ПЪТЕКИ ЗА БЪДЕЩИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА ЕЛЕНА МУТЕВА

Марина Младенова

web

---

Посвещава се на 190 години от рождението на Елена Мутева (1829, Калофер - 1854, Одеса) - първата българка, посветила се на книжовен труд и писала творби запрослава на Бога, - поетеса, фолклористка, преводачка, строител на новия литературен български език. Тя е авторка на христоматийната ода "Бог" и на българския текст на "Тиха нощ, свята нощ", която, по познатата вечна музика на Франц Губер, българските студенти в Одеса пеят, донасят и разпространяват в България.

---

Уважаеми, скъпи почитатели на поетесата Елена Мутева,

Цялостното разкрване на обаятелната личност на първата българка, посветила се на книжовен труд, изисква наложително да се работи с документи в чужбина. От 1969 г. събирам зрънце по зрънце. Бях само за 14 дни в Одеса, Болград, Киев... и се надявах да се върна и да работя в архивите. Променяха се обстоятелствата и естеството на работата ми, появяваха се в семейството ми професионални терзания и болести. По милост Божия, можах да сложа на хартия събраното в книгата "Елена Мутева: Едно закъсняло завръщане" (Младенова 2012) и да добавя към изследването си нови сведения за Елена Мутева в доклад на първата научна конференция през 2014 г. за Мутеви, отпечатан в сборника "Елена и Димитър Мутеви: ранните пътища на българската модерност" (Младенова 2017). Сега правя равносметка, очертавам кръговете и съобщавам за намерените нови камъчета за мозайката на Мутеви...

Първи кръг. Единственият пряк потомък на шестте деца на Мария и Стефан Мутеви, покосени от туберкулозата, е синът на д-р Димитър Мутев - Владимир Мутев. Известното е, че в годината на Освобождението на България е завършил Ришельовския лицей с подкрепата на Одеското българско настоятелство. После завършва Харковския университет с помощта на вуйчо си Николай Лоран, заемащ висок пост в Харков.

Появиха се в наше време (2002 г.) сведения за руски висш чиновник, който е бил управляващ Пенсионните каси на народните учители и учителки през 1900-1910 г. - "действительный статский советник Владимир Дмитриевич Мутьев, православный, конституционный демократ" (Ерошкин, Раскин 1998; Волобуев, Шелохаев, Корелин 2002: 252). Той пише статия за управлявания от него орган за социално осигуряване, която се цитира и днес от историците (Мутьев 1904) имаме всички основания да приемем, че това е последният известен потомък на Мутеви.

В потвърждение и като допълнение на това съобщение има нова информация. Публикувани са данни за живущите преди революцията на няколко красиви улици в центъра на Петербург (Векслер, Крашенинникова 2011). Посочват се пълните имена на тези видни личности, дават се съответно постовете, които са заемали, и до какъв чин са достигнали. Сред тях се споменава и управляващият Пенсионната каса на учителите и учителките, действителният статски съветник Владимир Дмитриевич Мутьев, починал през 1916 г. За първи път научаваме, че Владимир е живял най-дълго от всички в семейството - 58 години! Съобщава се името на неговата жена Елизавета Павловна. До 1915 г. те са живели в Петербург на Большая Московская улица № 9 (вж. Илюстрация 1), а от 1915 до смъртта на Владимир Мутьев - на Васильевский остров, 13 линия, № 18 (вж. Илюстрация 2).

Илюстрация 1. Петербург, Большая Московская улица, № 9. Сграда, построена през 1873-1874 г.
Архитект: Э. Г. Юргенс. Съвременен изглед

Илюстрация 2. Петербург, Васильевский остров, 13 линия, № 18. Сграда, построена през 1854-1855 г.
Архитект: Э. Я. Шмидт. Съвременен изглед

Авторите на книгата Аркадий Векслер и Тамара Крашенинникова описват историята на постройките на Большая Московская улица и на собствениците им. Подробно разказват за удобствата, които притежават апартаментите. За отбелязване е, че има упоменат живущ там родител с дъщеря или син, но на семейните двойки в тази публикация не срещнах да са посочени децата.

И така въпросът има ли Владимир Мутев потомство, което би съхранило семейни писма и спомени, се изправя до постоянно поставяния въпрос: Къде е архивът на Елена и Димитър Мутеви? Къде е архивът на Владимир Мутев? За съжаление, не е известно някой някога да ги е издирвал.

