Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХИТЪР ПЕТЪР И БАЙ ГАНЬО КАТО ПЕРСОНИФИКАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО В АНЕКДОТИТЕ И РОЛЯТА НА АЛЕКОВИЯ ГЕРОЙ ЗА НОМИНАЦИЯТА НА АНЕКДОТИЧНИЯ ПЕРСОНАЖ

Мария В. Маринова

web | Феноменът Бай Ганьо...

Смеховата култура на различните народи предизвиква вниманието на изследователите като интересен обект за анализ от антропологична гледна точка, както и от гледна точка на народопсихологията. Според Вихрен Чернокожев никой народ не е смешен, но всеки народ сам създава и сам отглежда своята смехотворна култура, която съхранява най-ценното от националния му характер, неговото национално съзнание и самочувствие (Чернокожев 1994: 7-8).

Марко Семов отбелязва, че вицовете са социална баня, в която се къпе всеки народ, за да излезе по-чист пред утрешния си ден. В края на краищата, по това, кое осмива у себе си един народ, наистина могат да се познаят не само самочувствието му, но и националните му комплекси (Семов 2001: 650).

Въпроси като "На какво се смеят представителите на различните нации?", "Защо определени шеги са смешни за един етнос, а за друг - звучат грубо или са просто неразбираеми?" и др. предизвикват интерес. На подобни проблеми се спира Вихрен Чернокожев в книгата си "Българският смях". Той отбелязва, че хуморът на Китай и Индия например е често непреводим, тъй като е проникнат от даоизма и хиндуизма. От друга страна, трябва да се отбележи, че анекдотите за евреи и за арменци са характерни за различни държави - там, където съществуват диаспори на осмиваните етнически групи.

Анекдотът като литературен жанр води началото си от дълбока древност. Според Речника на литературните термини това е "Късо хумористично разказче, в което най-често се предава с известно преувеличение комична случка из живота на велик човек или се изтъква неговото остроумие. ... Разпространени са и битови анекдоти, в които се разказват смешни случки от обикновения живот" (Термини 1973: 80-81). Темите на битовите анекдоти са многобройни, като важно място в тях заемат междуетническите отношения. Често в анекдотите отрицателният или глупавият герой е от друг етнос, но съществуват и такива, в които се осмиват недостатъци на собствения етнос.

Ако се проследят в исторически план българските анекдоти, прави впечатление, че българинът се надсмива над глупостта, над съмнителния морал на духовенството и на управляващите, над парвенющината. Според Вихрен Чернокожев "Смехът му обхваща всички обществени сфери: историята, държавата, властта, религията, науката, правото, политиката, войната" (Чернокожев 1994: 10). Междуетническите отношения не са централна тема в традиционния български анекдот, което свидетелства за етническата толерантност на нацията.

В българския фолклор от класическия период най-популярният анекдотичен герой, идентифициран с българското, е Хитър Петър. Анекдотите за Хитър Петър са записвани и издавани още от периода на Късното възраждане. Един от първите записвачи е П. Р. Славейков, а доказателство за популярността на фолклорния персонаж е фактът, че Д. Войников избира името му за псевдоним (Речник 1976: 231). Д. Паничков, от своя страна, го използва за заглавие на хумористичен вестник (Речник 1982: 26). Илия Р. Блъсков дори издава книга, озаглавена "Хитър Петър" (първото й издание датира от 1873 г., след което неколкократно е преиздавана) (Речник 1976: 105). Независимо от това обаче тя не успява да се настани трайно в съзнанието на българите като определяща за характера и "подвизите" на героя си. Същевременно анекдотите за Хитър Петър дълго време битуват в българската фолклорна култура с променлива честота.

Кои са опонентите на българския фолклорен хитрец? В съзнанието на българина Хитър Петър традиционно се изправя срещу Настрадин Ходжа. Конфликтът е наследен от периода на турското робство и противникът е представител едновременно на поробителя и на чуждата духовна власт. Ако обаче се обърне конкретно внимание на анекдотите, в които главно действащо лице е Хитър Петър, ще се забележи, че междуетническите конфликти всъщност не заемат централно място в тях. Много по-често Хитър Петър надхитрява попа, чорбаджията, търговеца; наказва глупостта и скъперничеството. Важна характеристика на анекдотите с Настрадин Ходжа е, че българинът винаги побеждава своя опонент, който за турците е образ на националния хитрец.

