Стефан Досев Ненков е роден на 20.12.1880 г. в Дупница. На 10-годишна възраст като ученик загубва зрението си. Учи в Букурещкия институт за слепи (1908-1914). След завръщането си работи в столичното Общинско кошничарско училище и във Военната шивалня като майстор. Около две десетилетия е учител по пантофарство в Държавния институт за слепи (ДИС). Активен участник и инициатор на организациите на и за слепи в България. Избран е за секретар на първия Контролен съвет на Дружеството на българските слепи (1921) и почти една година неговата квартира е седалище на новоучредената организация, като той изпълнява функциите и на председател. През 1928 г. активно участва в учредяването и на Читалището на слепите в България. През октомври 1936 г. във връзка с разгорял се скандал около т.нар. "въжарска афера" е принуден да си подаде оставката като председател, а в края на януари 1937 г. е изключен от редовете на Дружеството. В края на месец август 1946 г. е избран за председател на Съюза на слепите в България, а по-късно оглавява и Общия съюз на слепите в България (1951-1953). Талантлив музикант, той свири на виолончело и участва в първия професионален оркестър от слепи музиканти, създаден през 1922 г. Участва също и в малък оркестър от петима музиканти, създаден през 1932 г. Владее есперанто, румънски и френски език. Автор е на статията "Нашите организации", от която изследователите на организираното движение на слепите в България получават изключително полезна информация за всички сдружения на и за слепи от 20-те и 30-те години на миналия век. Сборникът "Спомени и статии" (2013) е пръв опит да се събере всичко от и за него. Умира на 10.01.1967 г. в София.

СПОМЕНИ И МЕМОАРИ

Книги
  Спомени и статии

© Електронно издателство
LiterNet, 2013