Ценни вести е възможно да се намерят при роднините: лелята по бащина линия Рада Мутева-Золотович и лелята по майчина линия Анна Кирооглу-Тошкович, които имат здраво потомство. И двете са с по 5-6 деца.

Втори кръг. Рада и Иван Золотович имат трима сина, три дъщери и 16 внуци. От тях най-близко до Мутеви е получилият високо образование Георги Золотович (вж. Илюстрация 3), който работи в началото в кантората на вуйчовците си Евстати и Стефан Мутеви като писар - общо 5 години в Пловдив и в Одеса. Известният възрожденски деец и търговец, родолюбец и благодетел е близо до братовчед си Димитър Мутев в най-трудните моменти при създаването на списание "Български книжици" в Цариград. От семейство Золотович има известни личности през Възраждането и по-късно, които учат в чужбина, предимно на издръжката на Георги Золотович, но се връщат и работят в България. В архивите на техните потомци не е известно някой да е издирвал материали за Мутеви.

Илюстрация 3. Георги Золотович (1799-1881).
Източник на снимката: http://senzacia.net/wp-content/uploads/2012/11/Georgi-Zolotovich-1.jpg.

Трети кръг. Най-близка връзка Мутеви имат с Анна и Стефан Тошкович (вж. Илюстрация 4), с които живеят в една къща, на ул. "Греческа" в Одеса.

Илюстрация 4. Ана Христова Тошкович и Стефан Димитров Тошкович (1790-1870).
Източник на снимката: https://www.geni.com/photo/view/4080374512460050592?album_type=photos_of_me&photo_id=6000000006760041252

Те има пет деца - Димитър, Георги, Христо, Никола и Мария. Трима братя учат в Ришельовския лицей. Димитър е превел от руски "Благочестие в колиба" и от италиански широко разпространената книга на Силвио Пелико "За длъжностите на человека", издадена под редакцията на Димитър Мутев в Болград. А Никола завършва образованието си в Петербург и Париж. Той е инженер, учен-изобретател с открития в областта на механиката и дарител на Софийския университет. След Освобождението добре устроеното потомство не се връща в родината.

Четвърти кръг. Заслужава особено внимание архивът на кумовете на Димитър Мутев. Николай Христофоров Палаузов, който е един от основателите и многогодишен председател на Одеското българско настоятелство и има заслуга за издръжката на Владимир Мутев от настоятелството. Той е сред най-ревностните поддръжници на Книжовното дружество; превежда и пише. Издигнал се е най-високо от българите в социалната иерархия - получава дворянска титла: действителен статски съветник; изпълнявал е в един момент и длъжността кмет на Одеса. В различни периоди заема важни постове, свързани с България и българите.

При нареждане на трудния пъзел на Мутеви могат да се открият така необходимите детайли и в архива на родственника-кум, на търговеца от първа гилдия Николай М. Тошков.

Пети кръг. Би могло да имат съхранени архиви някои български дейци в Одеса и училите там българи. И български учени. Например пребивавалият дълго в Петербург, в периода когато и д-р Мутев е в Петербург, Спиридон Палаузов. А може да се надникне и в документи на по-младия Владимир Н. Палаузов, единствен от българите достигнал до професорска катедра в Новорусийския университет.

Шести кръг. В онези времена връзката между учените е главно чрез кореспонденция. Опитът показва, че може да се очаква ценна информация не само от известните руски учени (като Александър Фьодорович Гилфердинг, който говори за Д. Мутев в писмо по повод предложение за награда на Мутев) (Лаптева 1976: 39-40, 43), но и от известни учени от Европа, които д-р Мутев споменава в писмата си.

Седми кръг. И не на последно място е архивът на семейството на преселилия се през 1811 г. в Одеса швейцарец Жан Лоран, преподавател по френска литература и всеобща история в Ришельовския лицей, семейството на българската снаха Александра Лоран-Мутева (Полевщикова 2011: 117).

Кръговете, очертани тук в телеграфен стил, са подробно и точно описани в книгата ми и в публикувания ми доклад, а за тях споменах в началото.