Така Хитър Петър успява да събуди и дори да предизвика гордостта на поробения ни народ. Чрез хумора, чрез смеха българите, с негова помощ, си представят не само как надхитряват своите поробители, но и как надделяват над тях. Надхитряването се превръща в символична победа, а хумористичната маска успява да прикрие колко реално е всъщност желанието на поробения ни народ да надделее над потисниците си.

С Освобождението на България се създава различна ситуация. Българинът се насочва към Европа, но вече с едно ново самочувствие. Според Марко Семов по това време се променя не само дестинацията на повечето търговци, но се увеличава и количеството млади българи, които търсят в Европа по-добро образование (Семов 2001: 539). Това предпоставя създаването на нов тип сатиричен герой - безкултурният новобогаташ със самочувствие на превъзходство спрямо европейците. В края на XIX век (през 1895 г.) излиза книгата на Алеко Константинов "Бай Ганьо", в която обект на изображение е същият този герой, тръгнал да "превзема" търговските пътища на Европа, а след това - и да заема "подобаващото му се място" в българския политически живот. Това е вече един различен образ на "нашенеца", не по-малко хумористичен от Хитър Петър, но предизвикващ различен вид смях - примесен с горчивина, срам и до известна степен неудобство. Надсмиването вече не е в такава степен "над другите", колкото "над себе си".

Още със самото си появяване книгата на Алеко Константинов предизвиква интереса на съвременната литературна критика. Дори до днес (вече почти 120 години след нейното създаване) тя успява да задържи вниманието на редица литературни историци, теоретици, психоаналитици и др. Както сполучливо отбелязва Милена Кирова:

Съществуват два различни плана, в които е разположено битието на Алековия герой. Единият - това е планът на "учената" традиция, в който преобладават срамът и погнусата към онова социално, нравствено и всячески лошо явление, наречено бай Ганьо. Другият план се разполага в народно-популярните нагласи да се разбира бай Ганьо като положителен герой, като еманация на типично българското в чуждия свят, като трикстер фигура, която единствена устоява на опитите да бъде насилена и кастрирана българската природа от чужди моди (Кирова 2010).

С появата на новия анекдотичен герой обаче се случва нещо особено интересно в традицията на българския анекдот - постепенно името на Бай Ганьо измества традиционния български хитрец Хитър Петър и заема неговото място в анекдотите за междуетническо надхитряне. Като че ли се е сменил фокусът на смеха - негов обект вече не е произлезлият от фолклора хитрец, наименуван с популярното име Петър, а навлезлият от литературата "съвременен българин", носещ по-специфичното име Ганьо и титулуван с почти роднинското обръщение "бай". Тук отново могат да бъдат приведени думите на Милена Кирова, според която:

Ако българската култура беше създала известни традиции в писането на алтернативни истории като история на масовата култура, на анекдота или на българската градска култура, може би щяхме да знаем повече за потребността от този образ, наследил донякъде традицията на Хитър Петър, но израснал в съвсем различна среда. Както изглежда, всеки значителен преход в българската история ражда вълна от анекдотични образи на "новия човек" (Кирова 2010).

Енчо Мутафов изследва анекдотичните превъплъщения на Алековия герой. Според него:

Културното въображение пресъздава Бай Ганю в анекдота, и то анекдоти за случки в чужбина. Във всички тях Бай Ганю е победител. Той надхитря всекиго. ... При това в анекдотическото въображение на народа той е развихрен изцяло положително. [...] Постепенно Бай Ганю измести Хитър Петър от анекдотичното въображение на народа. Това е културно преображение на един народ, което не се извършва случайно. ... Бай Ганю се настани на мястото на Хитър Петър, отне неговата функция в анекдота само като продължение на едната си функция, на единия си полюс в амбивалентната същност. Тази функция идва от терена, на който героят не изглежда толкова мерзък. Този терен е в чужбина (Мутафов 1985: 43-44).

