Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОЗИ СВЯТ
web
Харесва ми да живея в този
език, в който рай се римува с край,
слово - с олово...
В този свят,
където слънцето всяка сутрин бавно
обявява появяването му.
Но къде отива мракът?
Никъде. Той е винаги тук.
Светлината е тази, която си тръгва
в края на поезията.
© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2019, № 7 (236)
Други публикации:
Пейчо Кънев. Последната вечеря. София: Издателство за поезия "Да",
2019.
|