Марияна Фъркова

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАСКО

web

Наско си мисли, седнал до мен в ресторанта,
мълчалив и отчаян от себе си, мисли си,
с поглед, отправен в покривката, в масата уж,
а всъщност във времето. Страх го е Наско,
с мисли разрежда живота си блудкав,
а защо не разрежда и питието си?...
Наско отпива, все така чужд и загрижен
за битието си.
Наско въздиша и стъклено гледа през чашата:
как да измъкне от тази житейска мътилка
душата си, мисли си той, и се дави от мислене
и виното вкусно му се струва възкисело.
Мръщи се Наско, преглъща и мрази се,
"мрачни дупки са нашите оазиси" - Наско умува,
и потънал в бутилката празна на времето,
тръгва си Наско,
само със себе си.