ПРОБЛЕМЪТ С ПРЕКАЛЕНО КРАСИВИТЕ ЖЕНИ

Рене Карабаш

web

Проблемът с прекалено красивите жени е, че когато си легнеш с тях, са толкова красиви, че се чудиш дали изобщо са истински, това създава неудобното усещане, че си лягаш с нещо, което не присъства, тоест лягаш си с някаква безумно красива фантазия, която е лишена от материя, абе все едно си легнал с главната корица на списание и сега ще го направиш под чаршафите сам, защото си сам вкъщи, за да стигнеш до края, заради който сте легнали с това ужасно, нежно същество, на това легло, точно тази вечер, в която ти й каза, че ще гледате филми, а тя ти каза, че трябва да се прибере, защото майка й, за да стигнеш до края, заради който сте легнали с това ужасно, красиво същество, на това легло, точно тази вечер, тя вече е там, между краката ти и задълбочено прави онова, което правиха на тъпия филм, който всъщност тя избра, да, тя избра тъпия филм, вижте лицето й там долу, спомнете си за какво говорех, за списанието и онанирането, гланцът от списанието застава между вас като тлъст прозрачен пласт, плексиглас, положен от езика й, който разделя телата, не усещаш дъха й, няма допир, допир няма, няма нищо, нищо няма, само звуци на прегладняло дете, тогава се налага да си представиш някоя жена с кусури или последната жена, това винаги помага, си казваш, или пък предпоследната, или майка й на бившата, да, хубавите ръце на майка й, които никога не мият чинии, но в подобно състояние на прагма, престорена на ерос, въображението ти или не заработва, защото тези жени са толкова фантазирани в самотните вечери, че лицата им са се изтъркали, ако имаш поне малко късмет, се случва това - фантазмите ти се разлистват на пълни обороти, и успяваш добре да си представиш последната, много зле предподследната и най-добре непознатата, която загледа в автобуса тази сутрин, тогава става страшно, кадрите започват да се сменят толкова бързо, образите се смесват, изливат се един в друг, стават дълги, продълговати, топчести, сламковидни, крушовидни, всичковидни, спояват се в един уродлив скачен съд, в който можеш да се удавиш, което малко започва да те плаши и да те отклонява от главната цел, чудиш се точно с колко жени си в леглото, заспивам ли, какво прави тази жена между краката ми, изобщо коя е тя от тези пет, за да помислиш всичко това, ти трябват точно пет секунди, и много малко стотни, хващаш раменете на мис свят и казваш, съкровище, хайде да спим, утре трябва да стана рано, после заспивате прегърнати, тя - убедена, че всичко е заради ретроградната Венера, ти - заслушан в песента на кукувицата в двора ти, окъпани в амброзия се сгушвате, което си е чиста пот, тогава ти заспиваш и започваш да сънуваш бившата си жена, виждаш я ясно, красива и истинска като в първия ден, в който я видя на улицата, обичам те, можеш да усетиш аромата на косата й, иска ти се да я целунеш, обичам те, но нещо те спира, тя те дърпа към някаква пропаст, и ти се усмихва, обещава, че ще скочи с теб, обичам те, но ти знаеш, че лъже, че няма да скочи с теб, и въпреки това скачаш, тогава се събуждаш, концентрираш се върху тавана, отиваш да се изпикаеш, после завиваш жената в леглото ти и разбираш, че проблемът не е в красивите жени, а в лошите сънища.

© Рене Карабаш
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2017, № 6 (211)