МОИТЕ СПОМЕНИ

Стефан Ненков

web | Спомени и статии

1. Как и кога се запознах с организациите на и за слепи

Есперантист съм от 1900 г. В 1908 г. постъпих в Букурещкия институт за слепи, и по точно в неговата международна колония за слепи. Там заварих около 20 питомци от други страни. Трима от учителите ми бяха завършили институти за слепи в чужбина и висше образование. Единият във Франция, другият в Германия и третият - в Австрия. Един от тях беше много добър есперантист. И тримата добре познаваха делото на слепите в чужбина. От тях научих много нещо за организациите на и за слепи, започнах да кореспондирам със слепи деятели в организациите на слепи и получавах доста пълна информация от много страни. В 1911 г. дойде в Института Никола Торбов - питомец от нашия институт, с баща си. В продължение на десетина дни сутрин баща му го довеждаше от хотела при мен, а вечер дохаждаше да го взема. Аз го запознах с кореспонденцията си по делото на слепите и с намерението си и ние да основем организация на слепите в България. Торбов беше буден другар и се ентусиазира от тази моя идея.

 

2. Подготовката за организиране на Дружество на българските слепи

В 1914 г. през юли се завърнах в България в навечерието на Първата световна война като стипендиант трета степен на института "Луи Брайл", с паспорта и приготвянето да замина с есперантската делегация за поредния универсален конгрес на есперантистите и да остана в института "Луи Брайл". Поради обявяването на световната война X Универсален конгрес в Париж не се състоя и аз не заминах.

В учебната 1914-1915 г. бях приет в нашия институт и причислен към първия випуск. Никола Торбов вече беше лансирал идеята между възрастните питомци за основаването на дружеството. Аз също споделях с по-възрастните идеята за дружество. Загрижени и с радостни чувства всички от последните курсове възприемаха идеята за основаването на дружеството, с изключение на Петко Стайнов и Николай Бехтеров. Първият випуск завърши и питомците се разотидоха по домовете си в провинцията. Аз останах сам в София. Работех в дома си пантофи по поръчка. Свирех на виолончело в импровизиран малък оркестър по забави, вечеринки и прочее. Работех в общинското кошничарско училище, а след като то се закри, започнах работа във военната шивалня като майстор. Там изработвах пантофи от отпадъчни материали за армията. От провинцията другарите с писма (а даже и някои дохаждаха в София) се оплакваха, че лошо преживявали, понеже нищо не могли да предприемат. Всички искаха дружеството да бъде основано до юни 1917 г., но аз нищо не можех да предприема. Най-сетне намерих сътрудника Стоян Орозов, с който се разбирахме. Изготвихме план и почнахме подготовката за изграждането на нашата организация. По предварително набелязаните задачи извършихме следното:

а) отпочнахме кореспонденция на есперанто в чужбина;

б) съобщихме с писма на всички другари в провинцията, че през септември свикваме конференция в София, която ще заседава в Училището на ослепелите от войните, гдето Орозов беше помощник на учителя - германец. Отпочнахме също подготовката на циркулярна библиотека;

в) конференцията стана през септември 1917 г. присъстваха десетина другари, от които само ние с Орозов и Петър Манев от София. На тая конференция обстойно се обсъждаше каква трябва да бъде нашата организация и всички усърдно участваха в разискванията;

г) решихме да се изготви проектоустав, като се запознаем с уставите на някои дружества, сходни с нашето, и през март или април 1918 г. свикаме втора конференция, на която да учредим нашето дружество;

д) втората конференция стана през пролетта на 1918 г., пак в Училището за военно ослепели. Разгледахме Проектоустава и при приемането му, член по член, станаха оживени разисквания, като се променяха някои членове, а изцяло се включваха и нови;

е) понеже поради бушуването на войната положението вътре в страната беше тежко, решихме да свикаме третата конференция на есен и тогава да учредим дружеството;

ж) през септември 1918 г. стана катастрофата на фронта, войските на Антантата окупираха цялата страна и третата конференция се осуети.

