Д-Р ДИМИТЪР СТ. МУТЕВ: ПЪРВИ ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ
(4 септември 1818, Калофер - 13 януари 1864, Болград)

Марина Младенова

web

Публикацията се посвещава на
200-годишнината от рождението на д-р Димитър Мутев

Най-големият от братята на Елена Мутева е живял най-дълго от всички Мутеви - 46 години! И само той е имал семейство и потомство.

Димитър Мутев е един от най-образованите българи с признати и днес научни постижения, изявил се в българската култура като основател и първи редактор на сп. Български книжици, като основател и първи постоянен директор на прочутата Болградска гимназия, а като автор на учебник по естествена история се нарежда сред основоположниците в българската книжнина на учебните дисциплини ботаника, зоология, минералогия. Автор на статии и други публицистични текстове¹. Полиглот и преводач.

Димитър Мутев - интелектуалец от европейска величина, учен с енциклопедически знания, общественик и книжовник - работи до последния си дъх на българското културно поле.

Единствената  известна снимка на д-р Димитър Мутев

Образованието на Димитър Мутев

Наричаният от съвременниците си "дълбокоучен" Димитър Мутев учи в началото, в първия период на детството си в поробена България в Калофер и Пловдив, "в къщи български и гръцки"². После заминава, заедно с брат си Христо през 1831 г., за Влашко³, където учи "година и половина местния език и новогръцки". И обяснява в приложения към докторската си дисертация Животопис за наречения условно втори период - във Влашко, че учи във Влашко, защото "тогава нямаше изобщо училища в отечеството ми" (Годишник 1924-1925: 224-225). Димитър Мутев пристига в Одеса преди февруари 1833 г. (Государственный б.г.: ф. 44, оп. 2, арх. ед. 88, л. 71), когато на 15-годишна възраст му е издадено метрическо (кръщелно) свидетелство⁴ и когато името на чичо му Евстати Мутев вече фигурира в списъците на търговците. Посещава последните четири класа на седемкласната гимназия към Ришельовския лицей. Завършва я с отличие в 1837 г.⁵

Университетското си образование започва през есента на 1837 г. във физико-математическия отдел на прочутия Ришельовски лицей, който - според поета К. А. Батюшков - е "най-хубавото украшение на Одеса, докато самата Одеса пък е най-хубавият град след столицата" Петербург (Херлихи 2007: 74).

Одеса. Ришельовският лицей

През същата година лицеят е приравнен в правата си с университет, а през 1862 г. е преименуван на Новорусийски университет (Херлихи 2007: 246-248). Към мундира, от 1838 г., студентите в лицея можели да носят и шпага (Бъчварова 1989: 46). На 22 юни 1840 г. съветът на лицея издава на Димитър Мутев атестат за завършен пълен курс на обучение като посочва предметите, които е изучавал, и оценките, които е получил (виж приложението).

В този трети период - в Одеса, той завършва физико-математическия отдел на Ришельовския лицей втори по успех в курса си от общо шестима студенти (Государственный б.г.: ф. 44, оп. 2, арх. ед. 88, л. 13)⁶. По съвета на своя професор Брун, който много го обичал, продължава следването си във Философския факултет на Бонския университет, където изучава антропология, химия, ботаника и математика. В четвъртия период - в Бон, Димитър Мутев избира за своя специализация научната област метеорология.

През 1841 г. се премества във Философския факултет на Хумболтовия университет в Берлин, носещ тогава името Фридрих-Вилхелмов университет (Friedrich-Wilhelms-Universität). Зимния семестър слуша история на физиката, физика, зоология и космография. Мутев учи при известни професори, подробно представени в статията на Бъчварова (1981: 30-31).

Летния семестър на учебната 1841-1842 г. подготвя на латински език дисертацията си по физика, озаглавена De Psychrometria.

Дисертация по физика "De Psychrometria "

Преведена е на български език и се разглежда като първи в нашата възрожденска литература "профилиран и специализиран труд по физика с приносни моменти" (Бъчварова 1981: 28; 1982: 123-131; 1984).

А според Камишева с приносния характер на своята дисертация и с последвалото приложение в метеорологията, 24-годишният д-р Мутев "се нарежда сред водещите учени в развитието на метеорологията през първата половина на ХІХ век" (Камишева 1989: 148).

Димитър Мутев е първият сред българите, получил високото научно звание за физика⁷. Първият, може би, написал на своя труд и на своята диплома, под името си - българин, когато на картата на Европа от пет века България не съществува. Докторатът е венецът на образованието му в условно наречения пети период - в Берлин.

Търсене на поле за изява: 1842-1857

Къде и какво е работил Димитър Мутев след защитата на дисертацията си - от 1842 г. до средата на 1857 г. или може би 1856 г. - все още не е известно, не е проучено. Той, изглежда, не може да намери поле за изява и да се развие като учен в областта на физиката, но "неговата поява и изявяване са показателни като явление в нашата възрожденска епоха" (Бъчварова 1981: 36).

Някакви следи за това време има в кореспонденцията на времето. Въз основа на благодатния архив на Геров и на съхранените там дванадесет писма от Димитър Мутев, три от Христо Мутев, и още пет на Найден Геров до Димитър Мутев може да се очертаят съвсем условно следващите пет периода, от шестия до десетия.

За шестия период - от есента на 1842 до есента на 1846 - няма сведения в писма. Йов Титоров говори за две дипломи на Димитър Мутев, окачени на стената в Болградската гимназия: на латиница - немската, и на кирилица - руската (Титоров 1905: 68-69). Споменава, че е следвал в Московския университет, но източник на информацията не посочва. И Йордан Иванов твърди, без да посочва източника си, че Мутев е завършил в Москва Историко-филологическия факултет и станал в Петербург професор със степен магистър (Иванов 1893: 24; Начов 1927: 414)⁸. А Цоню Калчев пише, че е бил година и половина в Москва и че е станал професор в Петербург, но и той не документира своите твърдения (Калчев 1924; Начов 1927: 420).

Седмият период - в Одеса, обхваща времето от преди ноември 1846 и до след септември 1848. В седем писма Димитър Мутев говори за част от дейностите си и обещава на Геров да изпълни поетите задължения при първа възможност (Из архивата 1914: № 1748, 10 февруари 1847 г.). Почти навсякъде той пише за изпращане на книги за училищата, за Геров и за други хора. Пише още кой кога пътува и до кого може да достави книгите и после по какъв път да стигнат те до Геров. Като поща. Праща книги и до търговски кантори. Всичко се организира чрез пътуващи българи. Редовно се съобщават сведения за младежите, които идват да учат в Русия и къде се записват, за тия, които са там от години като Захари Княжески, Никола Касапски, за техни дейности и публикации. В писмата има и новини за назначения на висши административни постове в Одеса и смяна на консули. Не липсват вести за висшия клир, изпращат се и писма до владиката в Одеса. Има и хроника за Одеса като "Холерата слава Богу остави совсем Одеса; измряха до 2000 души, но повече прост народ; ни един от по-голям клас не умря, иска пазене от ястие и от простуда" (Из архивата 1914: № 1752, 30 септември 1848 г.).

Димитър Мутев на 10 февруари 1847 г. дава и подробна информация за университетските среди:. "В лицеят промени няма. Листеропуло⁹ ще чете сега през тия пости публични лекции физики. У нас много кал, не може человек да излези. [И. И.] Срезневский, професор Харковского университета, напечата една книжка о богослужении и языческих обрядов древ. славян¹⁰, аз писах в Харков да ма изпратат 10 екземпляра, та можа изпрати и вам един. Той е переведен сега в Петербург, види ся на мястото на [слависта П. И.] Прейса; [В. И.] Григорович е казват в Казан, но още нищо не пиши" (Из архивата 1914: № 1748). На 10 март 1847 г. Мутев съобщава: "Най-последните новини в Росията: Григорович напечата в Ж. М. Народ. Просв. о первых епистолах славянских¹¹, и в приб. к Ж. М. Н. Прос. една статия о нравах болгар неизвестно чия, може да е на истият Григорович" (Из архивата 1914: № 1749)¹².

Осмият период - в Москва е свързан с разпокъсани и противоречиви свидетелства. От Одеса, на 30 септември 1848 г. Мутев пише на Геров: "За школата мисла да не купувам тука книги след 1 м[есе]ц ще ида непременно за Москва; та там и по-евтено се намират, и по-лесно не требава да се плаща и пересылочные" (Из архивата 1914: № 1752).

И на 3 февруари 1849 г. съобщава, че от 15 януари е в Москва "още не съм се натъкмил намирам се у Иванча на квартира". А това значи, че няма да е много кратък престоят. Отново обещава да закупи книги за училището, когато намери по-свободно време. В писмото има "литературни новини" и новини от Московския университет. Пише за разтурянето на университета и подмяна на елитния преподавателски състав като реакция на революционните събития в Европа през 1848-1849 г.

"Москва не ви описувам, защото още и сам не я познавам, но в Универ[ситета] Московски големи перемени, професорите най на слава що бяха излязоха, принудиха ги да остават и на тяхно място назначават семинаристи по-безвредни. [Славистът О. М.] Бодянский не служи, викаха Григоровича, но и той не ще" (Из архивата 1914: № 1753).

А на 20 декември 1849 г., когато Бодянски приема назначение в университета, Мутев, заедно със Спиридон Палаузов, го посещава в дома му, за да му честити (Барсуков 1896: 557).

Мутев е в Москва и на 3 август 1850 г., когато Спиридон Палаузов препоръчва на Погодин него и Катранов като познавачи на гръцкия език, които биха могли да му помогнат в коректурите на текста, предложен от Палаузов за сп. Москвитянин (Никулина, Великов 1974: 125).

И Мутев е отново в Москва на 24 януари 1851 г. и на 22 януари 1854 г. (Никулина, Великов 1974: 127; Попов 1880: 723)¹³.

Тази поредица от дати, когато Мутев сигурно присъства в Москва, не може да не се съпостави с думите на Йордан Иванов, въпреки че той не съобщава "отде е черпил тия сведения". Той твърди, че "от Калофер Д. С. Мутев отишъл в Москва, дето свършил Историко-филологическия факултет, оттам отишъл в Берлин, после се върнал в С. Петербург и станал там професор по философия със степен магистър" (Иванов 1893: 24; Начов 1927: 414).

Йордан Иванов пропуска целия период на обучение в Одеса 1833-1840 г., което подлага на съмнение изнесените факти. Да, но от друга страна, има сведения за обучение в Москва, което съвпада по времетраене с шестия период 1842-1846 г., останал съвсем без информация. И още нещо смущаващо, противоречиво: трудно може да се разбере как така през 1849 г. не познава Москва, ако е учил там 4 години? Висящите въпроси остават за бъдещите изследователи.

Цитираното единствено писмо на Димитър Мутев от Московския период завършва изненадващо: "Патриотическите журнали много са налегнали на един философский вопрос: Просвещение вредно, а нашите си бият главите да завождат училища. Забравят евангелското изречение: блажени нищие духом яко тие последят¹⁴ царствие небесное".

Споменатото течение е влиятелно в руското консервативно общество и българите са близки до неговите представители. То вероятно е реакция на Просвещението в Европа, където става дума за отрицание на духовното, религиозно просвещение. Мисълта на Димитър Мутев не е разгърната, но, доколкото може да се схване, има известно противопоставяне на жадуващите за училища българи. Делото, на което той (само след 10 години) се посвещава изцяло и свързва името си с Болградската гимназия.

Заслужава особено внимание евангелският текст, изречен от най-образования тогава българин, на когото съвременниците казват "ученейшият" господин Мутев. И този акцент в неговия философски поглед показва, че, още на 30 години, в размислите му е присъствала тази велика ценност на духа - смирението. Въпреки високото образование или именно поради това той достига до мисълта за блаженството. Или поне до някакъв допир със смирението, до търсене на път към вечността.

Евангелският текст за блаженството на бедните духом - има предвид смирените, които ще наследят царството небесно - е във фокуса и на Пенчо Славейков. Най-високообразованият, не само по това време, сред българските писатели разработва темата в стихотворението си Висота (Славейков 1958: 198). Чрез своя копнеж за висота поетът ни въвежда в "спокойствието на душата" на смирения християнин в "Твореца упован", в делата на вслушания в "Божи разум". Той противопоставя своите "високи помисли" и "горда творческа мечта" на "нищия духом" -

Когото всъде придружава
в живота свята простота
и вярата го възвисява
над всяка мъдра висота.

