МЕТАФИЗИКЪТ В СЯНКА

web

Светът винаги е бил стар, но тази тясна
улица, като че я виждам за пръв път. Тогава
защо в прахта по тротоара още има отпечатъци
от детските ми обувки? Това е въпрос за Соломон,
Кант, или за теб, скъпи Аристотел. Както и да е.
На това място е винаги мрак. Всяка от малките къщи
е притихнала. Всяка от ливадите е отдавна забравена.
Черна трева се люлее под тъмните облаци.

Тогава кой пише за тази улица? Кой сътворява това
място, из което и на Смъртта ще й е нужна карта?
Представям си лоена свещ, ръждив свещник, оплетен в
паяжини и едно скрибуцащо перо, оставящо след себе
най-черното мастило. А гарафа с вино? Разбира се, че има.
Пишещият отпива, вдига поглед и вижда зад един от
тъмните прозорци мъж, който шепне нещо на някого.

© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2014, № 3 (172)