Осми кръг. Започнах с новостите за сина на д-р Мутев, с Владимир Мутев, и ще завърша с новостите за Мария Стефанова Тошкович, по мъж Делла-Вос, и с неизвестната за нас нейна знаменита дъщеря: художничката Олга Делла-Вос Кардовска. Освен, че са първи братовчеди и живеят в една къща в Одеса, Димитър Мутев и петгодишната Елена Мутева са и кръстници на малката Мария Тошкович. И двете момичета сигурно са били близки цели 20 години...

Не е случайно, че испанският емигрант Карл Делла-Вос пристига в Одеса в началото на XIX век със свитата на австрийския ерцхерцог, че има една дъщеря и пет сина и че живее в собствен дом на същата Греческа улица, на която живеят Тошкович и Мутеви. Дворовете, градините им са една до друга. Мария много харесвала малкия син Людвиг Карлович Делла-Вос. А баща им - големият родолюбец Стефан Тошкович, който бил готов всичко да пожертва за освобождението на България от турците - искал да даде единствената си много млада дъщеря на доста по-възрастен заслужил деятел на освободителното движение. Сигурно е било много, много трудно да се склони властния баща... и младите се венчават без родителското благословение на Тошкович. Разгневеният баща лишил дъщеря си от средства и от наследство! В архива на Найден Геров има изящна покана за сватбата на Мария със завършилия Ришельовския лицей в 1850 г. Людвиг Делла-Вос. А за да се венчае за българското момиче, Людвиг предварително приема православието с името Яков. Младото семейство, във връзка с назначението на Людвиг Карлович, последователно живее в Оренбург, Пенза, Чернигов, Люблин, и се установява в Харков. Това е семейна снимка на Мария и Людвиг Делла-Вос от около 1906 г. (вж. Илюстрация 5).

Илюстрация 5. Мария Тошкович (ок. 1834-ок. 1920) и Людвиг Карлович Делла-Вос (1832-1909).
Източник на снимката: http://rgfond-ru.1gb.ru/person/img/9224

След смъртта на Стефан Тошкович през 1870 г. четиримата братя на Мария Делла-Вос събират пари помежду си и подаряват на сестра си сума равна на нейния дял от наследството. После (около 1892 г.) действителният статски съветник Людвиг Делла-Вос, управляващ Харковската контролна палата, купува четириетажна сграда в Харков на ул. "Гогол", № 13, която стои и до днес (вж. Илюстрация № 6) (Черномаз 2018: 47).

Илюстрация 6. Харков, ул. Гогол, № 13. Сграда, построена през 1875 г.
Архитект: Андрей-Мориц А. Томсон. Съвременен изглед

С тези пари те успяват да купят и неголямо имение. През 1906 г. Мария и Людвиг с трите си най-малки дъщери - Мария, Олга, София - пътуват из Австрия и Италия, посещават Виена, Венеция, Абация (Опатия), която днес е в границите на Хърватия.

Настъпва съдбовната 1918 г. Мария Делла-Вос от Харков отива на гости на най-малката си дъщеря София в гр. Новочеркаск. Там я заварва гражданската война и там умира от инсулт, около 1920 година. Въпреки извънредно тежките условия вярващото семейство я изпраща със свещеник.

Девети кръг. Мария Тошкович Делла-Вос ражда 11 деца, от които достигат до зрялост шест дъщери и един син. Предпоследното им дете е руската и съветска художничка живописец и график, знаменитата портретистка Олга Людвиговна Делла-Вос, родена през 1875 г. в Чернигов. След девическото училище, 14-годишната Олга учи в Харков, където се е преселило семейството им. Учи през 1891-1894 г. при пристигналия от Париж в Харков художник Егор Егорович Шрейдер, който има огромно влияние и особена заслуга за нейното развитие. След като завършва, по настояване на Шрейдер, Олга се насочва към Петербургската художествена академия. Явяват се над сто подготвени кандидати, от тях 25 момичета. Приета от девойките е единственно Олга Делла-Вос и тя учи в периода 1894-1899 г. Дебютира още в 1897 г. След дипломирането си, в 1900 г., се омъжва за големия руски художник Дмитри Кардовски (Творчество 2016). Младото семейство заминава за две години за Мюнхен, където Олга учи живопис и ражда дъщеря си Екатерина. От 1902-1917 г. Олга участва всяка година в изложби в столицата, Вологда, Архангелск, Харков. Участва и в изложби в чужбина: Виена, Париж, Мюнхен, Рим; картините им са изложени във видни руски музеи. Показвам ви автопортрет на Олга Делла-Вос (вж. Илюстрация 7) и нейни портрети на мъжа им (вж. Илюстрация 8), майка им (вж. Илюстрация 9) и дъщеря им (вж. Илюстрация 10).