Комуникацията между Хитър Петър и бай Ганьо, станали нарицателни във фолклора, ги представя като изключително различни по своята същност независимо от значимото място, което и двамата заемат в българското народно творчество. Най-съществената разлика между тях се отнася до начина, по който са навлезли в устната словесност: Хитър Петър е изцяло сътворен от народа, наименуван от народа и обичан от същия този народ, докато фигурата на бай Ганьо се налага трайно в анекдотите едва след като е заживяла и в известна степен изживяла своето съществуване като литературен герой. Колкото и многобройни и популярни да са били анекдотите за неестественото, просташко и излагащо поведение на българите в Европа, дали тласък на Алеко Константинов да създаде безсмъртния си герой, те все пак не могат да се мерят нито с фолклорната мощ на Хитър Петър, нито със силата на литературния персонаж.

Хитър Петър не е само герой на фолклорните анекдоти. Той се превръща в еталон, в символ на изобретателността на българите, в повод за поне малко гордост, в лъч светлина, във въплъщение на надеждата. Обратно, дори самото име на бай Ганьо буди усмивка, която обаче в най-добрия случай е иронична и обикновено зад нея се прикрива болката, породена от срама.

Петър Стефанов разглежда образите на Хитър Петър и на Бай Ганьо през митологичния образ на трикстера. За да обясни този паралел, той го дефинира по следния начин: "трикстерът се намира в опозиция на всеки свят, в който той в дадения момент пребивава: в света на злото той престъпва чрез злото, т.е. обективно твори добро, а в света на доброто - през доброто, т.е. обективно извършвайки зло" (Стефанов 2006: 173-174). Според него заменянето на Хитър Петър от Бай Ганьо се дължи на това, че в светлината на двойствената същност на трикстера те са едно, но с обратен знак. Докато "източно" ориентираният Хитър Петър е принуден да действа в света на злото, социално или национално, поради което, престъпвайки през него, унижавайки и засрамвайки своите опоненти, той възстановява нарушената справедливост, т.е. твори добро, то Бай Ганьо... действа в зоната на една свръхнормативност, идентифицирана като абсолютното добро, поради което, доказвайки превъзходството си над "тънкулявите" и "мазни" европейци, той оставя впечатление на "току-що пуснат от лудницата възточен човек" (Стефанов 2006: 174).

Образът на Бай Ганьо преминава от литературата в устната словесност, за да заживее самостоятелен живот. Що се отнася до Хитър Петър - няколко пъти са правени опити той да бъде въведен от фолклора в литературата. Може да се предположи, че двамата герои известно време съсъществуват в различна среда: докато анекдотите за Хитър Петър продължават да битуват доминиращо в селската общност, то тези за бай Ганьо са предимно продукт на градския фолклор. В един следващ момент, когато творбата на Алеко Константинов става част от задължителната учебна програма и по този начин достига до масовия читател, номинацията на българина в анекдотите с различно етническо присъствие окончателно се променя - вместо Хитър Петър се налага Бай Ганьо. Трябва да се отбележи обаче, че и етническата среда се изменя - опонент на нашенеца вече не е преимуществено турчинът, въпреки че той не е изцяло изхвърлен от анекдотичното пространство. Все по-често се появява фигурата на американеца, съпътстван от французина и дори от негъра. Дори в детски варианти на анекдоти за междуетнически съперничества всички вицови персонажи се номинират по този начин, като различителен маркер остава означението на националната принадлежност: бай Ганьо българинът, бай Ганьо американецът, бай Ганьо французинът и т.н.

Интересно би било да се проследят принципите на изграждане на съответните фолклорни образи и ролята на Алековия герой при формирането на "следалековата" анекдотична традиция. Предмет на анализ в случая ще бъдат няколко анекдота с герои съответно Хитър Петър и Бай Ганьо, основна тема в които е надхитряването между представители на различни етноси. И докато в анекдотите за Хитър Петър неговият етнически опонент обикновено е Настрадин Ходжа, в тези за Бай Ганьо най-често нашенецът е принуден да се състезава с двама представители на различни етноси (американец и индиец, французин и немец, евреин и индиец), но е възможно и опонентът да е един (най-често американец) или да са повече от двама.

