ИВО РАФАИЛОВ "ИЗБРОИМИ ИЗКУШЕНИЯ"

Пейчо Кънев

web

Днес всеки втори е поет. Всички пишат поезия. Или поне така си мислят. Социалните мрежи дадоха свобода на себеизразяването и много хора посегнаха към поетичната форма. Днес поезията е навсякъде. Вървите по улицата и на някоя стена можете да съзрете цитат от Ботев или Вапцаров, надраскан до плакат, рекламиращ тоалетна хартия. Гледате телевизия и виждате как някой политик цитира известното стихотворение на Петко Славейков "Не сме народ". Продължавате да гледате и виждате как двама от най-известните герои на Шекспир са употребени в реклама на сирене. И разбирате, че нещо не е в ред, че нещо не е както трябва. Не нещо, а много неща не са в ред!

Затова искам да кажа на всички онези, мислещи си, че пишат поезия, че създават изкуство, да намерят някакво друго поприще. А ако искат наистина и усещат, че поезията е това, което ще определя целия им живот отсега нататък, тогава нека знаят следното: поезията е сложно изкуство. За да сте добър в нея най-малко трябва да сте започнали от основите. Най-малко трябва да сте прочели всички (или поне по-голямата част от тях) гръцки и римски поети, всички епоси (от "Гилгамеш" и "Беоулф" през санскритските "Рамаяна" и "Махабхарата" до Милтън и Чосър), всички български поети, всички руски поети, всички френски поети, всички испански поети, всички английски поети, всички американски поети, полски поети, чешки поети, унгарски поети, норвежки поети, шведски поети, италиански, немски, португалски, колумбийски, чилийски, перуански, кубински, венецуелски и т.н. Трябва да познавате всички философски школи, възникнали през вековете и техните най-видни представители. И това е само началото! Писането идва след това. Сега разбирате, че поезията не е за всеки, но въпреки това всеки втори пише. За тези хора съществува една много вярна дума - графомания! Те, колкото и да се опитват да го правят, колкото и да упорстват в реденето на думи, все едно скачат отново и отново в празен басейн. Без изобщо да го осъзнават!

Във времена, когато малкото останала четяща публика е разделена на господиновисти и русковисти, когато литературните награди се подаряват на посредствени и удобни приятели на журиращите, когато народът е принуден да чете за мръсотиите, случващи се в един ненужен орган, какъвто е СБП, в такива времена талантливите поети са поставени под карантина в ъгъла.

В такива времена никой не обръща внимание на шедьоврите, които излизат изпод перата на добрите поети. А това са големи пера. Някои от тях дори хвърлят сянка върху повечето ни романисти. Но как да разберем, че такава книга е излязла на пазара? Критика няма или ако има някакви спорадични критически опити, те са написани на толкова висок и академичен стил, толкова са неразбираеми, че на читателя му иде сам да си прегризе гърлото, докато ги чете. Тези хора пишат критически рецензии по такъв начин, все едно желаят да покажат на техните колеги във факултета какви сложни думи могат да използват, колко са "навътре" в словото. Съжалявам, но хора, които са глътнали фразеологични, тълковни и философски речници, докато разсъждават над някоя книга, само вредят на поезията. За поезия трябва да се пише просто, ясно, разбираемо и с ръка на сърцето. Това е! По същия начин, по който пише поезия Иво Рафаилов.

Много рядко на литературния пазар се появяват книги като "Изброими изкушения". Ужасно рядко. А всеки фен на поезията си мечтае това да се случва по-често. Но няма как, защото добрите поети, като Иво Рафаилов, са малко на брой и стават все по-малко по чисто физически причини: големите таланти ни напускат, а нови се появят твърде рядко. Но ние трябва да се радваме, когато се появи такава книга. Защото тя дава надежди: че големите таланти са около нас, че поезията може да бъде изтикана извън сянката на тупкащи се в гърдите романисти.

Защо толкова ми хареса "Изброими изкушения?"

Първо, стилът на Рафаилов е прям, откровен и истински. Той не е труден поет, не е сложен, но е дълбок и казва много с малко думи. Не е многословен, обича кратките изречения, от които на повърхността излиза светлина. Докато го чета, се сещам за много от любимите ми американски поети, без да има някакви препратки към тях или копиране на стила им. Просто усещанията веднага бликват, понеже Иво Рафаилов е добър в своя занаят. Открил е свой стил и работи върху него. Обича да си играе с образите по един много кинематографичен начин, както се вижда още от отварящото стихотворение "Завършихме по обичайния начин":

Тя
ме гледаше в очите

и твърдеше, че е лесно
да се радваш на предлаганата обич.

Твърдеше още, че с радост
би лежала до добър писател.

Обясни как вижда,
че писателите са се
втренчили в смъртта.

Накрая бръкна в моята чаша
и каза: ще изям тази маслина.

Направи го
бавно,

за да видя
какво е,

когато

муха се
намърдва
в алена рана.

Рафаилов обича да води читателя към неизвестни посоки. Започваш да четеш и усещаш, че от страниците изникват твои спомени за бивши любови, за разходки, за отминали и бъдещи приятелства, за картини, за душевни състояния. Той обича още от повърхността да се бухва в дълбокото, без предварително да е подготвил читателя и това носи единствено наслада за окото. Според мен обича да използва сексуалната ирония по един много забавен начин, който не оставя лигав вкус в устата. Честен е със себе си, с жената в мислите му, както и с този, който е разтворил страниците на книгата. Понякога е сантиментален, изреченията му звучат все едно са превод на някой от френските романтици, но това спомага за цялостното усещане на покой, наслада и съзидание. Ето един прекрасен пример:

Раждаме се и от гледки

Сутрин: когато дланите са под главата
и лактите наподобяват делтапланер
в снежна буря.

Следобед: когато обло рамо се обрамчва
със презрамка
сякаш купол е на нова църква,
който вдигат със въже.

Привечер: когато зърната на гърдите
светят в здрачна стая
и на тази светлина чета.

Късно през нощта: когато търсещата ръка,
раздвижва и въздуха
и, помитайки целия реквизит на езика,
очертава

При някои поети тяхната авторитарност, или тяхното его, ако щете, е проява на слабост - живеят на страницата в създадените от тях самите ограничения. Иво Рафаилов лесно се е справил с този проблем, като е насочил цялата си енергия към една жена. И тя живее в редовете му.

Няколко упрека към първата любов

Тя е като историята на полската поезия.

В антологията, която започва с
Милош, Шимборска, Ружевич и Херберт
никой друг няма шанс да каже нещо запомнящо се:

излишен еволюционизъм,
кратък постмодернизъм,
дребнава сантименталност

и после

как да обясниш на децата си,
че не са деца и на твоята голяма любов,
че не носят гените на благодарността

как да признаеш

че си пропуснал живота си в опит да я забравиш,
защото е била толкова близо и едновременна с теб,
че ти е бил нужен друг език, за да не говориш за нея

В заключение бих могъл да кажа, че "Изброими изкушения" е книга, която вече заема достойно място в библиотеката ми, книга, която ще препрочитам много пъти, изпълнен със задоволство, че все още има такава поезия и такива силни поети. А всички вас, уважаеми читатели, ви приканвам да вземете тази книга и да се опитате да изброите изкушенията в нея. Съмнявам се да ви стигнат пръстите. Изкушенията са безкрайни.

© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2014, № 6 (175)