И след десет години Димитър Мутев поставя на първо място вярата, словото Божие. А на второ място науката (Български 1858а: 15-16). Въпрос на ценностна система и на лични приоритети.

Деветият период - в Петербург, започва приблизително от есента на 1848 и трае до началото на 1854 или есента на 1855. Много е вероятно да е пристигнал в Одеса поради рязкото влошаване на здравето на Елена Мутева, после да се е върнал отново в Петербург и да е останал до есента на 1855.

Доказателство за това твърдение има в писмото на Христо Мутев до Найден Геров от Мишин ден (27 октомври) 1851 г.: "Брат ми се намира сега в Петербург 4 години и още не може да свърши работата. Загуби много време без полза" (Из архивата 1914: № 1765)¹⁵. Това са единствените преки сведения за продължителния Петербургски период, без информация за точните занимания на Димитър Мутев.

В есента на 1851 г. се казва, че това е четвърта година в Петербург. Явно не става дума за цели години. И в светлината на наличната информация излиза, че Димитър Мутев трябва да е заминал за Петербург през 1848 г., после да се е върнал в Одеса, оттам да е отишъл в Москва. И, когато брат му пише своето писмо на 27 октомври 1851 г., той е в Петербург.

Въпреки че това са само откъслечни данни, долавя се някаква цикличност или целенасоченост в посещенията. И това навежда на мисълта, че от основното си седалище в Петербург Мутев през тоя период е пътувал относително често до Москва.

Важното е, че Димитър Мутев е бил в Петербург и в Москва в университетски среди. Първата хипотеза е, че е работил в областта на метеорологията (Камишева 1998: 147), втората - че се е занимавал с преподавателска работа, че бил професор по философия с магистърска степен (Иванов 1893: 24-25; Начов 1927: 414)¹⁶. Въз основа на съхранените му писма в архива на Найден Геров и писма в архивите на известни учени слависти в Русия и в други славянски страни, е видна връзката му с научните среди, в които той се явява посредник и достоен представител на младата българска интелигенция. Свидетелство за това е писмо на Измаил Срезневски до Вацлав Ханка от 26 май 1846 г. (Шишманов 1916: 129).

Известно е, че Срезневски, в редактирания от него сборник, помества пословици из сбирката с български народни умотворения на Димитър Мутев (Срезневский 1852; Попов 1880: 738).

Пословици из сбирката с български народни умотворения на Димитър Мутев

Публикация, която свидетелства за фолклористични интереси и сериозни занимания. Много е вероятно известието, което се появява в Цариградски вестник в 1848 г., във връзка с предстоящото излизане на книга на Димитър Мутев Китка от Балкана, да се отнася именно до сборник с народни умотворения.

Интересен е фактът, че след като книгата на Димитър Мутев не излиза, енергичният Добри Чинтулов написва в Одеса и по-късно публикува в Цариградски вестник на 27 август 1849 г. сатира, адресирана до автора, който "още преди година бил известил с особени известия, че ще издаде книга Китка от Балкана, а отсетне нищо не издаде"¹⁷. Разбираемо е нетърпението, с което се очаква всяка нова книга в онова време. Още повече книга от "ученейшия" Димитър Мутев. Сатирата изразява порив, който не се съобразява с тежкото заболяване в семейство Мутеви и с гробовете, които до това време поглъщат в Одеса един по един и двамата родители, и двете сестри, и чичото и бабата. От една страна, мъката пречи да се завършват започнатите трудове. Да се довеждат ръкописите до печат. От друга страна, е високият критерий, широките хоризонти на ерудираната личност, известните образци в Европа и отсъствието на какъвто и да е опит в българските среди. И не на последно място - разпиляване на силите и времето в различни области на една енциклопедична личност.

Да се надяваме, че бъдещите изследователи - след допълнителни проучвания в архивите, особено в Петербург - ще могат да внесат светлина не само върху този период, но и върху цялостния житейски и творчески път на Димитър Мутев.

Десетият период - в Одеса, включва времето вероятно от пролетта на 1854 г. (сигурно от есента на 1855 г.) до есента на 1857 г. След петербургския период, от 5 до 7 години, енергичният предан приятел Найден Геров, вече от Петербург, възстановява кореспонденцията си с Димитър Мутев, който е отново в Одеса, и той му отговаря (на 16 септември 1855 г.): "Писмото ти от 18 авг. приех и се радвам, че след толкози време можем да се разберем. Ето три пощи се наемам да пиша и все нещо ми побърка - одаята ми е българска канцелария, але не мисли че и аз зимам участие в българските работи или составям проекти - не. Аз не се бъркам в тия работи - само адвокатство правя, пиша прошения за българите - повече нищо. Един пари проси, други иска място, трети иска чин, четвърти - орден и токо на сичките заслугите се поченват от 1828 година. Габровски работи" (Из архивата 1914: № 1754).

Тези редове извеждат в днешния ден мислите и действията на пристигналия в Одеса Мутев, но не са достатъчни, за да се разбере дали това "адвокатство" е основното му занимание. Във всеки случай действията му са достатъчно оценени от неговите сънародници в Одеса, щом като той на 21 април 1854 г.¹⁸ е предложен на руските власти по време на Кримската война за член на българския комитет, който има за задача да координира действията на руските войски и българското население. Този комитет е трябвало, по замисъла на неговите организатори, да определи бъдещата съдба на България (Конобеев 1965: 162-163)¹⁹.

Той е в Одеса, но умът му витае в други, вероятно научни, хоризонти и не може да се приобщи към проблематиката, целите и идеите на одеските българи. Не може да се приземи, а се тревожи все още и се пита: "Що чинят в П[етер]б[у]рг нашите българе, нищо не пишат".

Геров е в Петербург за няколко месеца и, естествено, търси контакти в културните среди. А Мутев, който се връща в Одеса след години, прекарани в Петербург, отговаря на въпроса му: "В П[етер]б[у]рг имам някои и други приятели, но не познавам такви, които могат да ми бъдат полезни" (Из архивата 1914: № 1754). Това навежда на мисълта, че не съумява да се приближи до сродни души, които биха го подкрепили в труден момент. И че е затворен в себе си, че я няма вече близостта от одеския лицей с професорите, които познават възможностите му, обграждат го с любов и дават правилно направление на образованието му. А прочутите му професори в Германия остават сякаш недостижимо далече. Видимо руските академични среди се оказват висок праг за смирения, макар и добре подготвен, учен. А за приложение на придобитите широки знания в българска среда, тогава не може и да се говори. Възможно е да очаква покана. Това предположение сякаш намира потвърждение в недатирано писмо на Сава Филаретов до Найден Геров, вероятно от 1856 г., защото започва: "Добре дошел, бае Найдене в Одеса". Впечатляват думите: "Поговори там с нашите да поканят Д. С. Мутев за член на Бълг[арското] настоятелство" (Из архивата 1914: № 2370).

Димитър Мутев не е достатъчно контактен, не е практичен, борбен, пробивен. И видимо възхищението на немските учени не може да бъде пренесено в пълна мяра в руските университетски среди. Или Мутев не успява. Така той остава едва ли не непознат. И може би непризнат.

В целия тоя период има две писма от Мутев и четири от Геров. Отново, както преди, върви информация за някакви преди купени книги за училището в Копривщица и сведения за българи в Русия. Геров съобщава проблемите при печатането на речника си, акцентува върху нуждата от материали, иска песни.

Второто писмо (от 20 януари 1856 г.) има тъжни вести: "Не бих закъснял с отговорът на Вашето писмо от 9 декемвр[и] ако не би ми се приключила тежка болест, от която и до днес не мога да ся оправя. - Повече от два м[е]с[е]ца теглих от главоболие, а по празниците от имороидалний напор в мюхюрът, приключи се воспаление, което и до днес още не е преминало совсем, и секи ден разтриса ме по малко, а от това главоболието се е усилило дотолкози дето не мога да си издигна главата от възглавницата."

Състоянието му е толкова тежко, че не може да му изпрати искания хесап за парите, които са у него. Само съобщава, че в "1854 год. когато минувах старите хесапи на нова книга през мая м[есе]ца отворен е и Вам хесап, в който е минато да земате от баланс на старите хесапи 107 руб. и 14 к., но от що и как не мога нищо да припомня, кога бъда в состояние да излазям, ако бъде возможно, потърси ща старите хесапи и изпрати ща ви го. А сега за горнийт хесап изпращам Ви само 50 руб. защото не ми се намериха сега пари, а другите след малко време ще Ви изпратя" (Из архивата 1914: № 1756). Димитър Мутев изпраща и 3 рубли за абонамент на Известия Академии²⁰ и моли да попита Спиридон Палаузов дали го е абонирал, ако не е, то моли Геров да го абонира и да даде адреса му "да ми ги изпращат в Одессу".

Едно писмо, в което прозират нови истини - тежка болест, малко пари. И абонамент - знак, че се установява в Одеса.

Мутев боледува в Одеса и Геров на 28 февруари 1856 г. пише: "С твърде голяма жалост се научих, че не сте били здрави. Стягайте се докъде пролет, та, като стане мир, да си идем по нашите места: там климатът трябва да Ви помогне." Кураж му дава и акцентува деликатно върху основното му заболяване - туберкулозата, споменато тук за първи път. "От друга страна сега там се открива широко поприще за работа, според правдините, що е даровал сега Султанът на християнити. Тия правдини за пръв път са доста, само трябва да залягаме да се турят на дело" (Из архивата 1914: № 1757).

И след два месеца, на 30 април 1856 г., в друго писмо отново поставя въпроса за здравето и преселването в отечеството: "Аз се надея това лято или къде есен, ако е здраве, да мина през града Ви и желал бих да Ви найда на истата мисъл, на каквато Ви оставих преди две години, сир[еч]и при първа възможност да се преселите в отечеството" (Из архивата 1914: № 1758). Напомняне за темата, която е обсъждана преди две години - точно преди смъртта на Елена Мутева, когато и Димитър Мутев, и Найден Геров са в Одеса.

Въпросът не е нов, но или няма решителност, или няма подадена ръка от България. Все още сред видните тогава българи няма кой да търси кадрите, получили високо образование в престижни университети, да ги закриля и да се погрижи за тяхната реализация. Нямало е съзнание у хора можещи, доколкото сме имали такива, да ги пазят като национално богатство. Като зеницата на окото си. Зеницата на окото на пробуждащата се българска нация.

Димитър Мутев на българското културно поле

През единадесетия период - в Цариград, най-после д-р Мутев навлиза изцяло в български води. Първо го канят за управител на училището в Цариград. За поетите задължения пред цариградските българи на 29 април 1857 г. Геров пише от Цариград на Георгаки С. Чалъков в Пловдив: "Тукашните наши ми поръчат да думам г. Мутеву да дойде тука за управител на училището, що ще се отвори и за редактор на периодическото издание от общината за българската книжнина. Поръчат ми как-как да свърша това" (Из архивата 1914: № 2797).

Отново от Цариград с по-ранно писмо от 19 март 1857 г. Геров уговаря Димитър Мутев да поеме редактирането на сп. Български книжици. "Нашити тука - пише Найден Геров - както сте се научили, са подкачили някои общополезни работи за народа като: да ходатайствуват да се даде свое народно духовенство, да повдигнат книжнината напред и др. А за такива работи трябват люде вредни да знаят да пишат и да залегнат само на това... Затова и канят Вас да дойдете тука, за да помогнете на общити работи с Вашето знаяние. От моя страна аз ща кажа, че не може да бъде време и случай по-сгодни от сегашните, за да бъде чловек полезен на народа си. От друга страна пак зная, че и Вие чакате такова време и такъв случай и се каните да дойдете насам, та не мога да не Ви подканя да дойдете, ако може по-скоро, защото нашити тука имат твърде голяма потреба от Вас и само Вас имат пред очи, та ако не дойдете много работи остават назад. Аз се надея, че щете пристигнете, докле съм тука, и това ще бъде весма полезно" (Из архивата 1914: № 1759).