Като пример могат да се приведат два анекдота за дресировка: Хитър Петър научава кучето на Настрадин Ходжа да яде печени киселици, а Бай Ганьо - маймуната на американеца да говори (вж. Приложение 1). Принципно в анекдота за Бай Ганьо героят използва същия метод за дресировка (подлагането на глад), както и Хитър Петър. Разликата в подхода на двамата герои е подчертана чрез грубите маниери, демонстрирани в думите на маймуната.

Надхитрянето, което е характерен елемент на анекдотите за Хитър Петър, се е запазило и в анекдотите за бай Ганьо, като последният винаги печели благодарение на своята съобразителност, често пъти използвайки уменията на своите съперници. Особено показателен в случая е анекдотът, в който бай Ганьо решава да използва тялото на индиеца, практикуващ йога, като предпазно средство срещу юмрука на дявола и по този начин си осигурява място в рая (вж. Приложение 2).

В друга част от анекдотите се наблюдават повече паралели с литературния герой. Често на преден план е изведена безпардонността на бай Ганьо, която диалогизира с поведението на Алековия герой: той е способен например да накара кравата и прасето да напуснат обора и да отидат в хотелската стая, за да му освободят място за нощувка (вж. Приложение 3). Тук се налага сравнение с известния Алеков разказ "Бай Ганьо пътува", в който героят успява да си освободи седалка за легло в претъпканото купе.

Подобно на Алековия герой, и бай Ганьо от вицовете може да демонстрира егоизъм, маскиран като героична постъпка - докато французинът и англичанинът скачат, за да намалят теглото на застрашения от падане самолет, като изричат характеризиращи нацията лозунги, нашият герой с гръмка фраза изхвърля от вратичката пътуващия заедно с тях негър, като съпровожда действията си с възгласа "Да живее свободна и независима Африка", който е своеобразна гавра с интернационализма, широко проповядван по време на тоталитаризма (вж. Приложение 4). Налагат се паралели с втората част на Алековата книга, където Бай Ганьо се намесва в родната журналистика и политика.

Същевременно се появяват анекдоти, в които героите са интелектуалци, като името Ганю вече е не само собствено, но и фамилно: такива са известните от периода на тоталитаризма инженер Ганю Ганев, който пътува в задгранични командировки, проф. Ганю Ганев, който представя родната наука на международни конгреси и т.н.

Особено характерен е един анекдот, битуващ в интелектуалните среди от 80-те години на XX век. Герои в него са инж. Ганю Ганев и австрийски инженер. На преден план е изведена битовата страна: в дома на австриеца има помощен персонал (градинар, бавачка, готвачка), които осигуряват комфортния живот, а самият дом е аранжиран от дизайнер. Респективно в дома на инж. Ганев същият комфорт и ред са резултат от усилията, полагани от работещата му съпруга. Шокът, преживян от европееца, е изразен в удивлението му: "И ти спиш с тоя робот?!". Горчивият смях в този анекдот е предизвикан от социалистическата действителност, в която помощният персонал е бил немислим за интелектуалците. Вместо от него всички домашни задължения се изпълняват от съпругата, която освен това трябва да бъде майка и да работи наравно с мъжа. Същият този мъж обаче сякаш се изравнява с европееца, той изпълнява само служебните си задължения и дори се гордее с като че ли неограничените възможности на жена си. От друга страна, той възприема всичко това като нейно задължение, което проличава в предположението му за ролята на съпругата на австриеца за домашната уредба. Комизмът е изразен чрез противопоставянето на двата начина на мислене - и двамата мъже живеят комфортно, разликата между тях е в начина, по който са си осигурили този комфорт - австриецът го споделя със съпругата си, а българинът го възприема като едно от задълженията на жена си.