Илюстрация 7. Олга Делла-Вос, Автопортрет, 1917 г.
Източник: http://rgfond-ru.1gb.ru/person/img/7832

Илюстрация 8. Олга Делла-Вос, Портрет от 1913 г. на съпруга ѝ, художника Дмитри Николаевич Кардовски (1866-1943).
Източник: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:D.N._Kardovskiy_by_Olga_Della-Vos-Kardovskaya.jpg

Илюстрация 9. Олга Делла-Вос, Портрет на майка им, 1910-те години.
Източник: http://rgfond-ru.1gb.ru/person/img/6450

Илюстрация 10. Олга Делла-Вос, Портрет на дъщеря им Екатерина Дмитриевна Кардовска (1900-1985), 1910 г.
Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Olga_Della-Vos-Kardovskaya#/media/File:DELLA_VOS_KARDOVSKAYA_Olga_Malenkaja_zenschina.jpg

Най-ярко талантът ѝ се проявява в портрета. Точен рисунък, почти скулптурна пластика, декоративно решение на пейзажен фон. Рисува портрети на близките си, на съседите си в Царско село - поета Николай Гумильов и неговата жена Анна Ахматова. Гумильов през 1909 г. посвещава стихотворение в акростих на дъщеря им (Гумилёв 1997-2019). Олга Делла-Вос рисува портрети на видни деятели на културата и науката. Най-известен е портретът на Анна Ахматова, която им посвещава един куплет. Ето знаменитите портрети на Гумильов (вж. Илюстрация 11) и Ахматова (вж. Илюстрация 12), които може би са ви визуално познати.

Илюстрация 11. Олга Делла-Вос, Портрет на поета Николай Гумильов (1886-1921), 1909 г.
Източник: http://rgfond-ru.1gb.ru/person/img/7837

Илюстрация 12. Олга Делла-Вос, Портрет на поетесата Анна Ахматова (1889-1966), 1914 г.
Източник: http://rgfond-ru.1gb.ru/person/img/7835

От 1903 г. Олга Делла-Вос се насочва към педагогическа дейност. През 1908-1917 г. ръководи собствена студия за рисуване и живопис в Царско село край Петербург. В 1914 г. е избрана в Париж за член на Интернационалния институт за изкуство и литература, но войната възпрепятства тези дейности. През 1917 г. - една от първите жени-художнички - Олга Делла-Вос е удостоена с почетното звание академик. От 1918 до 1924 г. живеят в родния на Кардовски Ярославски регион, в Переславъл Залески, където Олга развива голяма културно-просветна и художествено-педагогическа дейност. Води безплатно кръжок за самоуки художници и художествена студия, и организира две изложби на своите ученици. През 1918-1919 г., заедно със съпруга си, уреждат краеведчески музей. През 1924 г. в Москва води клас по рисуване и е назначена за профессор в Художествената академия. През същата година участва в изложба на руски художници в Ню Йорк. През 1938 г. Комитетът за изкуство отбелязва празника на художниците-съпрузи Дмитри Кардовски и Олга Делла-Вос Кардовска с юбилейна изложба в Москва. Периода на Втората световна война отново прекарват в собствения си дом в Переславъл Залески, където Дмитри Кардовски умира в 1943 г., а Олга от 1945 до смъртта си през 1952 г. живее в Ленинград. През 1953 г. в Научно-изследвателския музей на Художествената академия на СССР е организирана мемориална изложба на художничката Олга Делла-Вос Кардовска. А дъщеря им Екатерина Кардовска създава музей за прочутите си родители¹.

Кой тук знае, че имаме такава знаменитост - половин българка? Изобщо знае ли се в България? И без да тръгваме с голяма кошница... може ли да не очакваме в архива на портретистката Олга Делла-Вос Кардовска... нещо да се намери за обаятелната поетеса Елена Мутева?

Уважаеми, скъпи почитатели на Елена Мутева,

Сега, когато честваме 190 години от рождението на поетесата, предавам на бъдещите изследователи моята мечта и пламъка на цялата ми обич, горял вече 50 години. Повярвайте ми, има в архив документи за поетесата, а може би има някъде съхранена и снимка. Надявам се, че имаме сърцати люде, които ще тръгнат по неизвървяните ми пътеки. Моля се Богу и очаквам да се завърне в България в пълнота личността на първата сред българките, дръзнала да се заеме с книжовен труд.

