НЕВИДИМ АНТУРАЖ

web

по Чарлз Симич

Никога не разбрах откъде и защо се появяват.
Малки, безшумни. Сенките им се издължават
в тъмата и отблъскват светлината в ъглите при
паяците, където тя им изплаква съдбата си.
Това ли са Музите? Сочат ми непрочетените
романи, в които любовници се държат за ръце.

Купчини от спомени оживяват под притихналите им
гласове. Наобикалят ме по всяко време. Говорят ми,
когато лежа и чета някой руснак и мисля за
душата си. Скачат по матрака, хванати за ръце,
а прашното огледало отсреща остава празно.

Те ми казват: "Във всеки от вас има по един камък,
който си води бележки." Те ми казват: "Ние знаем
какво говори тревата" и "Ние знаем как да разглобим
тишината." След това ме водят до оная стая с тетрадката
и молива, онази стая, осветена единствено от чашата с мляко.

© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2014, № 3 (172)