехраната си, учеха ги на тези занаяти, които не бяха завоювани от машината и бяха нагодени за домашна индустрия, като: кошничарство, въжарство, плетене на столове, четкарство и още няколко. Но машината постепенно завоюваше и тези занаяти и много добри специалисти зрящи, напускаха ръчните занаяти и отиваха да намерят своя поминък в индустрията. Докато преди половин век слепите изкарваха прехраната си със занаяти, напоследък това стана невъзможно. Още преди общоевропейската война всички организации за слепи поставиха на разискване въпроса може ли да се завоюват нови области за прилагане труда на слепите. Много слепи по свои пътища бяха успели да се настанят като работници в металургичните и други фабрики. Войната прекъсна всякакъв развой, а така също и всички разисквания по съществуването на слепия и неговото самоиздържане. Вследствие на войната се прояви и нова категория слепи, именно ослепелите през войните и това накара приятелите на слепите да се замислят по-сериозно за прилагане труда на слепия и самоиздръжката му.

Първият опит се направи в Берлин.

Големият завод на Сименсшукерт за електрически машини и апарати взе благородната инициатива и направи първия опит със слепи работници. Много видове от машините, на които трябваше да работят слепите, бяха снабдени със специални предпазители и през 1916 г. настаниха се за опит около 200 души слепи работници. Те бяха поставени да монтират известни части от апарати, с бормашини да пробиват дупки и приготвят винтове.

Едва след този опит дирекцията на този завод в отчета посочи следните резултати за прилагане труда на слепите: слепите могат да бъдат производителни 75 % относно виждащите. Много слепи по производство са могли да се сравняват с виждащите си колеги, слепите са по-внимателни в работата си. Примерът на Сименсшукерт се последва и от други, както в Берлин, така и на много други места понастоящем слепите изкарват прехраната си като индустриални работници.

Големите автомобилни заводи на Форд в Съединените щати, прилагайки системата на рационализацията на производството, използваха труда на много видове недъгави хора, като например с по един крак, туберкулозни, а също така и слепи. Повече от 40 вида работи са били възложени на слепи. Например в монтажното отделение, в което, докато се приготви един автомобил, минава през стотина ръце, били са поставени слепи да монтират една, две, три и повече части. Мнението на самия Форд за използването на труда на слепия е, че те са по-внимателни и по-производителни от своите колеги. През 1926 г. минималната надница на слепия работник е била 6 долара, с жилище, осветление, отопление и други удобства.

В много страни трудът на слепия е използван в земеделието.

На много места слепите са създали собствени индустриални заведения, където работят повечето слепи работници. Във Франция слепият Клаудис Демонес основава фабрика за пиана, в която работниците са повечето слепи. Демонес получи първостепенен медал в една изложба на пиана, а така също и много похвали от знаменити артисти за доброкачествените тонови качества на пианата.

По инициатива на сдруженията на слепите във Франция въпросът за участието им в индустрията се постави пред Обществото на народите - бюрото на труда. Предложеният проект е следният: всички държави членове да създадат специални закони, по силата на които индустриалците да бъдат задължени да приемат на работа слепи работници от 3 до 5 % от всичките си работници. Този въпрос е още на проучване. По него и дружеството ни бе запитано да даде обяснения на нашето министерство на труда, колко са слепите у нас и тяхното занимание. През 1926 г. в Русия съветското правителство с декрет изравни слепите работници по заплата със зрящите, намиращи се в държавни индустриални заведения. И сега в Русия много слепи изкарват прехраната си като работници в индустрията.

У нас има вече няколко случая слепи да работят в индустрията като например в текстилната фабрика "Св. Георги" - Трявна Д. Халачев, напълно сляп, работи близо от 20 години и взема една от добрите надници. Той работи на пералните чепкални машини. Също друг сляп, Стоян Делев, в Шумен, в печатницата "Аргуети" работи вече 10 години.

Приемането на слепите в индустрията се налага и от следното съображение: даже и в онези страни, където е напреднала грижата за слепите, но където не могат всички да минат през институтите (училищата - б.съст., А.С.) и остават без специални занаяти, а даже остават и без занаят, както у нас, където има само един институт и то за малки деца и грижата за слепите почти не съществува, налага се приемането на слепите в индустрията.

От проучванията, направени от настоятелството на "Дружеството на българските слепи" се оказа, че слепите могат да работят в нашите тютюневи и текстилни фабрики.

Ние се надяваме да направим сериозни опити за настаняване на работа някои наши другари в индустриалните работилници и вярваме, че ще успеем, поради благосклонността на фабрикантите.

© Стефан Ненков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.03.2013
Стефан Ненков. Спомени и статии. Варна: LiterNet, 2013.

Други публикации:
Съдба (София), 1929, кн. 2.