 

3. Учредяване на дружеството през март 1919

След Ньойския мирен договор положението в страната се поуспокои. Тогава дойде в София и Никола Диклич - назначен за учител по музика в Първа девическа гимназия и командирован да преподава пиано в Държавния институт за слепи. Като се научи, че свикваме третата конференция за учредяване Дружеството на българските слепи, се ентусиазира и изказа готовност и той да участва. Тази конференция заседава в бирарията "Малкият Батенберг" на улица "Пиротска". На тая конференция се прие окончателно уставът на дружеството и се избра учредително ръководство и контролен съвет. Проектоуставът беше добре подработен от Стоян Орозов, което му беше възложено още от първата конференция.

След няколко дни се конституира Учредителното ръководство и Контролният съвет и отпочнахме работа. Настояваха аз да бъда председател, но не приех. Настоях Диклич да бъде председател, а аз приех да бъда секретар на Контролния съвет. Съгласиха се с мен и Ръководството избра Никола Диклич за председател, а Стоян Орозов за секретар.

 

4. Първата дейност

В няколко заседания на Ръководството и Контролния съвет обсъждахме с какво да започнем. Тези заседания ставаха в моята квартира на ул. "Струга" 6. Като преценихме всички предложения, накрая решихме да наемем помещение за канцелария на Дружеството и общежитие, обзаведено с 10 легла, и да свикаме другарите музиканти от провинцията, за да образуваме оркестър. За 2-3 месеца оркестърът да подготви бирариен репертоар и да го настаним на работа в някоя бирария. За тази първа инициатива бяха необходими поне около 15 000 тогавашни лева. Но как да ги намерим? Накрая решихме да пуснем заверени с дружествения печат листове за доброволна подписка и да уредим киноутра и томбола. Никола Диклич ентусиазиран пожела той лично да поднася листовете за подписката. Диклич и Вълко Ангелов заминаха в провинцията по тяхна работа и взеха листовете за доброволната подписка. След месец се завърнаха и донесоха 1400 лева.

Още към края на 1919 г. (1920 г. - б.съст., А.С.) се случиха 2 събития, които станаха причина аз пак самичък да остана в ръководството на ДБС. Стоян Орозов започна да организира Дружество "Тъмнина" на военноослепелите. Повече от година не се явяваше на заседанията на ръководството на ДБС. Петър Манев отива пиян в бирарията, дето свиреше Никола Диклич, и иска да го почерпи. Диклич му казва да почака, докато свърши, а Петър Манев го напсувал. Диклич се разсърди и повече от година не се явяваше на заседанията на ДБС. Аз го канех, а Диклич казваше: "Не ща! Това е дружество на гамени и келеши!". Почти през цялата 1920 г. (1921 г. - б.съст., А.С.) аз бях и председател, и секретар-касиер и всичко на ДБС. Събирах членовете на ръководството и правех всичко възможно да не се преустановява дейността на току-що учреденото дружество. Взехме решение да организираме киноутра и томбола. С помощта на двама другари събрахме от търговските магазини над 1000 предмета за томболата.

Дадоха ни Модерния театър безплатно за киноутро. Информирах Диклич за тази инициатива и го помолих той да намери двама артисти, които да вземат участие в програмата. Никола Диклич се ентусиазира и каза: "Ще подготвим и два-три номера оркестрални". За една седмица под неговото ръководство подготвихме три номера и свирихме на киноутрото. Свирихме аз, Йорданка, Петър Манев и Диклич. Киноутрото беше сполучливо. Никола Диклич уреди и второ киноутро с артиста Краев, на което се проведе и томболата. То беше още по-сполучливо, макар че от него част от чистия приход беше даден на участващите артисти. От прихода на тези две киноутра и от сумите, които аз бях успял да събера до ноември 1920 г. (1921 г. - б.съст., А.С.) в касата на дружеството имаше вече над 16 000 лева, които бяха достатъчни да наемем и обзаведем канцеларията и общежитието на дружеството.

Диклич подбра и дружеството закупи около 20 партитури бирариен репертоар. Купихме и брайлова хартия и ги изпратихме на Николай Бехтеров в Никопол да копира на брайл партитурите.