Цариград. Поканата влиза в сила. Следват срещи, разговори и "обричане" Мутев да поеме редактирането на Български книжици.

На 10 юни 1857 г. Геров пише от Цариград на Христо Георгиев, че вечерта отива на гости на Хр. Тъпчилещов заедно с Димитър Мутев. "Г. Мутев дойде с мене тука от Одеса, нъ още не се обрича да остане защото го викат" (Из архивата 1911: № 367). На 19 юни 1857 г. Геров отново му съобщава: "Едва вчера се събрахме, та предумахме г-на Мутева да остане тука, за да се тури наред работата за книжнината и да се подкачи периодическо издание" (Из архивата 1911: № 368).

На 24 юни 1857 г. му съобщава: "Г-н Д. Мутев се обрече да пойме редакцията на периодическото издание от общината за книжнината... Г-н Мутев ще отиде в Одеса да си свърши там някои работи и да се приготви, та каквото от септемврия да се подкачи изданието... Както пое редакцията г. Мутев, аз съм кефил, че то ще бъде добро" (Из архивата 1911: № 369).

Бракът на Александра Лоран и Димитър Мутев

Димитър Мутев, след като се "обрича" да поеме редактирането на Български книжици, напуска Цариград и отива в Одеса "да си свърши там някои работи". Документите разкриват два месеца подготовка... И сватба.

Българската снаха - Александра Ивановна Лоран - е с известна за младата българска интелигенция фамилия. В Ришельовския лицей има преподавател по естествознание Иван Лоран (Jean Laurent). Нещо повече. Младият Николай Иванович Лоран (1820-1892) публикува на 29 юли 1854 г. в Одесский вестник статия за преселването на българите в Русия, препечатана след смъртта му в списание Русский архив (Лоран 1897, виж за него Козубский 1897). Във връзка с Одеса през тоя период се споменава и Жан Лоран - преподавател по история и френска литература, първо в гимназия, а после и в Ришельовския лицей. Няма обаче данни какво е отношението му към Иван Лоран.

Благодарение на получените последни сведения се изяснява, че преподавателят в Ришельовския лицей Иван Лоран, французин от Лозана²¹, е баща на Николай Ив. Лоран²². И че "родната сестра" на Николай Ив. Лоран, очевидно се има предвид Александра Ив. Лоран, "се оженила за известния деятел за възраждането на българската литература и народност Д. Мутьев".

Одеса. Крайно време е наистина "дълбокоученият" доктор, натрупал много знания, да стъпи в буренливата българска нива, да се потопи в български води.

И крайно време е 39-годишният мъж, истински тип учен, най-после да свие свое гнездо.

Документи за сватбата съвсем по чудо се откриха в метрическата книга на Одеската Преображенска Катедрала (Государственный б.г., ф. 37, оп. 3а, ед. хр. 24, л. 92а-93)²³. Храм, достъпен тогава само за видни личности.

Изглед към Одеската Преображенска Катедрала

На 25 август 1857 г. - тайнството брак. Венчалния обряд извършват свещеник Георги [Мартинович] Бощановски и дякон Иоанохим Иващенков. Присъстват роднини и приятели, споделят радостта и молят Бога за благословение на новото семейство. Не може да не е имало сред поканените много българи, които да кажат на младоженците по нашенски: Честити венци!

Честити венци на православната християнка, встъпваща в първи брак, девица Александра, на 29 години, "дъщеря на починалия надворен съветник Иван Лоран"²⁴. Честити венци на Димитри Степанов Мутьев, на 39 г., доктор по философия, турски поданик, роден в Калофер, православен християнин, встъпващ в първи брак.

Честито на младото семейство и на роднините им. Честито на техните поручители или възприемници, които функционално съответстват на нашите кумове.

От страна на младоженеца: колежкият асесор Николай Христофорович Палаузов²⁵ и одеският търговец от първа гилдия Николай Миронович Тошков.

От страна на младоженката: колежкият асесор Михаил Фьодоров Унтилов и майор Михаил Недлинов.

Може би са присъствали майката на булката, г-жа Лоран и сестра й г-жа Козубска. Сигурно са присъствали братята на младоженците - Христо Ст. Мутев, Николай Ив. Лоран (навярно със съпруга и дъщери)²⁶ и Григорий Ив. Лоран. И Анна и Стефан Тошкович с потомците си.

Сигурно е била разпратена покана, както при сватбата на братовчедката Мария Тошкович и Людвиг Делавос²⁷, 11 ноември 1856 г., както и за сватбата на Николай М. Тошков и Елена Скарлати, 6 февруари 1846 г.

А дали е имало отново тържествена вечеря, според обичая в Одеса, поне за близки от тесен кръг, в "собствения дом" и дали това е на улица "Греческа" или в новия дом на братя Димитър и Христо Мутеви на улица Италианска²⁸ - остава ни само да гадаем.

Улица "Италианска" (дн. "Пушкинская")

Да беше поживял дядото Христо Кирооглу още единадесет години, че да присъства на двете сватби на внуците си - на най-малката Мария и на най-големия Димитър - в интервал само от 9 месеца!

Основател и първи редактор на сп. Български книжици

Този, единадесети, период в Цариград заема особено, централно място в творческия път на Димитър Мутев. Седмица след сватбата, на 2 септември 1857 г., младоженците се озовават в многонационалния Цариград, един от основните центрове на българската възрожденска интелигенция. От септември 1857 г. Димитър Мутев поема основаването, организирането и редактирането на списанието (Начов 1927: 414).

Новините от Цариград пряко предава Никола Тъпчилещов на Найден Геров във Филибе на 2 септември 1857 г. "Тоя час дойде г. Д. Мутев и се целувахме: в същий час ме продума да му честита и сопруга (честитих му абие) де я попитах? каза ми снощи касна параплувът дойде, и тъй отидохме на Беолу на локанта; дето се цених за 20,5 франги за три души. Сам Мутиев с сопругата си и една слугина, и казах му добро евтино" (Из архивата 1914: № 2317).

В края на същия месец Драган Цанков съобщава, че цариградските българи наели Димитър Мутев за 32 хиляди гроша на година да стане редактор на сп. Български книжици и продължава: "Той ми каза вчера да Ви пиша това, защото той сега няма време; тези дни къща наема, мебели купува и други покъщнини; със другата поща ще ви пише. Той мисли да се зафане периодическото списание от нова година, а сега само да се извести програмата му и нещо за общината. Затова ище сега да се направи уставът. Ви бяхте казали, че ще направите един устав, ако бъдете го направили, проводете го." Накрая Драган Цанков съобщава намерението си да отвори печатница и моли Геров да ходатайства да се печата там новото издание (Из архивата 1914: № 2647).

Да се ожениш, да се преместиш в Цариград, да търсиш и обзавеждаш дом, да настаняваш семейството си... И в същото време да организираш списание, когато няма нито наш, нито личен опит, когато няма сътрудници, е непосилно даже за Димитър Мутев. За трудностите в този период има преки сведения от пет писма в архива на Геров.

Личният разказ, от 23 декември 1857 г., на Димитър Мутев съхранява за поколенията картината на "прохождането" на Български книжици. Списанието, в което по-късно вече сътрудничат видни български възрожденци, цветът на българската възрожденска интелигенция. За началото на Български книжици, приемано за най-доброто българско списание преди Освобождението²⁹, пише неговият основател: "Отколе бях Ви написал писъмце, нъ не го изпратих, защото бях слисан от една страна догде се настаня с квартирата, а от друга нашити припряха да се издаде по-скоро първата книжица, и бяха отредили да се издаде на последний ноемврия, нъ гдето пеят много петли късно съвнува, само изгуби се толкос время, та не можихми да приготвим материал за един два м[есе]ца, и начало ще бъде твърде неудовлетворително, а занапред не зная що ще да правим. Не можих да ги убедя, че това не може да върви напред, ако не се приготви материал, но те все стоят на своето. Аз бях се решил да се върна в Одеса, защото виждам, че не ще го изкарами наглава, но Золотович пак стана причина та останах, нъ ако вървят така работите нищо няма да стане.

Първата книжка, която е много суха и вяла, защото не можихми да приготвим материал, печата се сега у Цанкова, нъ как ще пристигнем другити не зная. Ако найда възможност да поема връз себе си всичко да се не смеся другий - добре, ако ли не, а то ще ги оставя да си го чукат, както знаят. Ако имате нещичко приготвено, моля ви се изпратете го по-скоричко, защото инак не можем превари. От нигде нищо няма и надежда няма от нигде, и още, ако знаете някого наоколо, подканете ги да пишат" (Из архивата 1914: № 1761).

Въпреки напрежението в новата обстановка в писмото, както преди, така и сега, не липсват църковните новини: "Тук сега е дошъл преосвященний Кирил Архиепископ Мелитополский, който ще иде в Йерусалим. При Руската църква няма още архимандрит. Сега служи отец Партения". Следователно Мутев посещава руската църква в Цариград, както и се е венчал в руска църква в Одеса. Ориентацията му отпреди години, както и на Елена Мутева, е категорично определена. А сега и жена му е рускиня.

Трябва да се припомни, че в Цариград има параклис, пригоден в долния етаж на подарената дървена сграда от княз Стефан Богориди, осветен на 9 октомври 1849 г. Параклисът по-късно става самостоятелен храм "Св. Стефан", наречен в чест на дарителя³⁰. Това е скромният храм за българите, в който не може да не се е черкувал и Димитър Мутев. Още повече, че до храма през 1850 г. е построена триетажна сграда с 25 стаи, известна като "Метоха". Българската църква и метохът са придобивка за българите само от 7 години и Димитър Мутев не може да е далече от този български център в Цариград.

Цитираното писмо показва, че от самото начало основателят на Български книжици е подчинен на хора, които нямат представа как се създава ново списание. Нещо повече. Самите те не знаят, че не знаят. И настояват. Само благодарение на благотворната роля на мъдрия, уравновесен родолюбец Георги Золотович, син на леля му Рада Мутева-Золотович, Димитър Мутев остава в Цариград и слага началото³¹.

Въпреки всички трудности първата книжка се появява в началото на 1858 г. В уводната статия, която започва със "Слава и благодарение Богу!", се призовават българите, които са се пробудили от невежеството, да просветят себе си с потребните науки и познания, без които човек не само не може да бъде истинно благополучен и щастлив, но се уподобява на безсловесните животни (Български 1858а: 2).

Заслужава внимание оценката на Найден Геров, изразена в писмо от 5 февруари 1858 г. Първият брой на списанието "се посрещна тука с отворени ръце, и които го видяха все останаха доволни от него. Съвременний летопис е толкова добър, дето на всичкити се поревна. При таково начало няма съмнение, че предприятието ще има успех. С сладост четат и за метеорологичнити явления."

С такт и мъдрост, с опит, натрупан в българска среда, Геров съветва и обнадеждава приятеля си, опитва се да разсее тревогата му, предвижда улесняване на работата.

"Как да е, като щом се яви първата книга, и видя се, че работата ще върви напред. Тука щат се съберат доста спомоществователи. А колко за препятствията от мешавата на мнозина в тая работа, от това не трябва да се утеснявате. Общите работи насъде и всякога така вървят отначало. Вие слушайте и едного и другиго да казват, та па си вършете работата, та полека-лека всичко ще тръгне наред. Нашити оттука щат пишат понякога на тамошнити господаре да олесняват работата" (Из архивата 1914: № 1762).

В писмото има и по-общи критични бележки: "По-мъчно се чете тука Житие св. Климента и Мисли за болгарскиот език, защо и едното и другото е писано на мацедонско наречие, което тук е необикновено".

Съпричастността на Геров в общобългарското дело му дава кураж и за конкретни бележки: "Простете ми сега да Ви направя и едно-две замечания. Гледам, че часто туряте член на имената собствени, като наприм[ер] казвате Францията, Англията. Това не е обикновено в българский език. Друго - летопис на българский език е мъжкий род, както и ръкопис, подпис, запис и проч."

Геров, който разбира какво е да се основава списание и може да пише, въпреки призива на Мутев, досега не е пратил нищо. Извинява се с консулските си задължения и набелязва три теми и стихотворение, които ще изпрати до десетина дни. И моли приятеля си да му прости.

