Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

С ОРЕОЛА НА ИСТИНСКИТЕ ПОЕТИ
"Мрак обгръща всичко" от Том Хенън

Пейчо Кънев

web

Том Хенън - Мрак обгръща всичкоКато човек, който следи изкъсо американската литературна сцена, бях силно изненадан да науча за съществуването на добър американски поет от български издател. Името на поета е Том Хенън, а издателят е бутиковото издателство за поезия "Фрост". Бих казал, че това издателство върши страхотна работа, защото след книгите на големите американски поети Били Колинс, Тед Кусър, Карл Денис и Клаудия Емерсън сега ни предоставя възможността да се запознаем с книгата на Хенън "Мрак обгръща всичко". Двата двигателя зад издателството - преводачът Благовест Петров и оформителят на книгите Иво Рафаилов - отново са заработили в брилянтен синхрон, за да ни представят това поетично бижу.

Том Хенън е роден в Морис, Минесота, през 1942 г. Израснал е сред гъстите гори, сред безкрайните прерии на американския среден запад, дали най-дълбоко отражение на поезията му. Хенън е поет на природата, натуралист, повлиян в младите си години от друг голям поет Робърт Блай, но бързо открил своето собствено звучене, открил своето собствено място сред тази ширнала се безкрайност. Много пъти съм пътувал из тези земи и сега, четейки стиховете на Хенън, отново си представих онова разтеглено и огромно небе над земята на Минесота, онези тъмнозелени гори, които сякаш потъват в хоризонта, онзи кафяв цвят на земята там, който се набива дълбоко в очите. Том Хенън е израснал с тамошните гиганти - смерчовете, наблюдавал е как върховете им остъргват небето, скитал се е из прериите, в които за звуците няма прегради и те препускат на воля из пустошта, разговарял е с дъжда, вятъра, горските животни, със спечената пръст. И той се е превърнал в техен хроникьор; човекът, водещ дневника на природата. Много обичам тези поети, защото те ти дават надежда за едно спасение, пък било то и временно, от грубия бетон, метала и невъобразимия шум на града и те пренасят в една съвсем различна действителност, в която можеш да усетиш притегателната сила на природата, да видиш истинските, изчистени цветове на мирозданието, да потънеш в себе си. И много харесвам поетите, като Хенън, които не те "принуждават" да ги четеш, а някак си ефирно те приласкават да разтвориш страниците им и да не спираш, докато не достигнеш до последната. Неговата поезия е точно такава. Той уж говори за едни най-тривиални неща по един много простичък начин, но точно тук се усеща майсторското перо на талантливия поет. Дали пише за спускащата се нощ, за миризмата, вдигаща се от овцете след летния дъжд, за вятъра, свирещ сред листата на огромните дървета в мрачните гори, той те поставя сред всички тях, за да усетиш плътността им, да ги пипнеш и почувстваш върху кожата си. Той успява само с няколко кратки и пестеливи изречения да придаде тежест, дълбочина и красота на стихотворението си. Тук се усеща онова майсторство на древните китайски поети. Ето един пример, който по най-добрия начин илюстрира това мое виждане за вещината на този поет.

В СНЕЖНАТА ГОРА

Докато копая гроб
за старото женско куче,
пара се носи от земята
при всеки дъх.
Тук почвата
е песъчлива,
рохкава даже през зимата.
Ние всички имаме множество тела,
лесни за погребване.
Зад нас
годините една в друга се трият
и въздишат
сред върховете на боровете.
Единствено снегът, който пада,
не познава
тежестта на костите.

В същото време той успява да зареди с действие една напълно бездейна и банална картина, направлявайки погледа на читателя все по-навътре в стихотворението. Точно това се случва и тук.

РАБОТА ПО ДВОРА

Работя с греблото.
Водна змия
в краката ми.
Обезумял, с удари я убивам.

През остатъка от деня
прескачам
всяко листо.
Страхът се разгъва
и извива сред дълбоката пожълтяла трева.

А когато реши да хване четката и да нарисува една плътна и многопластова картина, Хенън го прави със замах и неподражаемо майсторство и то още от заглавието, което нахвърля първите ескизи върху платното.

В ПОЛЕТО СЪС ЗРЕЛИ ЖИТА

Разтваряйки внезапно ръката си,
с дръзкия избор
на древен разум,
скакалецът скача
в другото свое тяло,
това с черните крилца,
което го отнася до телта на оградата,
където енчецът се струпва
под обедното слънце,
отвъд способността ми да наранявам,
отвъд помощта ми
преди да мога да обясня значението
на думата зима.

Когато по-горе споменах древните китайски поети, такива като Ли Бай, Ду Фу, Су Ши и тяхното майсторство в кратката форма, говорех точно за това:

СТУД СРЕД ДЪРВЕТАТА

Крясъкът
на совата
е достатъчно необятен,
може да отнесе цяла овца.

Том Хенън може да опише една много приятна поетична картина и без да изпада в многословност, да прибягва до дълбоки метафори и изящни прийоми. Той просто дава възможност на читателя сам да усети природата, миризмите, цветовете...

НОЩ В БЛИЗОСТ ДО ЕЗЕРОТО

Дъждът тихо заваля с падането на мрака.
Студена вода
просмуква козината на дивите неща.
Навред - миризма на прогизнала дървесина.
Нощта се поклаща леко,
привързана към дока.

Докато пишех този текст, се разрових и в интернет, за да видя какво ще открия за този поет. Оказва се, че Том Хенън не е много познат и в родината си. Оказва се, че над него е мъждукал някакъв малък прожектор на славата, а според мен той заслужава голям ореол, какъвто имат истинските поети, защото той е поет на онази дълбока тишина, което можеш да чуеш само ако влезеш вътре в необятността на природата, ако докоснеш ствола на вековно дърво и ако се заслушаш в шептенето на тревата. Такива поети, за жалост, не са останали много на този свят.

 


Том Хенън. Мрак обгръща всичко. София: Фрост, 2015.

 

 

© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2015, № 5 (186)