Наехме квартира само от две стаи на ул. "Веслец" № 55 и обзаведохме едната стая за канцелария, а другата с 9 легла - за общежитие. Леглата, одеялата и дюшеците ни ги отпуснаха безвъзмездно военните. Председателят Диклич беше намерил едно пиано в плевенските казарми - здраво, но само разакордирано и олющено. Поискахме го от военното министерство да ни бъде отпуснато за ползване, като го ремонтираме. Отпуснаха ни го. И пианото поставихме в канцеларията. Столове и две маси закупихме от битпазар.

На 15 април 1921 г. (1922 г. - б.съст., А.С.) дойдоха музикантите и Николай Бехтеров с копирания на брайл репертоар и започнаха усилено работа. До обед всеки си учеше партията, а следобед се провеждаха репетициите. На всеки оркестрант дружеството даваше по 600 лева на месец за храна, пране и други, а на диригента Бехтеров - по 1000 лева. През втората половина на юни оркестърът бе готов и беше настанен на работа в една бирария в Княжево.

Разбира се, през това време ръководството на дружеството не преставаше да придвижва и други текущи работи. Издадохме хвърчащ лист (листовка) към 10 000 екземпляра, които ние лично разпространявахме безплатно и го изпращахме на граждани по пощата. В този хвърчащ лист бяха накратко изложени целите и задачите на Дружество на българските слепи и се апелираше към гражданите и към благотворителните дружества да подкрепят морално и материално нашето дружество. Макар че целта на този хвърчащ лист беше главно да бъде запознато обществото с целите и задачите на ДБС, но той даде и задоволителен материален ефект.

Най-неприятно през този период беше, че кошничарите искаха Дружеството на българските слепи да открие работилница. Всички пък музиканти, дори и най-слабите, искаха да бъдат приети в професионалния оркестър. Много искаха, даже и женски, и дохождаха в София, за да бъдат настанени в новоразкритото общежитие.

Оркестърът при Дружеството на българските слепи

Оркестърът работи в Княжево до 15 септември, но като настъпиха хладните вечери, той преустанови своята работа там. След това веднага оркестърът се премести в бирария "Трапезица" до пощата и там работи до края на ноември. Но поради зимата работата на тази бирария силно намаля и оркестърът пак остана без работа. Тогава оркестрантите си получаваха заплатите и 10 на сто даваха за учредения резервен фонд. До края на декември се изчерпа резервният фонд и дружествените парични средства. Тогава аз бях секретар-касиер на дружеството и бях принуден да сключвам заеми за издръжката на оркестрантите. Настана критично положение - трябваше да разпуснем оркестъра. Тогава потърсихме помощта на Християнските православни братства. Те се отзоваха: като Димитър Ангелов - организатор на братствата, дойде и донесе 5 000 лева. След него дойдоха и други деятели на тези братства, между тях и Атанас Топлийски - Чичото. Членки от християнските братства почти всеки ден дохождаха и донасяха храна на оркестрантите - баници, сладкиши и други. По два пъти в седмицата те идваха да чистят помещението и да кърпят, перат и да чистят дрехите на обитателите на общежитието.

Атанас Топлийски ме извика в кантората си и ми предложи да преместим канцеларията и общежитието на дружеството в неговата къща на ул. "Любен Каравелов". Отпусна ни целия тавански етаж с четири стаи. И така дружеството се настани в къщата на Чичото.

Ние възнамерявахме да предприемем концертни турнета, но не се решавахме, защото се страхувахме, че няма кой да ги организира. Пък нямахме и парични средства за организирането на концертите. Тогава Димитър Ангелов предложи да изнесем първия си концерт в Кюстендил. Да не се грижим за нищо - той лично щял да отиде предварително да уреди всичко. Концертът в Кюстендил имаше отлични резултати. Бяхме настанени на квартира и храна в кюстендилското сиропиталище "Милосърдие". Там престояхме цяла седмица - изнесохме 4 концерта, като салонът на читалището беше винаги препълнен.

