Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

(С)ПОМЕН

web

Tогава беше друго,
било е друго,
баща ми е бил озеленител
на селската градинка
(за майка ми осеменител),
карал е работниците да Ровят
земята и той с тях.

Родила съм се
и го повишили в гробар,
почна да Заравя в земята покойници,
возеше ги с малка черна катафалка,
която спираше пред вкъщи.

Да играем на подаръци в нея,
първата целувка да е там,
да ни гонят
(щото туй бе богохулство),
да свиря на пияната ми баба
погребалния марш с триолата
с шарени клавиши,
да чакам татко на пейката
за питката, салама, сладките
от панихидата -
то е най-върховното съжителство
на живота и смъртта,
и то бе всичко.

(С)помен -
с дечурлигата
гоним се между гробовете,
спирам за малко,
мъчно сричам
Т-Т-Т-УК ПО-ЧИ-ВА...,
някой ме подгонва,
бягам.

Тогава имаше повече място
за гоненица
и повече шамари,
очите бяха две
задръстени солници
и всеки ден бе
сляпа Неделя.

...

Баща ми стана полицай,
почна да Разравя земята,
да чопли, да разследва
убийства всякакви,
често се налага и да
стреля,
да убива, не.

Или аз пораснах,
или катафалката се смали,
сега там има патрулка,
деца няма.

Оригвам се на татешко.

...

П.С. Би било хубаво след мойта панихида
едно дете да чака татко си на пейката
за питка и салам,
тогава ще е друго,
то Е друго.

 

 

© Рене Карабаш
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.11.2013, № 11 (168)