|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Петър Увалиев е роден на 12.01.1915 г. в София. Известен извън родината си още като Pierre Rouve (Пиер Рув), той е един от най-продуктивните и влиятелни български интелектуалци-емигранти през втората половина на ХХ век. Завършил право и държавна администрация в СУ "Св. Климент Охридски", от 1936 г. работи в новосъздаденото Радио София и в Дирекцията по печата към МВнР. Публикува статии за театър, кино и литература в "Златорогъ", "Театър", "Изкуство и критика", "La parole Bulgare" и др. По време на ІІ Св. война е аташе в Рим, а през 1947-1948 г. е секретар в българската легация в Лондон, където емигрира и остава до края на живота си. Работи като филмов продуцент, режисьор и сценарист на девет филма, между които "Фотоувеличението" на М. Антониони, носител на Златната палма в Кан през 1967 г. Също така е театрален режисьор, академичен изследовател и преподавател в британски университети, преводач и др. Автор е на радиопиеси, статии за литература, кино и визуални изкуства в британски, италиански и френски периодични издания, на студии по проблеми на киното, живописта и семиотиката, на уникална със своя подход монография за британския художник Дж. Уилям Търнър. От 1949 г. е нещатен сътрудник на българската секция на радио Би Би Си. В България е най-известен с ежеседмичните си радиобеседи, които в продължение на близо 50 години са незабравими културни преживявания за поколения слушатели, дръзнали, въпреки политическата преграда, да слушат неговия глас. Верен на своето име Петър, с тях той неуморно гради духовен мост между Европа и България. Умира на 11.12.1998 г. в Лондон. ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ Беседи
LiterNet, 2014 |