Бехтеров си замина в Никопол, защото се готвеше да отива в Германия. Намерихме друг пианист - един руснак, много добър музикант, Андрей Барчан. С него репетирахме целия репертоар и предприехме турне из Търновско. С нас дойдоха три членки от Християнските братства. Това турне даде добри и окуражителни резултати. Негов организатор беше Стоян Орозов. И така, започнаха концертните турнета на дружеството, които продължиха до 1927 г. без прекъсване. Оркестрантите бяха вече на заплата при дружеството - по 1000 лева на месец и 20 лева дневни, когато оркестърът беше вън от София. По-късно заплатите станаха 1500 лева и 50 лева дневните. Започна и Атанас Топлийски да придружава турнетата винаги заедно с една-две членки на братствата. Турнетата, на които организатор бе Топлийски, бяха най-плодоносните. При едно турне из южна България с Топлийски и Райна Цанева (управителка на сиропиталище "Милосърдие") в Кюстендил), продължило около един месец, като се покриха всички разноски, включително заплатите на оркестрантите, пианиста, на Стоян Орозов и придружителя му, в София донесохме над 150 000 лева. Тогава дружеството започна да раздава помощи на нуждаещите се членове, сложи телефон и започна да обзавежда помещението на дружеството. При всички концерти в антрактите се изнасяха половинчасови беседи за делото на слепите в културните страни и публиката охотно слушаше и ръкопляскаше. Тези концертни турнета бяха прекрасна пропаганда за нашето дело. Почти на всички концерти се уреждаха американски търгове, които даваха много добри материални резултати. Например в Габрово един чифт пантофи на търг донесе 29 000 лева.

 

5. За Дружество "Покровител"

През 1922 г. ме извика по телефона д-р Христо Пенчев, директор на Държавния институт за слепи, и ми каза: "Потребно е и у нас да се основе дружество от зрящи изтъкнати граждани, което да подкрепя морално и материално дейността на вашето дружество в неговите всекидневни грижи за слепите. Аз вече говорих с Диклич и Орозов, те са съгласни. Какво мислиш ти по тези въпроси." Аз му казах: "По начало съм съгласен, но уставът му да бъде така изработен, че всички членове на нашето дружество да могат да членуват в "Покровител", без да плащат членски внос. Страхувам се да не стане и у нас както в Ирландия и другаде - покровители в културните страни да опекунстват над нашето дружество. В Ирландия слепите устройват улични демонстрации против своите покровители." Той отговори: "Не се страхувайте! Уставът ще бъде така изработен, че няма да се случи подобно нещо у нас."

Учреди се Дружество "Покровител". И уставът му беше такъв, какъвто ми обеща д-р Пенчев - всички членове на Дружеството на българските слепи да бъдат членове и на Дружеството за покровителстване на слепите в България. В неговия устав залегна също "Покровител" да помага материално и морално на ДБС пред властите и обществото.

Първата година Илия Минков не беше в ръководството на "Покровител". Втората година беше избран за негов деловодител. През първата година ние от ДБС дадохме идеята да се проведе парична лотария. Това наше предложение бе енергично подкрепено от Атанас Топлийски и деловодителя Апостолов и бе решено да се проведе лотарията, като чистият приход да се внесе във фонд "Голям дом - работилници" и да бъде подкрепено също и нашето дружество. Избра се и лотариен комитет на който касиер беше Атанас Топлийски. Тогава майор Илия Минков стана и член на ДБС. Учредихме Помирителен комитет при дружеството, на който Илия Минков стана председател.

