Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДУМИ ЗА ЕЛЕНА И ДИМИТЪР МУТЕВИ

Марина Младенова

web

Уважаеми почитатели на поетесата Елена Мутева, почитатели на възрожденците, на родолюбците-будители! Уважаеми представители на църковните медии, дошли на тържеството на дълбоковярващата Елена Мутева.

 

І.

Днес всички ние сме участници във второ тържество за Елена Мутева, посветено на юбилея - 160 години от първата изява на българската жена в книжовността. В зората на нашето Възраждане, когато на български има  само 220 книги, с учебниците 260, младата преводачка, 23-годишната Елена Мутева публикува своя превод на говорим български език, на "красен език български", както пише проф. Балан, на повестта на Ал. Велтман "Райна, българска царкиня" (1852), претърпяла 7 издания.

Тук присъстват неколцина, които преди 40 години бяха на първото тържество в Калофер, организирано от Комитета на българските жени и инициативен комитет в града. Представителите на писателите, преводачите, фолклористите, езиковедите... на библиотечни и архивни сътрудници... се събрахме в колата на Комитета на жените и в микробуса на Съюза на писателите. Имаше изложба, организирана от Пловдивската библиотека с всичко съхранено от Елена Мутева и брат й д-р Димитър Мутев. Докладът ми беше първи опит за портрет на поетесата, непозната в родния град, както и в цялата ни родина. Тогава проф. Любомир Андрейчин говори за голямата заслуга на преводачката на "Райна, българска царкиня", заела мястото на "първата българска жена, строител на новия български литературен език". От името на Съюза на българските жени имаше приветствие от поетесата Станка Пенчева, прочетено беше словото на писателката Анна Каменова, която от 1925 г. популяризира в статиите си името и делото на поетесата. Имаше и втора част - незабравимия, неповторимия рецитал на голямата българска актриса Славка Славова. На крилете на словото поетесата се завърна в родния си град, завърна се в паметта на калоферци.

Днес тук сме много повече специалисти от различни области с интерес към делото на младата възрожденка. Пред нас е най-после книгата с всичко известно, събирано през годините зрънце по зрънце. Това е опит за обхватен портрет-мозайка с много бели полета. И всеки специалист би могъл да допълни, да вгради свое камъче в портрета-мозайка. Вярвам, че има документи, преки и косвени, посочвам архиви, непосетени от българи. И някои лични архиви. Получих вече две изключително ценни съобщения - за брата Никола Мутев, отишъл да учи музика в Рим и там починал само на 19 години; получих сведение за тържество за Елена Мутева... в музея на литературата в Одеса.

Не случайно посвещавам книгата си на моите внучки и на бъдещите изследователи на поетесата. През април 2014 се навършват 160 години от смъртта на Елена Мутева и 150 години от смъртта на брат й д-р Димитър Мутев. Ако е рекъл Бог, може да се уреди допечатка на книгата и всички новости в точност ще бъдат добавени. Портретът-мозайка би трябвало да бъде доизграден, уплътнен. И да се завърне в Родината в истинския си ръст "първата българска образована жена - както пише проф. Шишманов, - която наравно с мъжа вложи нещо от себе си в изграждането на нашия ренесанс."

 

ІІ.

И както на тържеството в Калофер през 1973 спонтанно се взеха решения за пътуване до Одеса и издаване на книга, така и сега, когато честваме международния ден на преводачите, от тази висока трибуна се реших да споделя, по-точно, да препредам предложението от годишното събрание на СПБ - да бъде учредена награда за млад преводач "Елена Мутева" (разбира се, това може да се реализира, когато се намери дарител, когато се осигури финансиране); да бъде кръстена улица на Елена Мутева в Пловдив и в София.

Да бъде кръстена улица в София и Пловдив и на нейния брат д-р Димитър Мутев, полиглота-преводач, наричан от съвременниците дълбокоучения, учинейшия, първи превел от английски на български "Чичева Томова колиба", І част, през 1858 (само 7 години след първата публикация!) като приложение към основаното и редактирано от него сп. "Български книжици". И като дълбоко вярващ човек, който декларира, че на първо място е Бог и на второ място науката... Димитър Мутев подбира предговор с християнска позиция към робството и добавя кратък личен коментар. Д-р Мутев е първият българин, защитил блестящо на латински език докторат по физика в Берлин през 1842. Точно преди 170 години! И под името му е написано "Българин", когато от 5 века на картата на Европа България не съществува.

