ЕВОЛЮЦИЯ

web

Изправих се и казах на скалите:
- Говорете! А те ме затрупаха с
мълчание.

Затова планината е отговор на незададения
въпрос. Тук през зимата всичко е покрито
с пърхота на облаците. И е тихо.

Вятърът диша вътре в себе си. Вдишва
години и издишва векове, но поставя
вечни истини.

Водата е енигма, която мъдрата
старица планина обеща да ми разгадае.
И аз чакам на брега.

Вълните идват бавно и си заминават бързо,
като изречения в античен роман. Следователно,
океанът на Петроний и Апулей е още жив.

Там, морското конче е въпросителен знак,
а делфините разговарят с Аристотел
на техния си език.

Там, в дълбокото, сенките потъват и се превръщат
в светлина. А тук е брегът. И аз стоя изправен.
И вятърът, който ме духа, е на 14 милиарда години.

© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2014, № 3 (172)