Отначало между ДБС и "Покровител" съществуваше пълно съгласие. Аз лично предложих в заседание на Настоятелството на "Покровител", както е в почти всички културни страни, и у нас да се провежда Ден на слепия и от прихода му чувствително да бъдат материално подпомогнати ДБС и Фонд "Дом - работилници". Това мое предложение бе прието. Когато постъпиха първите приходи в касата на "Покровител" от лотарията и Деня на слепия, ние от ДБС поискахме да бъде предоставена половината от тази сума на Дружеството на българските слепи. Всички присъстващи на заседанието на Настоятелството на "Покровител" мълчат. Пръв се обади проф. Константин Пашев: "Тия пари трябва да не се пилеят. Всички до стотинка трябва да се внесат във фонда "Дом - работилници", за да построим по-скоро Домът - работилници, който ще бъде паметник на благотворителността в България." След него се обади майор Илия Минков: "ДБС печели много пари от концерти и турнета. "Покровител" оказа съдействие за провеждането на концерта ви в София, от който имахте 28 000 лева чист приход. Това малко ли ви е?" Проф. Пашев го допълни: "И вашето дружество трябва да дава поне половината от своите приходи във фонда "Дом - работилници". Той е за вас!" Аз им отговорих: "Нашето дружество не е против изграждането на този дом, но той може би ще бъде готов след 10 години! А дотогава? Какво ще става с членовете на ДБС? Това означава, че ние ще трябва да бъдем пожертваното поколение."

Проф. Константин Пашев

Провеждаше се третото годишно събрание на Дружество "Покровител". Аз поисках "Покровител" да наеме помещения за кошничарска работилница и общежитие и да дава материална подкрепа на ДБС. Събранието с голямо мнозинство прие предложението ми. Изминаха цели 6 месеца от събранието, обаче "Покровител" нищо не предприе за изпълнението на това решение.

Епископ Паисий беше подпредседател на "Покровител" и председател на неговия финансов комитет. Отидох при него в Митрополията. Той беше викарий. Попитах го: "Защо още не провеждате решението на годишното събрание за наемане помещение за работилница и общежитие?" Той ми отговори: "Финансовият комитет не е съгласен да се проведе това решение..." Като завърши с думите на проф. Пашев за паметника на благотворителността. Аз му казах: "ДБС дава почти всичките си средства, за да подпомага своите членове - безработни, болни и няколко от тях вече умряха от тормоз и мизерия! Но дружеството не може да откликва с помощи за всички." Той ми отговори: "И зрящите умират от безработица и мизерия..."

И така майор Илия Минков започна да противодейства на ДБС. Първото противодействие беше като по негова инициатива се промени уставът на Дружество "Покровител", който вече не разрешаваше на членове на ДБС да участват в неговите събрания с изключение на Петко Стайнов и Петър Ганчев. В едно заседание на Настоятелството на "Покровител" майор Илия Минков изказа гениалната мисъл: "Слепите са болните, а "Покровител" е лекарят. Болните не трябва да разсъждават, а да слушат лекаря!" Кръсте Иванов, който представляваше дружество "Тъмнина", му възрази: "Господин Минков и вие сте слеп като нас, а вземате ролята на лекар спрямо нас." Илия Минков му отговори: "Аз не съм като вас!" Тогава Ръководството на ДБС реши да не очакваме нищо занапред от "Покровител", а да разгърнем по-широка дейност.

През 1930 г. събранието на Дружество "Покровител" се проведе в клуба на радикалите. Болшинството от участващите в това събрание бяха с разбиранията на ДБС и щяхме да изберем Управителен съвет на "Покровител", който да възстанови неговия първи устав. Като разбраха тази опасност, тогавашното ръководство извика полиция и членовете на ДБС бяха изгонени от събранието.

Никола Диклич, който взе активно участие при учредяване на дружеството за покровителстване на слепите в България, още на втората година предлагаше в заседанието на УС на ДБС да бъде взето решение за закриване на "Покровител", който пречи на нашето дружество. Противоречията между "Покровител" и ДБС се ликвидираха едва след тяхното обединение. (През февруари 1948 г. "Покровител" се обединява със Съюза на слепите в България - наследник на ДБС - б.съст., А.С.).

Обединителният конгрес реши да бъдат възстановени всички провинени и изключени членове. 9 септември 1944 г. промени разбиранията на много хора. Разбира се, старите реакционни понятия все още ще тормозят някои, но с времето ще се изживеят.

10 април 1957 г.

© Стефан Ненков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.03.2013
Стефан Ненков. Спомени и статии. Варна: LiterNet, 2013.