Огромната претовареност само за седем месеца слага своя съдбовен отпечатък върху Димитър Мутев, както се вижда от писмото му от 14 март 1858 г.: "Подир празницити ще ида в Одеса, защото тука си повредих здравето - много тежко дойде трудът; като няма отнигде помощ, няма и коректура кой да държи, не само да преведе два реда, - а неудоволствия с кола, никой не се благодари, а аз си губя здравието. Славейко оставя училището и си отхожда в Търново. Всичко се разстроява и цензурата ни стеснява много. Няма книжка, в която да не е изменено или извърляно нещо. Подир юния на връщане имам намерение да мина през Влашко и по сухо да дойда, не би било зле, ако можем устрои един събор негде - в Филибе да се съберем да потълкувами, та да видим ще ли върви работата напред или да си търся работа" (Из архивата 1914: № 1763).

Най-после българските първенци се убеждават, че натоварването в списанието не е за един човек. Съобщава се, че от месец юли 1858 е поканен от настоятелството Иван Богоров за помощник на Мутев. Това обаче не спасява положението. В края 1858 списанието се извинява за закъснението на последните броеве и изтъква, че една от причините било слабото здраве на "дълбокоучения" Мутев.

Видимо началото е по-трудно, отколкото Димитър Мутев е очаквал. Материали няма, традиция няма, връзката с пишещите българи - трудна. И много бавна. Да, но независимо от обстоятелствата стремежът му е да даде научна насока на списанието. По този повод в статията си "Метеорологически явления" той пише: "Подир словото Божие, с което ми наченовами нашите книжици и което всякоги ще найде место в нашите книжици, второто място, както и прилича, давами на науката и се надеем, че и по тая част не ще останем скудни от сотрудници... Но да не би да помислят читателите ни, че тая част се е отредила само за учени, смеем да ги уверим, че и тая част ще се излага така, дето да бъде всякому вразумителна. Минало е вече онова време, когато науката е била едно голямо тайнство, което се е заключавало в тесните огради на академиите, паднали са ония стени, които са я отделили от обществото" (Български 1858а:15-16; Бъчварова 1981: 28-29).

Мутев като естественик отделя значително място за природонаучна просвета и ратува за тясна връзка между естествените и обществените науки: "Няма съмнение, че за пълно образование равно са потребни, от една страна, изучение на вехти и нови езици, а от друга страна - естествени науки в обширен смисъл и напоследък историята, която е жива связ на всичките науки за учениците и совокупление на всичкото знание на учените" (Български 1858б: 125; Бъчварова 1981: 29).

Впечатлява връзката, която Димитър Мутев прави между Словото Божие и Божието творение - природата: "Нъ ни в една област на наукити чловеческий ум не е направил такви големи завоевания, колкото в широката област на естественити науки; ни една наука не е имала такво голямо влияние в гражданският живот на чловечеството колкото естественити науки, затова и ми предпочетохми да поченем нашата летопис с сладкити думи на Джемса Мекинточа, който казва "кога наблюдавам създанието на твореца, душата ми [се] изпълня с любов към истината, към премудростта, към хубостта, и най-паче към добрината, която е най-високата хубост. Това наблюдение вдъха ми любов към това Високо и Вечно Същество, което всяка истина и премудрост, всяка хубост и добрина в себе си съдържа. Тая любов може да отвлече душата и да я приготви за онова високо назначение, което е приготвено за всичкити души, които бъдат достойни за него. Ето, любезний читателю, за коя причина преминувами ми от словото Божие към творението Божие, към природата" - пише Мутев във встъпителните слова към статията си "За леточислението или хронологията" (Български 1858а: 16).

Въпреки всички трудности и неочаквани препятствия основателят на списанието Български книжици Димитър Мутев поставя високата летва на изисквания, по която следващите редактори се равняват. Неговата култура, познаването или поне следенето на периодиката на езиците, които владее, не му позволява да снижи критериите, за да спази нереални срокове. Затова Български книжици привличат българската възрожденска интелигенция и с основание се твърди, че никое друго издание преди Освобождението не е събирало толкова много и все видни сътрудници.

Димитър Мутев е енциклопедист, работил в различни области. Той е "първият българин учен-физик", "първият учен-метеоролог българин". Статията му за метеорологичните явления е първата статия по метеорология на български език (Камишева 1998: 147). Мутев пише и превежда материали за Български книжици, но не е известно на кои статии той е автор в редактираните от него 16 книжки. Без предварително проучване може само да се предполага, че повечето неподписани текстове са от Димитър Мутев. Сътрудничи и на руския периодичен печат (Българска 1988: 441).

Може би Мутев е първият българин-полиглот. Знаел е десет езика - древни, международните и балканските. Основно е познавал латински, старогръцки, немски и френски, владеел турски, новогръцки, румънски и руски, ползвал английски и италиански.

Димитър Мутев е и един от нашите даровити възрожденски преводачи. Превел първата част на романа Чичева Томова колиба и то само седем години след като излиза в оригинал в подлистник на вестник The National Era, той я публикува като приложение на Български книжици.

Титулна странина на първата част на романа "Чичева Томова колиба", преведена от Димитър Мутев

Мутев е добре ориентиран и знае какво да превежда, какво би било близко на българина. Спира се на книгата на Хариет Бичър Стоу, на най-четения и превеждан роман, нареждан по разпространение след Библията. В предисловието той цитира "предговора на едно от изданията на тая книга" с неговата рязка критика на робството от християнска позиция и накрая се обръща към българския читател от свое име: "Нищо не прибавями до тия думи. Предавами тая книга на обществото с надежда, че такъв страшен грях скоро ще се изкорени, и че законницити на Северна Америка скоро ще се очистят от ония страници, които вносят в законити им срам и противоречие".

Неговият книжовен труд не остава незабелязан за международните наблюдатели на българската култура. И когато Мутев вече е директор на Болградското училище - в писмо от 24 август 1862 г. до протойерея на руската църква във Виена М. Ф. Раевски (1811-1884) - видният славист Александър Гилфердинг (1831-1872) го нарича "един от най-добрите български писатели". И той предлага, в случай че се окаже политически благонадежден, да бъде включен в списъка на славянските културни дейци, за които протойереят иска да издейства руски ордени във връзка с честването на хилядолетието на руската държава. Другите трима българи в списъка са Н. Геров, С. Филаретов и архимандрит Натанаил (Зарубежные 1975: 132-135).

В резултат на напрегнатия тежък труд, за около година, здравето на редактора явно се влошава. Известният за времето си публицист и стилист Димитър Мутев е принуден от заболяването да предаде изцяло редактирането на Иван Богоров³². Всепризнатият за един от най-културните и най-образовани българи се оттегля от Български книжици и от Цариград.

Светлина върху този период хвърля публикацията на Гаврил Кръстевич³³. Тъй като много малко е писано за основателя и редактора на Български книжици, добре е да се даде тук целият материал като завършек на този кратък и труден период в живота на Димитър Мутев. Да се чуе словото на Гаврил Кръстевич, гласът му да достигне до днешния ден като оценка, още повече че авторът на текста е не само съвременник и следващ редактор на списанието, но и известна личност в нашето Възраждане. "С радост видяха тукашните българи изданието на втория Месецослов на българската книжнина за л[ето] 1859. Той се съставя от 112 стр., от които 42 се занимават от едно върло добро и много полезно изложение за леточислението и хронологията, сочинен от ученейшаго и достопохвалного съотечественика нашего г-на Д. Мутьева, за когото много жалеем, че слабото му здраве и домашните му обстоятелства не му позволиха да бъде и занапред сочинител и уредник на Българските книжици; желали бихме обаче още по-много, ако знайното му усърдие за народната Българска словесност не би го подканило и убедило да напише, със своето толкова изкусно перо, някои и други сочинения, [за] които Българските книжици с голяма радост и с още по-голяма благодарност биха разгърнали листата си, за да ги вместят и с някоя гордост покажат на своите читатели. Излишно е за да похвалявам реченото за Леточислението изложение: то се самичко хвали. Простота и яснота на изражението му и в то же время сладостта и гладкостта на езикат му са четири редки в нашата днешна словесност, характери, които не могат да не привлекат вниманието, и с него наедно удоволствието, на секиго българина. А обширността на знанията му в този занимателен предмет и точността на изложението им с толкова малко речи, уверени сми, че биха били достойно похвални и от всякаго учена европейца, който би можил да го чете" (Кръстевич 1859). За съжаление, тази любезна покана вероятно не е реализирана. Все още няма специално проучване на неподписаните публикации в списанието, но би могло да се каже, че засега не е известно Димитър Мутев да е публикувал статии в Български книжици след 1858 г.

Дванадесетият, последен, период - в Болград, включва преместването от Цариград и Одеса, установяването в Болград. Няма писма и документи, от които да се види точно кога и дали заедно напускат Цариград Димитър и Александра Мутеви. Те пристигат там, както вече се спомена, на 2 септември 1857 г., остават до 17 септември 1858 г. (когато Ив. Богоров поема редактирането на Български книжици) и поради "слабото му [на Мутев] здраве и домашните му обстоятелства" (Кръстевич 1859) заминават, най-вероятно, за Одеса.

В този период (Цариград-Одеса-Болград) се раждат и децата на Димитър и Александра Мутеви. Кога и къде е роден синът им Владимир не е известно. Най-вероятно е Владимир да е първото дете на семейство Мутеви, да е роден преди Болград, в Одеса около 1858-1859 г. И може би загатнатите "домашни обстоятелства" са свързани с неговато раждане. Може би. А дъщеря им Олга, родена в Болград на 16 февруари 1861 г., умира съвсем малка в Болград, на 20 юли 1862 г. (Начов 1927: 417).

Основател и първи постоянен директор на Болградската гимназия

История и предистория на Болградската гимназия. Казано съвсем накратко, болградчаните Панайот Греков и Георги Минков отиват при княза на Молдова Никола Богориди, българин по народност, с документи, с молба да бъде открита гимназия в Болград. Там в двореца те срещат по чудо всепризнатия народен водач Георги Раковски, приятел и съученик от детството в Котел на княза, и Раковски горещо подкрепя идеята пред Богориди. Пет месеца след подаването на молбата княз Богориди я подписва и на 10 юни 1858 г. им връчва прочутия хрисовул - указ за откриването на Болградската гимназия с две степени. Първата - трикласна, втората - четирикласна. С преподаване на български и румънски, достъпно и за колонисти, и за дошлите от поробените български земи. В горния курс се изучават седем езика: български, румънски, френски, немски, църковнославянски, латински, старогръцки. Основни учебни дисциплини са математика, физика, биология, астрономия, агрономия, рисуване. А след 1871 г. се изучава и гражданско право, хигиена, философия. Всички дисциплини (освен румънски език) се преподават на български. Ремонтира се спешно сградата. Търси се директор - за поканения Раковски е невъзможно, д-р Иван Селимински отказва, а румънските власти не приемат кандидатурата на отец Натанаил, бъдещия митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски. За тоя преходен, начален период, докато се търси директор, за временен директор (15 март - 20 август 1859 г.) е назначен Сава Радулов. Гимназията тържествено се открива на 1 май 1859 г. (Караиванов 2008: 8-13).

Димитър Мутев е поканен за директор на Болградската гимназия през август 1859 г. (Мыславский 1904: 207-208). Преди да замине за Болград, той взема препис от метрическата книга, нещо като смъртен акт на Елена Мутева, отбелязан в левия ъгъл на страницата до името й "акт выписан 11 сентября 1859 года" (Государственный б.г., ф. 37, оп. 3а, арх. ед. 151). Може да се предположи, че щом решава да приеме предложението, той урежда и имотното си състояние чрез нещо като официална делба. От шест деца в семейство Мутеви са останали двамата братя Димитър и Христо.

Димитър Мутев е назначен на 15 октомври 1859 г. със заповед от румънското Министерство на народната просвета, установява се окончателно в Болград със семейството си и остава на този пост до смъртта си на 13 януари 1864 г. Дълбоко убеден, че тази гимназия има общонационално значение за българите, той полага неимоверни усилия, за да направи Централното училище образователно средище за всички българи. За децата и младежите на преселниците и за младежите от поробеното отечество.