Не е сега времето и мястото да се говори за заслугите на Димитър Мутев, основател и първи постоянен директор на Болградската гимназия, за българската култура в зората на Възраждането... Да, но трябва, налага се да стане достояние на българската общественост и чрез медиите да стигне до съответните институции... състоянието на гроба на д-р Мутев. Единственият известен гроб на всички Мутеви. През 1973 г. пет пъти с пет различни придружители ходих на гробището, но гроба не намерихме. Гробът е открит през 1998 г. от Никола Караиванов, командирован от Министерството на просветата за преподавател в Болградската гимназия. Гробът е открит след обстойно издирване с помощта на възрастни болградчани. Да, но и до днес не е направено нищо нито след публикациите на Никола Караиванов, нито когато кметът на Карлово (Калофер е към Карлово) инж. Желязко Домусчиев е бил заведен на самия гроб в Болград... после се срещнал с кмета на Болград Иван Македонски и обещал финансиране за паметника... Не е направено нищо и при честването 150 години от Болградската гимназия...

През 2009 г., когато БНТ снима филм "Уловът на пет езера" (сценарист Горан Благоев, режисьор Николай Василев), гробът е бил посочен без затруднение на екипа на БНТ от Александър Кисевски, от чийто разказ научаваме, че паметникът на директора е бил увенчан със скулптура на орел. Стар болградчанин разказва, че всяка година по Великден (според обичая в Бесарабия в понеделник след Томина неделя) на гробовете на първия директор Димитър Мутев и на последния Павел Теодорович ученици идвали на поклонение с цветя. А кога се прекъсва тази традиция... за съжаление, няма памет.

Днес чугуненият кръст е счупен, останала е кубичната циментова поставка, 40 на 40 на 40 см, на която е бил монтиран. Гробът е ограден заедно с новия съседен гроб около 1995 г. в обща ограда и върху самия гроб е поставена... дървена пейка...

И последно. Предлагам да се издири по официален път портретът на Димитър Мутев. "Портретът на товарищ Мутев с веща ръка рисуван се завардваше в школата, разказва ми директорката на гимназията (от 1947 г. до 1971 г.) Анелия Ивановна Параскевова. Изпълнен в масло в естествена големина до пояса, в черен костюм и елегантна светла връзка, с брада и дълга коса, с интелигентно лице и умен поглед. Той беше поставен в голяма масивна рамка от скъпо черно дърво. Трима-четирима души го сваляха при ремонт. Самият портрет в овална форма беше по-голям от метър на метър и половина, украсен наоколо с позлатен орнамент като пунктирана линия и беше силно натегнат, втъкнат в четириъгълната рамка. В началото стоеше в моя директорски кабинет, после в коридора "прямо актовия зал". През 1968 или 1969 някой го поиска за музея на интернационалната дружба. Не се водеше на никого. Взеха го от нас без акт..."

Не се водел на никого... На никого ли е Димитър Мутев - интелектуалец от европейска величина, учен с енциклопедически знания, общественик и книжовник, който работи до последния си дъх на българското културно поле...

На никого ли е Димитър Мутев? И докога такива личности, вместо да бъдат познати и почитани, тачени и ценени от всички българи... ще тънат в забрава? Не е ли време да стигне и до нас поне полъх от новото течение в скандинавските страни, обхванало европейските народи... Да се обърнем към себе си, да обучаваме и ние децата си целенасочено в любов към родината, да изучаваме по нов начин своята история, да пътуваме и опознаваме красотите на своята земя, да усетим и обикнем нашите извисени личности от върховите периоди на историята ни и да поемем, да прихванем, да се ашладисаме някак с тяхната обич към България и всичко българско... Да знаем за себе си, да стигнем до корените си и тогава да тръгнем към Европа. Да тръгнем със светли свети личности като Елена Мутева и Димитър Мутев...

 

ІІІ.

И накрая... Първо, благодаря на Бога за благовремието, което ми подари, за силите, които ми даде на тази късна възраст да завърша книгата си. Благодаря на всички, на всички, които някога с нещо са ми помогнали. От самото начало до днес. Благодаря на тези, чиито имена са пред вас, и на тези, които не са споменати. Благодаря на отминалите във Вечността и на живите, на специалистите в България и чужбина. На всички, които ми съдействаха за публикуването на материали за поетесата, на организаторите и участниците в честването в Калофер, на организаторите на това честване и на всички вас... днешните участници в закъснялото завръщане на Елена Мутева в паметта на народа ни. Благодаря за вниманието.

 

 

© Марина Младенова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2013, № 4 (161)

Заключително слово, произнесено през 2012 г., по време на тържество, посветено на 160-годишнината от появата на Елена Мутева в българския книжовен живот.