VAE VICTIS

web

Старата жена, натоварена с няколко тежки
вързопа, върви из гората и се оглежда
страхливо. На петдесет метра пред нея изскача
войник. Той я вижда и тя го вижда. Гледат
се няколко секунди. Няколко секунди. Тогава
той бързо вдига своя "Люгер", прицелва се
в главата, стреля. Петдесет метра. Куршумът
лети точно със 114 метра в секунда. Значи тя
има малко повече от половин секунда живот.
Какво минава през мислите ?? За кого се сеща
през тази половин секунда? Деца, мъж, родина?
Неиздоената коза, селото в пламъци, смъртта?
Никога няма да узнаем. Секундата изтича. Тя пада
на земята. Тогава войникът отива бързо до нея,
надвесва се над тялото и казва: "Прощавай, майко!"
По излъсканите му ботуши лепне сутрешната роса.

© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2016, № 1 (194)

Други публикации:
Пейчо Кънев. Живо месо. София: Издателство за поезия "Да", 2015.