Учителски състав на Болградската гимназия. В онова трудно време Димитър Мутев успява да издири и назначи за преподаватели с университетски дипломи:

Васил Попович - учител по български език и литература, завършил Московския университет;

Теодосий Икономов - преподавател по старобългарски език, учил в Киев и Прага;

Никола Казанакли - учител по история и география, завършил в Яш;

Иван Филипов (калоферец) - учител по математика, завършил Киевския университет;

А. И. Константинович, поляк, учител по френски език, завършил Сувалската гимназия и слушал курсовe в École normale supérieure в Париж (Начов 1927: 415)³⁴.

Самият той преподава гръцки език, търговска наука и естествена история. Според Караиванов - естествена история и физика (Начов 1927: 415; Караиванов 2008: 59). Лекциите му по естествена история, донесени в Калофер от негови ученици, по-късно са отпечатани (Мутев 1869). "Учител Д. Фингов - пише Начов - намерил ръкописа в споменатите двама калоферски ученика Димо Кьойбашиев и Драгоя В. Шопов и го дал та го напечатал Манчов, който еднъж случайно бил дошъл в Калофер. Клишетата били взети от Хр. Г. Данов". В нашата учебна литература тази Естествена история се явява първа, ако не се смята преведената от П. Дамянович и П. К. Арнаудов Кратка естествена история с 113 образци на животни и растения, Виена, 1861 (Начов 1927: 418).

С този свой труд, 5 години след смъртта си, той се нарежда в българската книжнина сред основоположниците на учебните дисциплини - зоология, ботаника, минералогия.

"Естествена история" (1869) от Димитър Мутев

Началото на прочутата Болградска библиотека. "Организацията на библиотеката била турена на широка основа и през 1861 г. учителският съвет при училището решил, взимайки под внимание средствата и потрeбностите, да изпише Български книжици, Цариградски вестник, Дунавски лебед и всички български издания каквито би се появили" и освен това още 19 списания на различни европейски и славянски езици (Дякович 1908: 965-966). А Миславски съобщава, че попечителният комитет изписал: 1. България; 2. Български книжици; 3. Дунавски лебед; 4. Русский вестник; 5. Одесский вестник; 6. Колокол; 7. Revue des deux mondes; 8. Журнал Министерства народного просвещения и др. (Мыславский 1904: 138-144).

Абонаментите за периодичните издания поръчва Евлоги Георгиев. Впечатлява доставянето на Колокол - опозиционното издание на А. И. Херцен и Н. П. Огарьов - в Болград, в наскоро отделената от руската империя Южна Бесарабия. Поръчването на забранения в Русия Колокол в две последователни години (1861 и 1862) говори за свободомислието и широкия кръгозор на Д. Мутев, комуто изглежда са допаднали характерните за издателите му критичност към безправието, крепостничеството, консерватизма и отживелите социални порядки в царска Русия. Фирмата на братя Георгиеви улеснява поръчките и на книги от чужбина (Маждракова-Чавдарова 1980; 1996).

Според възгледите на Мутев (поддържани по-късно особено от директора д-р Васил Берон) тази библиотека има за задача да доставя образователни средства не само на учителския персонал, но и на онези болградчани, които искат да четат и да попълват своите знания.

На библиотеката директорът възлагал най-отговорни дългосрочни цели - "националното развитие и образованието на българските колонисти, затова той имал намерение да нареди в училището специално народна читалня, дето всеки жител могъл да отиде да чете книги и журнали" (Дякович 1908: 965-966).

За това намерение на Димитър Мутев пише и Никола Начов: "Мутев мислил да уреди при библиотеката и читалня, но тясното здание още не позволявало да стане това" (Начов 1927: 415).

Безплатен пансион към Болградската гимназия. Финансирането на Болградската гимназия било уредено още преди откриването й на базата на доходи като такси от обществени имоти: от риболова в езерата на Бесарабия, от два плавателни моста, от пет кръчми и от земи под аренда (Караиванов 2008: 11). И това позволява на директора да разгърне дейността си, да реализира идеята си и да се труди Болградската гимназия да стане център за духовна пробуда и национално съзнание и на българските колонисти, и на българите в поробеното отечество, на всички българи. За тази цел директорът основава пансион за учащите се от околността и за дошлите от България. На учениците в пансиона се дава безплатна храна, зимна и лятна униформа, бельо, учебници и всички необходими учебни помагала. Само родителите на ученици от Болград плащат такса, съобразно материалните си възможности. Режимът и дисциплината в пансиона на гимназията са определено строги.

Дали в напрегнатия организационен период директорът продължава да изпраща, по-вероятно да препоръчва книги за училищата в отечеството - няма сведения. Във всеки случай с миналата си дейност на книгоразпространител, ако може така да се нарече, той е установил връзки и контакти, има и поглед върху българските училища.

От Болград, въпреки крехкото си здраве, като истински апостол Димитър Мутев обикаля всички села, където учителите са били уволнени, а българските училища превърнати в дюкяни и кръчми. Убеждава общините да възобновят час по-скоро училища, закрити вследствие присъединението на Бесарабия към Молдова (1856 г.), а там, където няма училища, незабавно да се открият. Никой по-добре от него не разбира целта и назначението на това училище, попаднало под румънска власт по силата на Парижкия договор след Кримската война, когато Бесарабия е взета от Русия и предадена на Молдова. И Мутев с всички сили се труди болградското централно училище наистина да стане общобългарски образователен център (Начев 1927: 415).

Българо-румънската печатница в Болград. Димитър Мутев полага много усилия, за да направи Болград център на народната просвета, който да поддържа националното съзнание на българските колонисти, на българите, преселили се от България. За целта успява да убеди членовете на училищния попечителен комитет да се издейства от румънското правителство да разреши откриването на печатница и издаването на "журнал". Мутев уверява, че ще се издава двуезична литература, - и наистина се издават и на румънски език книги и вестници.

Българо-румънската печатница бива открита на 6 август 1861 г. "при многобройно стечение народно".

Двуезично обявление за откриването на българо-румънската печатница в Болград

Още тогава основателят ясно съзнава ролята на печатницата и пише "отпечата се тойзи пръв лист, и се раздаде на любители, за да се опази в паметта на отдаленити времена тойзи немаловажен за българското просвещение ден" (Arhivele n.d., № 143/861, л. 34)³⁵.

С тази своя дейност Димитър Мутев продължава в известен смисъл дейността си от Български книжици. В началото на широката програма, начертана от директора за новооткритата печатница, е излязлата под негова редакция още в 1862 г. книга За длъжностите на человека от Силвио Пелико. Превод от италиански от неговия първи братовчед Димитър Ст. Тошкович.

За откриването на печатницата има съществена роля Евлоги Георгиев от Галац, както се вижда от кореспонденцията с Димитър Мутев. Едно рядко ползотворно сътрудничество. Евлоги Георгиев установява връзка със съвременни европейски типографски предприятия, подпомага болградчани да ангажират печатари и словослагатели, да се ориентират за оборудването, да го закупят, да го доставят. Негова заслуга е безупречната финансова документация и последвалото ускорено въвеждане на печатницата в действие. Всичките писма на Евлоги Георгиев до директора Мутев са подписани "Ваш приятел" (Arhivele n.d., dos. 483/863, f. 46-48).

Богата е равносметката - непретенциозната "училищна типография" при Централното училище в Болград за 17 години дейност се оказва българската възрожденска печатница с най-много издания на български език - 64 книги и 4 периодични издания (сп. Духовни книжки, сп. Общ труд, в. Български глас, в. Пътник). Тук издават книги и учебници, печатат видни възрожденци като Никола Козлев, Сава Радулов, Илия Блъсков, Павел Калянджи, Васил Берон, Рашко Блъсков...

Болградската общественост ентусиазирано подкрепя трите създадени в Болград взаимносвързани институции: централното училище, издателското средище и училищната библиотека. Те от своя страна "стимулират и подпомагат просветното и културното издигане не само на отделната личност, подпомагат формирането на обществено мнение, насърчават тежненията за духовно единство с единородните в отечеството". По такъв начин българските преселници "отстояват една относителна административна и културно-национална автономност в рамките на румънската държава" и показват забележителен "напредък в просветното дело и оживление в обществения живот, съпреживяват процесите на Българското възраждане. Тук се крие разковничето, което обяснява масовото им участие в борбата за свобода и възстановяване на българската държавност" (Маждракова-Чавдарова 2008: 12).

Последните дни на Димитър Мутев - обич и почит

"Всички ученици и болградски граждани обичали и почитали Мутева за неговия просветен ум, енергия и честност. Членовете на училищния попечителен комитет винаги изпълнявали волята му. Неговата дума била за тях закон. За жалост слабото здраве на Мутев почнало да пречи на неуморната му дейност. Та и още преди той често и по дълго боледувал" (Начов 1927: 416).

Настъпват последните дни от живота на Мутев. В разцвета на своите творчески сили, само на 46 години, угасва един от най-подготвените, най-даровитите, най-надеждните българи и оставя своето дело недовършено, своите книги недописани. "По онова време много рядко били учените българи като него. Голяма загуба за народа ни!" (Начов 1927: 416).

Не се сбъдват сватбените пожелания на Найден Геров: "Научавам ся ... че сте дошли ... в Цариград, и още с млада булка, та ида да Ви чес[т]итя и да Ви пожелая да сте дълговеки и да поминете сладък живот, да стигнете да видите от унуки унуки" (Из архивата 1914: № 1760).

Подробно съобщение за смъртта на директора Мутев излиза във в. Българска пчела (№ 35/24 януари 1864: 4)³⁶:

"Писмата ни от Болград ни известяват жалостната случка за смъртта на г. Димитра Мутева, директор на Болградското централно училище, което се случило във вторник 14 януари през нощта. Г. Мутев падна от една зла и продължена болест.

Обрядът на погребението му са извърши на 16 с приличната почет. Четири слова се изрекли от учителите на Болградското училище над носилото му." Както подобава на полиглот, бил изпратен със слова "на три езика: български, влашки, руски".

С тъга се съобщава, че "в разстояние на мало време жални случки удариха народът ни в лицето на учените му мъже. Уже от трима се лиши."

И че "на мястото на г. Д. Мутева се поставил привременно директор на Болградското централно училище г. д-р Г. В. Миркович".

Колелото на живота се върти. На мястото на падналия застава друг. Качествата на всеки от следващите директори са различни. Във възможностите им и в хоризонтите им, естествено, се регистрира голяма амплитуда.

Мутев е погребан два дни по-късно. Да го изпратят, да се простят с него идват хиляди бесарабски българи.

Този "бележит българин" е погребан до гробищната църква "Св. Митрофан"³⁷.

Според Титоров и Начов на мраморната плоча на тоя гроб се четял следният български надпис (Титоров 1905: 68; Начов 1927: 417):

┼

Димитрий Степанович

МУТЬЕВ

Директор на Централното в Болград училище

Роди се на 4 септември 1818 г.

Умря на 13 януари 1864 г.

Има непотвърдени сведения, че мраморният паметник със снимка е бил съхранен до около 1963 г. На негово място е бил издигнат нов метален кръст, на който е изписано името, датата на раждане и датата на смъртта. От около 1995 г. гробът е заличен - останала е само циментовата поставка на кръста...

Признание от съвременниците след десетилетия. Преклонението на съвременниците пред делото на Димитър Мутев е всеизвестно. И след десетилетия няколко автори пишат, че "и до днес старите болградчани споменуват името на Мутева с почит" (Начов 1927: 417); че "Мутев е оставил много добър спомен, който и до ден днешен се предава от родители на деца", че "името му и до сега се споменува с уважение" (Дякович 1905: 957). А Йов Титоров пита: "Кой е Мутьев и достатачно ли е да кажем и ние - директор на Централното в Болград училище?" И сам си отговаря: "Не е достатъчно. Хора като Мутьева, трябва да се помнят..." (Титоров 1905: 68).

Знак на особена почит и преклонение е овалният портрет на директора Мутев в тежка скъпа рамка от черно дърво. Портретът, изработен вероятно по примера на портретите на ректорите в европейските университети, несъмнено е дело на попечителния комитет, с който директорът е работил.