БЕЛЕЖКИ

1. Сведения за Олга Делла-Вос и нейното семейство дава по различни поводи нейният внук Николай Петрович Весьолкин. Вж. също така: Делла-Вос-Кардовская (2013), Краснопивцев (2008), Тошкович (б.г.). [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Векслер, Крашенинникова 2011: Векслер, Аркадий, Крашенинникова, Тамара. Владимирский округ. Большая и Малая Московские улицы и улица Правды. Москва: Центрполиграф, 2011.

Волобуев, Шелохаев, Корелин 2002: Волобуев, О. В., Шелохаев, В. В., Корелин, А. П. Объединенное дворянство: Съезды уполномоченных губернских дворянских обществ. В 3 томах. Т. 2. Книга 2: 1911-1912 гг. Москва: Российская политическая энциклопедия, 2002.

Гумилёв 1997-2019: Гумилёв, Николай. Кате Кардовской (1909). // Гумилёв, Николай. Электронное собрание сочинений, 1997-2019 <https://gumilev.ru/verses/171> (21.12.2019).

Делла-Вос-Кардовская 2013: Делла-Вос-Кардовская Ольга Людвиговна (Россия, 1875-1952). // LiveInternet.ru, 22.08.2013 <https://www.liveinternet.ru/users/5124893/post288280423> (21.12.2019).

Ерошкин, Раскин 1998: Ерошкин, Н. П., Раскин, Д. И. Высшие и центральные государственные учреждения России: Центральные государственные учреждения. Москва: Наука, 1998.

Краснопивцев 2008: Краснопивцев, Анатолий. Ольга Людвиговна Делла-Вос Кардовская. // web.archive.org: Переславль Инфо, 23.03.2008 <https://web.archive.org/web/20120222142842/http:/www.pereslavl.info/page-id-1396.html> (21.12.2019).

Лаптева 1976: Лаптева, Л. П. К истории русско-славянских отношений 50-70-х годов ХIХ века. // Вестник Московского университета. Серия История, 1976, 31/2, 34-45.

Младенова 2012: Младенова, Марина. Елена Мутева (1829-1854): Едно закъсняло завръщане. С издание на творбите на Елена Мутева, приготвено от Марина Михайлова. София: Артграф, 2012.

Младенова 2017: Младенова, Марина. Нови документи, сведения и догадки за Елена Мутева. // Елена и Димитър Мутеви: ранните пътища на българската модерност. Сборник с материали от научна конференция. Съст. и науч. ред. Катя Станева, Паулина Стойчева, Мария Пилева. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2017, 13-64.

Мутьев 1904: Мутьев, В. Д. Пенсионная касса народных учителей и учительниц. // Журнал Министерства народного просвещения, 1904, 354/7: 3.1-26.

Полевщикова 2011: Полевщикова, Е. В. Французы в учебных заведениях Одессы, 1803-1822 гг. Французский ежегодник 2011: Франкоязычные гувернеры в Европе XVII-XIX вв. Под ред. А. В. Чудинова, В. С. Ржеуцкого. Москва: ИВИ РАН, 2011, 43: 109-126.

Творчество 2016: Творчество Д. Н. Кардовского и его учеников в контексте российской культуры XX века: Материалы научной конференции. Переславль-Залесский, 7 сентября 2016 г. Отв. ред. Л. Б. Сукина и др. Переславль-Залесский: Издательство "УГП имени А. К. Айламазяна", 2016.

Тошкович б.г.: Мария Стефановна Тошкович (около 1839-около 1921). // Российский Родословный Фонд <http://rgfond-ru.1gb.ru/person/59757> (21.12.2019).

Черномаз 2018: Черномаз, П. А. Слобожанские ветви родового древа святителя Иоанна Шанхайского и Сан-Францисского (Максимовича). // Научный результат. Социальные и гуманитарные исследования, 2018, 4/2: 45-53.

© Марина Младенова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2019, № 12 (241)

Текстът е четен на Кръгла маса "Модели на литературно и научно присъствие на жените в литературата и литературната критика за Възраждането" в рамките на конференцията "Жените в българската литература и култура", СУ "Св. Кл. Охридски", 27.11.2019 г.