"Преди години в актовата стая на нявгашното Болградско централно училище - превърнато след руско-турската война в 1877-1878 и присъединението на Бесарабия обратно към Русия в гимназия Александър ІІІ - стоял окачен на стената ликът на Мутева, изписан още приживе от един от неговите почитатели Киншнер (учител по рисуване и краснопис в казаното училище), чех от Прага. Дали и днес този портрет стои в казаната стая, много се съмнявам" (Начов 1927: 417).

А преди Начов Йов Титоров говори за портрета и посочва друг художник: "изписан, ако паметта ни не лъже от италианецът Сикко, учител по рисуване в Болградската гимназия през 1869-1877" (Титоров 1905: 69).

"В тази актова зала г. проф. А. Теодоров-Балан виждал също окачени на стената две със златни букви дипломи на Мутева - едната на латински, а другата на руски... Кога после се върнал от Прага, тях ги веч нямало там" (Начов 1927: 417; Теодоров-Балан 1988: 37).

Тези светини, скъпи за българите, не са потърсени от нашите официални институции и даже не са снимани, за да заемат поне техните копия подобаващо място в Националния музей на България.

Възпитаниците на Болградската гимназия - награда за българската нация. В Болградската гимназия, която поради високите си стандарти е наричана "първи български университет", до 1888 г. завършват 21 випуска (първи випуск - 1867 г.) с общ брой дипломирали се 203 българи и 11 ученици от друга националност.

Възпитаниците на Болградската гимназия получават образование на европейско ниво. Отлично подготвени по немски и френски, те продължават да учат в университетите на Франция, Швейцария, Германия, Австро-Унгария, Русия. Българските студенти изненадват още в началото университетските си преподаватели със своя интелект и се изявяват като отличници. Учудващо е, че част от тях - 19 души - получават стипендии от Болградската гимназия, а това е прецедент за европейските университети. Изминали са повече от 150 години и все още не е известно някоя друга гимназия да дава стипендии на изявили се ученици. И още нещо. Шокиращ е "размерът на болградските стипендии - 6 до 8 пъти по-висок от държавните стипендии във Франция, Германия, Австро-Унгария" (Караиванов 2008: 19-22, 17, 60).

Историческата заслуга на директора Димитър Мутев е, че той превръща за четири години Централното българско училище в Болград в първа българска гимназия, едно средно учебно заведение на европейско ниво.

Основите, положени от Димитър Мутев, на "това свято българско учебно заведение", както го нарича Христо Ботев, и семената, посети в духовната нива на българите, поникват, изкласяват и дават смайващи плодове. Болградската гимназия подготвя един от първите отряди на българския културен елит преди Освобождението. От Болградската гимназия идват образовани българи и вливат своите сили във възраждащата се българска култура.

Признание в наше време. Във връзка с юбилея 110 години Болградска гимназия са отпечатани две пощенски марки - едната (№ 2146) със сградата на гимназията и другата (№ 2147) с портрети на основателите на гимназията - първия директор Димитър Мутев, княз Никола Богориди и временния директор Сава Радулов (Каталог 1979: 212-213).

Пощенска марка № 2146 - 110 години Болградска гимназия

Пощенска марка № 2147 - 110 години Болградска гимназия

В този напрегнат последен период, 1859-1864 г., се очертава ръста на организатора и администратора, на педагога и редактора, на твореца и преводача, на родолюбеца и човека, на основателя и директора на Болградската гимназия Димитър Ст. Мутев. Цялостният принос на Димитър Мутев остава в културната история на България. Над делото му тегне сянката на забрава, но то не може да бъде нито отминато, нито заличено. Въпреки че на негово име няма кръстено нито едно училище, нито една улица. Нито в Пловдив, нито в София. За него няма нито една обстойна студия. Да не говорим за монография. Споменава се бегло, тук-там като крайпътен камък, маркиращ с блясъка си развитието на новобългарската култура.

Владимир Димитров Мутев

Димитър Стефанов Мутев и съпругата му Александра Ивановна Лоран загубват дъщеря си Олга още на година и половина и остават само с един син Владимир, единственият известен потомък на Мутевия род.

Никола Начов съобщава, че след смъртта на Димитър Мутев "в Одеското българско настоятелство стоели 3 000 рубли, принадлежащи на жена му и сина му. От лихвите им те се поддържали" (Начов 1927: 418).

Финансовото състояние на семейството рязко се променя, а близките от българска страна, които биха могли да помогнат на Александра и Владимир Мутеви, много рано умират. Вести за Христо Мутев няма още от 1861 г., от преди смъртта на Димитър Мутев. Грижовният и практичен свако, Стефан Тошкович, умира в 1870 г., после богатият и щедър поручител-кум Николай М. Тошков (1874 г.).

Всичките надежди за помощ, погледнато от днешния ден, са в другия поручител-кум, Н. Хр. Палаузов. Сигурно той се е застъпил и пред Одеското българско настоятелство за стипендията на Владимир. В подкрепа на тези съждения, има ценен документ от 1870 г. В отчет на Одеското българско настоятелство е написано: "По повод упреците на някои българи против Настоятелството за това, че то е зачислило като стипендианти на 30-хилядния капитал децата на българите Иванов и Мутев, Настоятелството в своя журнал на 2 април 1870 г. е записало, че то се ръководи от убеждението, че децата на българските дейци, оказали услуги на своя народ, имат предимство да се ползват от стипендиите; и затова за сина на заслужилия баща, при това лошо обезпечен, е по-рационално да се даде предпочитание пред децата на българите, които не са оказали никакви услуги на родината си" (Налбантова 2006: 121).

Новите сведения внасят известен оптимизъм. Владимир Мутев е имал едно рамо във лицето на вуйчо си Николай Лоран, който от 1859 г. е управлявал Бесарабската държавна имуществена палата, а от 1870 до 1892 г. е бил назначен за управляващ на държавни имоти в Харковска и Полтавска губерния. Известно е, че Николай Лоран се отличавал с доброта, безкористност и изключителна честност (Козубский 1897). При наличието на толкова добродетели припламва надеждата, че Владимир наистина е имал грижовен вуйчо до около 30-та си година. И това вече е неоценим дар, особено за сирак, който едва ли помни баща си.

Николай Лоран е имал възможност да се погрижи за рано одовялата си сестра и за племенника си. Може би Владимир и Александра Мутеви са били в Одеса под крилото на Одеското българско настоятелство до завършването на гимназията към Ришельовския лицей. После те навярно се преместват близо до семейство Лоран и затова Владимир отива да учи в Харковския университет, а не продължава в Новорусийския университет в Одеса. Предположения, само предположения, за които може би има доказателства по архивите.

Документи от Одеса. В списъка на българските и сръбските преселници, получили образование в Русия от 1854 до 1877, които са постъпили в учебни заведения чрез посредничеството на Одеското българско настоятелство или са получили от него финансова помощ за образование, е отбелязано, че Владимир Мутев "в настоящее время" - а книгата обхваща периода до 1877 г. и навярно е предадена за печат поне 6 месеца преди това - е ученик в 6. клас на седемкласната Ришельовска гимназия (Барсов 1895: 43).

И още една вест потвърждава, че в годината на Освобождението на България 1878-1879, Владимир е завършил ІІІ Одеска гимназия, така наречената Ришельовска гимназия, която са завършили навремето баща му Димитър и неговите чичовци Христо и Никола Мутеви (виж и Налбантова 2006: 142). Барсов публикува кратки сведения за професионалната реализация на получилите образование в Ришельовския лицей и други учебни заведения. Там се среща - редом с Димитър, Христо и Никола Мутеви и известните за тях сведения - съобщението: Владимир Д. Мутев "се обучава на издръжка на настоятелството в ІІІ Одеска гимназия, а после завършва Харковския университет" (Барсов 1895: 60)³⁸.

Владимир Мутев завършва гимназията като стипендиант на Одеското българско настоятелство. Явно, поручителят-кум на Димитър и Александра Мутеви, наричаният в писма "добрейши" Николай Хр. Палаузов - дълги години председател на Одеското българско настоятелство - се е погрижил за Владимир. В неговия архив би следвало да има някакви данни за по-нататъшната съдба на единствения потомък на Мутеви.

Остава открит въпросът - защо синът на Димитър Мутев не е потърсен от току-що освободена България или защо Владимир Мутев не е поискал да приложи силите си на българското културно поле. Вероятно при майка рускиня, при рано починали баща и всички близки роднини по бащина линия, той е израсъл в руска среда и това определя неговото самосъзнание. Диктува връзките му с България и всичко българско. Още повече, че самият поручител-кум Николай Хр. Палаузов не се връща окончателно в родината, за да му проправи път. Да го привлече към България. Не се връща и семейството на Стефан Тошкович.

За по-нататъшните изяви на Владимир пестеливо съобщава Никола Начов, който твърди, по получена информация от Д. Хр. Тошков³⁹, че Владимир Мутев "станал професор някъде в Русия" (Начов 1927: 418).

Следващото пряко сведение за около 38-годишния по това време Владимир дава Козубски. "Единственият син на Мутев... бившия директор на училището (гимназията) в Болград, рано починал от туберкулоза за мъка на всички български патриоти... не последва примера на своя баща-патриот и остана на служба в Русия" (Козубский 1897).

С това се изчерпват сведенията за българина Владимир Мутев. Не е известно дали той има свое семейство и потомство. В последните дни преди отпечатаването на тази книга обаче се откриха сведения за един руски висш чиновник, който е бил управляващ на Пенсионните каси на народните учители и учителки през 1900-1910 г.: "д[ействительный] с[татский] с[оветник] Вл[адимир] Дм[итриевич] Мутьев, прав[ославный], к[онституционный] д[емократ]" (Ерошкин, Раскин 1998: 135; Волобуев, Шелохаев, Корелин 2002: 252). Този висш чиновник пише статия за ръководения от него орган за социално обезпечение, която се цитира и до днес от историците (Мутьев 1904). Има всички основания да се приеме, че това е същият човек - последният известен потомък на семейство Мутеви.

От Димитър Мутев и от неговия син Владимир неумолимото време оставя на идните поколения само щрихи от житейски портрет, от творчески път, от неудържимия устрем към научен, просветителски и творчески труд.

Приложение

Диплома за завършване на Ришельовския лицей

Аттестат № 87

Дмитрий Мутьев, 22 лет из иностранцев вероисповедания Православнаго поступил в число своекоштных студентов Ришельевскаго Лицея по Физико-Математическому отделению, и находясь в оном с августа 1837 года по 22 июня 1840 года при весьма хорошем поведении окончил полный курс учения и оказал следующие успехи в Богословии, Философии, Русской Словесности, Всеобщей и Российской Истории и Статистики хорошие и в Естественной Истории, Химии, чистой и прикладной математики и Физики отличные, в Метеорологии и Коммерции хорошие и в Технологии досточные, и по окончательном испытании признан Советом Лицея достойным на основании 94 статьи Высочайше утвержденнаго в 29 день Мая 1837 года Устава Лицея пользоваться при вступлении в гражданскую службу правом на 12 класс, а при определении в службу военную правом на получение первого офицерскаго чина по истечении 6ти месяцев. В засвительствовании чего и выдан ему Мутьеву сей аттестат с приложением Лицейской печати, Одесса, Июня 22, 1840 года.

Източник: Государственный 1840., ф. 44, оп. 2, арх. ед. 88, 1840 г., л. 67.

[Това вероятно е чернова - няма печат, има задрасквания.]

БЕЛЕЖКИ

1. Виж например неговата статия за леточислението, направила голямо впечатление на читателите (Мутев 1859; Кръстевич 1859; Из архивата 1914: № 1762) или пък неговия животопис на Георг Стефенсон, публикуван през 1858 г. в Български книжици, който се цитира като най-добър пример за жанра в българската литература (Шишков 1873: 145). [обратно]

2. Към този период се отнася изненадващо ранното споменаване на името на Димитър Мутев от М. П. Погодин по повод на книгата на Ю. Венелин Древние и нынешние болгары (1829), ако е вярна предполагаемата датировка на документа (1829 г.), пазен в ръкописния отдел на РГБ (Быкова, Медовичева 1995: 281-282 - ф. 49, к. 5, арх. е.д. 136, л. 1-2). [обратно]

3. Има споменаване в писмо от Геров, 2 ноември 1841 г., че братята са учили в Карловинос, а Камишева цитира писмото и идентифицира Карловинос с "Карловац, известен със семинарията си" (Из архивата 1911: № 566; Камишева 1998:145), но нито хърватският град Карловац, нито сръбският Сремски Карловци са влизали в Румънските княжества, така че са нужни по-нататъшни изследвания, за да се уточни какво е отношението на "Карловинос" към румънския период в живота на Димитър Мутев. [обратно]

4. Потвърждение, че метрически свидетелства са се изисквали за записване в гимназията има в писмо на свако му Стефан Тошкович до Геров от 8 февруари 1884 г.: "Притварям ви три метрически свидетелства на синовете ми, които кога бех у Пловдев ги зех от Владиката Никифора, които служиха на синовети ми за в Гемназията. Сега ще подавам за почетном гражданство, които и те влизат по наследство и е нужно да са потверди Владиковат подпис от консолството" (Из архивата 1914: № 2288). [обратно]

5. В същата 1837 г. "братя же любезни и синове покойнаго Стефана Д. Мутева: Христо, Димитрий, и Николай" заедно с чичо си и свако си Стефан Д. Тошкович са спомоществователи на превода на Р. Попович Христоития. През 1847 г. Димитър Мутев, брат му Христо и свако им стават спомоществователи и на превода на монах Натанаил и Захари Княжески Зеркало или огледало християнское. [обратно]

6. Преди заминаването си за Германия - на 23 декември 1839 г. - Димитър Ст. Мутев получава "билет на жительство в Одессе" под номер № 4050. [обратно]

7. Един от първите българи, който завършва медицина в Германия и защищава докторска дисертация още в 1816 г. е д-р Атанас Богориди, после е д-р Петър Берон, с докторат по гинекология от 1831 г. в Мюнхен. [обратно]

8. Докато в немските университети има една научна степен (доктор), през 40-те години на ХІХ век в Русия те са три (кандидат, магистър, доктор) и европейският докторат се приравнява към руски магистър. [обратно]

9. Изглежда неправилно разчетено. Има се предвид Василий Егорович Левтеропуло, професор по математика и физика в Ришельовския лицей от 1836 до 1856 г. [обратно]

10. Мутев говори тук за докторската дисертация на Срезневски, озаглавена Святилища и обряды языческого богослужения древних славян по свидетельствам современным и преданиям (Харков 1846). [обратно]

11. Неправилно разчетено. Има се предвид работата на Григорович "Изыскания о славянских апостолах, произведенные в странах Европейской Турции" (Григорович 1847). [обратно]

12. К. А. Поглубко от Кишинев в лично писмо от 23 март 1974 г. (Архив б.г.а) ми съобщава, че е чел писмо на Д. Мутев във фонд С. Палаузов в Централния държавен исторически архив на СССР (ЦГИА) в Ленинград. И още, че Д. Мутев се споменава в писма до слависта О. М. Бодянски (1808-1877), които се пазят в Ръкописния отдел на Института за език и литература към Украинската Академия на науките в Киев. [обратно]

13. Тук се приема, че послесловът към писмо от Сава Филаретов до М. П. Погодин от 22 януари 1854 г. се отнася към Димитър Мутев въпреки разликата в инициалите, която може да се дължи на неразчитане на оригинала: "Вчера приехал в Москву из Петербурга соотечественник мой Г. С. Мутьев" (Попов 1880: 723). [обратно]

14. Изглежда в оригинала е наследят, но не е било разчетено правилно. Препраща към Мат. 5: 3. [обратно]

15. В изданието на Панчев годината е отбелязана като 1852, но това е невъзможно, защото е очевидно, че писмото е писано преди следващото от 20 април 1852 г. (Из архивата 1914: № 1766). Новините, съобщени от Христо Мутев в това писмо трябва да се отнасят към есента на 1851 г. Още повече, че двете единици в 1851 са написани по един и същи начин в оригинала. [обратно]

16. От одеските българи до професорска катедра в Новорусийския университет достига Владимир Н. Палаузов (1851-1920). [обратно]

17. От сатирата на Чинтулов, написана в ямбически размер, авторът на статията цитира по памет само първите четири стиха (Янтра 1886; Пундев 1922: 116; Табаков 1986: 103-104). Това е пълният текст: "Със позволение от Зевеса/ прочул се беше глас в Одеса,/ че красна китка от Балкана,/ от хубави цветя събрана,/ ще да се скоро появи. // Зарадвали се българите,/ със радост смятали те дните,/ кога по-скоро да я видят,/ замислили да я поливат,/ на много време да цъфти. // Но на току речи една година/ и още повече се мина,/ откакто тя не се явява;/ какво горката е станала?/ Дали потънала в морето? // Но нà - надникна от небето/ и тихом мен пришепна днес/ на дясното ухо Зевес:/ че мишката я уж грабнала,/ а нея котката изяла" (Табаков 1986: 19). [обратно]

18. Четири дни преди смъртта  на Елена Мутева. [обратно]

19. Другите членове на този комитет са: Н. Хр. Палаузов, Найден Геров, Сава Радулов, Сава Филаретов, борецът за църковна независимост Стефан Изворски, браилският търговец Костаки Попович. [обратно]

20. Вероятно се има предвид научното списание Известия Императорской Академии наук по Отделению русского языка и словесности, излизало под това заглавие от 1852 до 1863 г. [обратно]

21. Тъй като Иван Лоран не е включен в пространната енциклопедия на френскоезичните преселници в Русия през XVIII в. (Mézin, Rjéoutski et al. 2011), може да се приеме, че той се е преселил през XIX в. [обратно]

22. Некролог за Н. Ив. Лоран е отпечатан в Харьковские ведомости през 1892 г. и препечатан в Кавказский календарь през 1893 г. А публикацията от 12 август 1897 г. възниква в резултат на препечатването в Русский архив на статията му за преселването на българите в Русия. Авторът на текста Е. Козубски иска да даде някои сведения за Лоран с цел да поясни значението на неговата статия като исторически документ. Е. Козубски, както отбелязва сам той, е негов племенник - майка му е сестра на Николай Лоран и съответно на българската снаха Александра Лоран-Мутева. Те имат още един брат - колежкия асесор Григорий Ив. Лоран, учител в Института за благородни девици (Новороссийский 1850: 300-301). В статията се говори за образованието, получено от Николай Лоран и за заеманите последователно длъжности, като се акцентува на периода в Кавказ и на приносите му към изучаването на Кавказ. За българите представляват интерес сведенията за назначението му през 1854 г. за началник отделение на канцеларията на Новорусийския и Бесарабски генерал-губернатор. Тази длъжност му дава възможност, в служебни и лични контакти, да се запознае с въпроса за преселването на българите в Русия и да напише цитираната статия (Козубский 1897). Статияте е привлякла вниманието на съвременниците: Н. Хр. Палаузов например праща няколко броя от нея на Сава Филаретов, който пък предава един от тях на М. П. Погодин с писмо от 24 август 1854 г. заедно с молбата на Палаузов статията да се препечата в сп. Москвитянин (Попов 1880: 732). [обратно]

23. За Спасо-Преображенската катедрала има осветено място още при основаването на Одеса през 1794 г. Първият камък е заложен в 1795 г., храмът е осветен през 1809 г. с главен престол Преображение Господне и в дясно престол на св. Николай, левия на св. Спиридон. Камбанарията, висока 72 м, е завършена през 1837 г. Основният ремонт е през 1894 г., а последни реконструкции през 1900-1903 г. Един от най-големите храмове в Русия, побирал 9 000 души. Главна светиня е чудотворната икона Касперовската Божия Майка. Тук са погребани князе и митрополити. В 1936 г. храмът е разрушен. Прочутият офталмолог проф. Филатов, дълбоко вярващ човек, със свои средства издигнал фонтан на мястото на олтара. От 1999 г. започва възстановяването на катедралата. [обратно]

24. Следователно, бащата на Александра Лоран има седми административен ранг в Табель о рангах. [обратно]

25. Николай Христофоров Палаузов (1821, Габрово - 1899, Одеса) e племенник на Николай Стефанов Палаузов - другаря на Априлов. На 11 години идва да учи в Русия, на 21 взема руско поданство. Две години след Димитър Мутев завършва Юридическия отдел на Ришельовския лицей (1842 г.) и става чиновник при Одеската митница, където завършва кариерата си. От всички одески българи той успява да се издигне най-високо в социалната йерархия - получава дворянска титла в 1868 г., утвърден за действителен статски съветник в 1882 г., четвърти административен ранг в Табель о рангах, в един момент изпълнява длъжността кмет на Одеса (Налбантова 2006: 10). Неколкократно награждаван с ордени. Н. Хр. Палаузов е един от основателите и многогодишен председател на Одеското българско настоятелство, той е сред най-ревностните поддръжници на Книжовното дружество. Инспектира Габровското училище в 1845 г. и предприема обиколка из България. Пише докладни записки до видни личности за тежкото положение на народа и необходимосттта от централно училище в България. По време на Кримската война е чиновник с особено назначение по българските въпроси в щаба на Южната армия. После - главен експерт по преселническите въпроси в Южна Русия. Превежда и публикува Жизнеописание на Юрия Ив. Венелина (1851), публикува и две статии за правописа в Цариградски вестник (1852, 1859). Под формата на писмо пише за преминаването на руските войски в България (1854). Баща на Владимир и Николай Палаузови (Българска 1988: 491). [обратно]

26. Е. Козубски съобщава, че той няма мъжко потомство. [обратно]

27. Сведения за сватбата на първата братовчедка на Димитър Мутев има в писмо от 15 ноември 1856 г. на Сава Филаретов до Найден Геров: "Мария Тошкович се жени за някой си Деланос [така!]... Досега трябва да е станала сватбата, ти, вероятно, си се научил" (Из архивата 1914: № 2374). И наистина Геров вече е бил чул за това, както е видно от негово писмо до Николай Ступин от 23 октомври същата година: "Сейчас получил приглашение на обручение Мар. Ст. Тошкович. Она выходит за Делавоса, брат котораго теперь в Филип. съ купленными здесь для султана мериносами" (Из архивата 1914: № 2105). [обратно]

28. От писмо на Палаузов е известно, че Д. Мутев е имал заедно с брат си дом на улица "Италианска" в Одеса - съобщава в писмо К. А. Поглубко от Кишинев на 22 юли 1974 г. (Архив б.г.а). Най-вероятно това е дело, изнесено на сигурните плещи на честния, практичен свако Стефан Тошкович. На улица "Италианска" отново двете семейства имат обща къща, както на улица "Греческа", или пък два дома един до друг.

Днес улицата носи името на Пушкин, тъй като на нея е разположен "Hotel du Nord", където поетът е отсядал през двайсетте години на XIX в. Там сега (на адрес ул. "Пушкинска" № 13) се намира музеят, посветен на одеския период на Пушкин. Подробно описание на улицата в средата на XIX в. дава Мурзакевич (2009: 309-310). [обратно]

29. Висока е оценката за списанието и на страничните наблюдатели. Например Нил Попов, издател и коментатор на кореспонденцията на М. П. Погодин, пише: "това беше едно от най-добрите тогава български списания с научно-литературно съдържание" (Попов 1880: 738). [обратно]

30. На подареното голямо място в кв. "Фенер" - на самия бряг на Златния рог с три постройки: дървена и две каменни - по-късно е построена желязната църква "Св. Стефан". Основния камък полага Екзарх Йосиф на 28 април 1892 г. [обратно]

31. "Золотович пак стана причина та останах". Значи, имало е и друг път намеса от братовчеда на Димитър Мутев. [обратно]

32. От 17 септември 1858 г. Богоров "натъкмява" списанието, а следващата година, 1859, редактирането поема Гаврил Кръстевич. [обратно]

33. Гаврил Кръстевич (1817, Котел - 1898, Цариград), обществен и държавен деец, писател, почетен член на Българското книжовно дружество (преименувано в БАН през 1911 г.). С подкрепата на Ст. Богориди учи в гръцкото училище в Куручешме край Цариград и завършва право в Париж (1843). Частен секретар на Ст. Богориди, от 1850 г. постъпва във ведомството на правосъдието в Цариград. Взема дейно участие в черковно-националната борба. Той обосновава откъм историческа, правна и каноническа страна исканията за независима църква и оборва компетентно гръцките претенции. По негов проект е съставен Уставът на Българската Екзархия. След Освобождението 1878 г. е назначен в Източна Румелия за директор (министър) на вътрешните работи и главен секретар на генерал-губернатора Алеко Богориди. Главен управител на Източна Румелия до Съединението (1885). Сътрудничи в списания, пише по въпроси на българския език и българската култура. Защищава становището, че за основа на литературния език трябва да служи говоримият език (Енциклопедия 1982: 629; Българска 1988: 365). [обратно]

34. За видните учители в първите 20 години на Болградската гимназия пише Караиванов, както и за заличаването на българския характер на Болградската гимназия от руските имперски власти в 1878-1884 г. (Караиванов 2008: 14, 47-50). [обратно]

35. Вече 150 години няма друго средно учебно заведение, което да има или да е имало печатница и издателство (Караиванов 2008: 18). [обратно]

36. В статията си Теодор. Т. Хрулев М. Москов накрая публикува писмо "в оригинал" за смъртта на Димитър Мутев, но не се разбира ясно дали писмото е от Хрулев. Публикува го, защото вярва, че "писмото ще послужи нещо за биографията на този наш учен мъж". Текстът е същият като на некролога. Няма фразата за назначението на нов директор, и завършва с добавка: "Лека ти пръст, добросъвестний Д. Мутев, в званието ти. Болград, 1864 г. януари 14" (Москов 1906: 173). [обратно]

37. За това пише и Александър Теодоров-Балан, когато описва края на лятната си ваканция в есента на 1886 г.: "Споходих и гробищната църква "Св. Митрофан", дето се потопих в исторични спомени пред бележити гробове: на генерал Инзов и на Димитър Мутев. Така превалих лятната училищна ваканция към края на август се сбогувах с домашните и с Болград, за да видя как ще се наредя в София" (Теодоров-Балан 1988: 83). [обратно]

38. И тъй като сведенията за Владимир са оскъдни, трябва да се спомене и съобщението: "Студенти в Новорусийския университет стипендианти на Одеското българско настоятелство през 1873 са Ефрем Каранов, Васил Василев и Владимир Мутев" (Налбантова 2006: 128). Всъщност тогава Владимир е ученик в гимназията към Ришельовския лицей. [обратно]

39. Д. Хр. Тошков е племенник на Стефан Д. Тошков. Той наследил търговията на баща си, търгувал от Калофер с Виена и Букурещ, после се преселил в Цариград, дето живял през 1861-1879. Прибрал се в София след Освобождението, задомил се и работил дълго като чиновник в Дирекция на пощите и телеграфите (Начов 1927: 466). [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Архив б.г.а: Архив на Марина Младенова, б.г.

Архив б.г.б: Архив на Найден Геров (1823-1900) в Българския исторически архив на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий” в София, ф. 22, б.г.

Барсов 1895: Барсов, Н. Приложение к брошюре Тридцатилетие деятельности Одесского болгарского настоятельства (1854-1884 г.) и к материалам для истории освобождения Болгарии. Одесса, 1895.

Барсуков 1896: Барсуков, Н. П. Жизнь и труды М. П. Погодина. Кн. 10. С.-Петербург, 1896.

Българска 1988: Българска възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... Енциклопедия. София, 1988.

Български 1858а: Български книжици, г. 1, 1858, кн. 1.

Български 1858б: Български книжици, г. 1, 1858, кн. 5.

Бъчварова 1981: Бъчварова, Н. Димитър Мутев - виден български възрожденски просветител, възпитаник на немските университети. // Българо-германски отношения и връзки: изследвания и материали. Том 3. София, 1981, с. 27-37.

Бъчварова 1982: Бъчварова, Н. Природонаучните знания и книжнина през българското Възраждане. София, 1982.

Бъчварова 1984: Бъчварова, Н. Димитър Мутев и неговата дисертация. // Известия на държавните архиви,1984, с. 141-189.

Бъчварова 1989: Бъчварова, Н. Възпитаници на южноруските училища и развитие на научните знания в България (ХІХ в.). София, 1989.

Бъчварова 1993: Бъчварова, Н. Първият български учен-физик. // Земя, № 221, 11 ноември 1993, с. 6.

Быкова, Медовичева 1995: Быкова, Т. И., Медовичева, Т. А. Документы по истории русско-болгарских культурных связей в 1830-1870 годах в рукописных фондах РГБ. // Записки отдела рукописей, № 50, 1995, с. 277-315.

Волобуев, Шелохаев, Корелин 2002: Волобуев, О. В., Шелохаев, В. В., Корелин, А. П. Объединенное дворянство: Съезды уполномоченных губернских дворянских обществ. В 3 томах. Том 2. Книга 2: 1911-1912 гг. Москва, 2002.

Государственный б.г.: Государственный архив Одесской области, б.г.

Государственный 1840: Государственный архив Одесской области, ф. 44, оп. 2, арх. ед. 88, 1840 г., л. 67.

Годишник 1924-1925: Годишник на Народната библиотека в София. София, 1924-1925.

Григорович 1847: Григорович, В. И. Изыскания о славянских апостолах, произведенные в странах Европейской Турции. // Журнал Министерства Народного Просвещения, 1847, № 1.

Дякович 1908: Дякович, Б. Из историята на учебното дело. 50-годишнина на една забравена българска гимназия. // Училищен преглед, 13/10, 1908, с. 947-970.

Енциклопедия 1982: Енциклопедия България. Том 3. София, 1982.

Ерошкин, Раскин 1998: Ерошкин, Н. П., Раскин, Д. И. Высшие и центральные государственные учреждения России: Центральные государственные учреждения. Москва, 1998.

Зарубежные 1975: Зарубежные славяне и Россия: Документы архива М. Ф. Раевского 40-80 годы XIX века. С. А. Никитин (отв. ред.). Москва, 1975.

Из архивата 1911: Из архивата на Найден Геров. Кн. 1. Кореспонденция с частни лица. А-Л (Аверки-Лобанов). Под редакцията на Т. Панчев. София, 1911.

Из архивата 1914: Из архивата на Найден Геров. Кн. 2. Кореспонденция с частни лица. М-Я (Манйолу-Янкулов). Под редакцията на Т. Панчев. София. 1914.

Иванов 1893: Иванов, Ю. Български периодичен печат от Възраждането му до днес. Том 1. София, 1893.

Калчев 1924: Калчев, Цоню. Един учен българин. // Светлина, г. 32, 1924, бр. 10, с. 11.

Камишева 1998: Камишева, Ганка. 180 години от рождението на първия учен метеоролог българин д-р Димитър Стефанов Мутев. // Светът на физиката, г. 21, 1998, бр. 2, с. 145-148.

Караиванов 2008: Караиванов, Никола. Болградската гимназия. По случай 150-годишнината от основаването на Болградската гимназия. Одеса, 2008.

Каталог 1979: Каталог български пощенски марки 1879-1978. София, 1979.

Козубский 1897: Козубский, Е. И. Заметка о Н. И. Лоране. // Русский архив, 1897, кн. 3, с. 148-149.

Конобеев 1965: Конобеев, В. Д. Национально-освободительное движение в Болгарии в 1853-1854 гг. // Ученые записки Института славяноведения. Том 29. Москва: Издательство АН СССР, 134-177.

Кръстевич 1859: Кръстевич, Гаврил. Книжовний дневник. // Български книжици, г. 2, 1859, кн. 1, с. 13-14.

Лоран 1897: Лоран, Н. И. Переселение болгар в Россию. // Русский архив, 1897, кн. 2, с. 317-328.

Маждракова-Чавдарова 1980: Маждракова-Чавдарова, Огняна. Отзвукът сред българите от първата общоруска революционна обстановка (1859-1861). // Векове, 1980, бр. 2, с. 23-31.

Маждракова-Чавдарова 1996: Маждракова-Чавдарова, Огняна. Евлоги Георгиев и утвърждаването на Болград като културно-просветно средище. // Българите в Северното Причерноморие. Том 4. Велико Търново, 1996, с. 273-286.

Маждракова-Чавдарова 2008: Маждракова-Чавдарова Огняна. Юбилеен лист 150 години Болградска гимназия. София, 2008.

Москов 1906: Москов, М. Теодор Т. Хрулев. // Българска сбирка, г. 13, 1906, кн. 3, с. 168-173.

Мурзакевич 2009: Мурзакевич, Н. Н. Одесская старина. // Южная столица. В. Крук (ред.). Москва, 2009, с. 302-322.

Мутев 1858: Мутев, Димитър. Метеорологически явления. // Български книжици, г. 1, 1858, кн. 1, с. 15-34.

Мутев 1859: Мутев, Димитър. За леточислението или хронологията. // Месецослов [на българската книжнина] за 1859 г. Цариград, 1859, с. 1-42.

Мутев 1869: Мутев, Димитър. Естествена история за първо запознавание с естеството. От ръкописи на Д. Мутева. Пловдив, 1869.

Мутьев 1904: Мутьев, В. Д. Пенсионная касса народных учителей и учительниц. // Журнал Министерства народного просвещения, 1904, кн. 7, с. 3.1-26.

Мыславский 1904: Мыславский, К. И. Исторический очерк гимназии императора Александра ІІІ в Болграде. Часть 1: Центральное училище от начала основания до окончательного преобразования в гимназию (1859-1885). Болград, 1904.

Налбантова 2006: Налбантова, Елена. Одеса в българската история и литература на XIX в. Одесса, 2006.

Начов 1927: Начов, Никола. Калофер в миналото (1707-1877). София, 1927.

Никулина, Великов. 1974: Никулина, М. В., Великов, Ст. Писма на Николай Христофоров Палаузов и Спиридон Николаев Палаузов до Михаил П. Погодин и Виктор И. Григорович. // Известия на държавните архиви, 27, 1974, с. 101-139.

Новороссийский 1850-1861: Новороссийский календарь на ... год. Одесса, 1850-1861.

Попов 1880: Попов, Н. Письма к М. П. Погодину из славянских земель (1835-1861). Вып. 3 (и последний). Москва, 1880.

Пундев 1922: Пундев, В. Добри Чинтулов. София, 1922.

Славейков 1958: Славейков, Пенчо. Събрани съчинения. Том 2: На острова на блажените. Под ред. на А. Тодоров. София, 1958.

Срезневский 1852: Срезневский, И. И. Памятники и образцы народнаго языка и словесности. Тетрадь первая. // Известия Императорской Академии наук по отделению русскаго языка и словесности, 1. Прибавление, 1852, с. 1-143.

Табаков 1986: Табаков, Николай. Добри Чинтулов, Стани, стани, юнак балкански. Стихотворения, речи, писма, спомени за Добри Чинтулов. София, 1986.

Теодоров-Балан 1988: Теодоров-Балан, А. Книга за мене си: Автобиографски спомени и легенди. София, 1988.

Титоров 1905: Титоров, Йов. Българите в Бесарабия. София, 1905.

Херлихи 2007: Херлихи, Патриция. Одесса. История 1794-1914. Одесса, 2007.

Шишков 1873: Шишков, Н. Т. Елементарна словесност в два курса. Том 1. Цариград, 1873.

Шишманов 1916: Шишманов, Ив. Д. Студии из областта на българското Възраждане. // Сборник на Българската академия на науките. Клон Историко-филологически и философско-обществен, 6, 1916, с. 1-221.

Янтра 1886: Янтра. Илюстрован лист за забава и поучение. № 13-14 / 8 юли 1886.

Arhivele n.d.: Arhivele Naţionale ale României. Fondul Ministerului Instrucţiunii - Moldova, n.d.

Mézin, Rjéoutski et al. 2011: Mézin, Anne, Vladislav Rjéoutski et al. Les Français en Russie au siècle des Lumières. Dictionnaire des Français, Suisses, Wallons et autres francophones en Russie de Pierre le Grand à Paul Ier. T. 1-2. Ferney-Voltaire, 2011.

© Марина Младенова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2018, № 12 (229)

Други публикации:
Марина Младенова. Елена Мутева 1829-1854. Едно закъсняло завръщане. С издание на творбите на Елена Мутева, подготвено от Марина Михайлова. София: Артграф, 2012, с. 28-52.