Последният анекдот, който ще бъде коментиран, се разпространява предимно във филологически среди. Анекдотът, претърпял многобройни трансформации от 1970-те години до днес, вече се разпространява и като power point презентация. С известни езикови и стилистични редакции този текст е представен в Приложение 6. Герои в него са доц. Ганев и Mr. Smith. Българският учен представя уникалността на родния си език, а американецът се усъмнява в съществуването на универсалния глагол "таковам". С цел да провери употребата му той пристига в България и се убеждава в правдивостта на думите на доц. Ганев. Комичната ситуация е в Централната баня, където значението на глагола е интерпретирано в сексуален контекст. Впоследствие доц. Ганев обяснява изключението, при което глаголът има неправилна употреба. В съвременното си устно разпространение анекдотът е разширен: събитието е представено като лингвистичен конгрес за определяне на единен език с оглед глобализацията. В характеристиката на българския език се включват и други особености. Такива са например бъдеще пожелателно време, още степени на сравнение и др. В някои варианти на вица Mr. Smith е американски българист, който в младостта си е бил на специализация в България. Неизгодната позиция, в която е представен американецът, и превръщането на доц. Ганев в неин неволен причинител всъщност обединява образа на Бай Ганьо с този на Хитър Петър. Стилистичната връзка на анекдота с Алековите разкази се наблюдава в представянето на българския език - уникалността му е в особеностите на просташкия жаргон, подобно на "гордостта" на бай Ганьо в банята или в операта. В същото време анекдотът е предназначен за определена аудитория, тъй като самоиронията предполага известна филологическа култура. От друга страна, ситуацията е сходна с анекдотите за Хитър Петър, в които в процеса на надхитряне опонентът му най-често сам влиза в капана, стремейки се да се докаже като по-съобразителния.

Списъкът с анекдоти за бай Ганьо може да бъде продължен, тъй като те характеризират ироничното отношение на българина към себе си и към другите. Според Вихрен Чернокожев, "смеейки се над другите, българинът се смее най-напред на себе си; чрез самоиронията той преодолява себе си, самоопознава се, търси своето място в света. ... Историята на българския смях е своеобразна история на българския светоглед, идеи, душевност" (Чернокожев 1994: 12).

Образите на Хитър Петър и на Бай Ганьо в различни периоди от време се превръщат в анекдотичен образ на българина. Фактът, че през втората половина на XX век Хитър Петър почти отсъства от анекдотичното пространство, в което трайно се настанява фолклоризираният образ на литературния герой Бай Ганьо, е особено показателен. Българинът, отделен от Европа чрез "желязната завеса" по време на тоталитаризма, се стреми да се самодокаже като европеец. Този стремеж е показан в комичен план в анекдотите. В някои случаи героят изпада в позицията на Алековия Бай Ганьо поради "парадоксите на изостаналостта" (Чернокожев 1994: 8). В други - той е в позицията на Хитър Петър, а в трети - обединява в себе си двата образа.

Направеният паралел между двамата анекдотични герои води до заключението, че подмяната на комичния героизъм в българските анекдоти е поне до известна степен наложена от променения обществен порядък - подменен е опонентът на нашенеца, а с това се променя и подменя и самият български вицов персонаж. Фактът, че елементът с успешното надхитряне остава устойчив, говори за необходимостта на българите да се чувстват силни чрез съхранената и развита способност за надхитряне. Различните видове смях, които предизвикват двамата персонажи, се налагат, от една страна, от различния характер на опонентите им (бай Ганьо надхитря тези, които възприемаме за еталон и така ни излага, а Хитър Петър успява да излъже онези, от които искаме да се разграничим, над които бихме желали да доминираме), а от друга страна - от разнородния произход на персонажите (самото име на бай Ганьо неминуемо извиква в съзнанието на българина устойчив паралел с Алековия герой, докато Хитър Петър остава в съзнанието на българина като изцяло положителен герой). Независимо от това, както сполучливо отбелязва Енчо Мутафов, анекдотичният образ на Бай Ганьо в посталековия период е персонаж, предизвикващ у българина "...удоволствието, че нашият човек ще ги разпердушини (чужденците - б.м., М.М.), и то без много да се церемони" (Мутафов 1985: 44). Този нов етнотип може би има връзка и с насажданото в годините на тоталитаризма отрицание на всичко наше и на национален нихилизъм (Семов 2001: 542). Фактът, че в съвременността все още се разказват анекдоти, в които етногероят се идентифицира с Бай Ганьо, в известна степен е показателен - обектът на самоирония не е сменен, а националният нихилизъм все още е актуален.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

1.

Хитър Петър:

Дошел веднъж Хитър Петър у Настрадин Ходжа, вижда в двора му едно хубаво куче и казва:

- Бе, Ходжа, хубаво куче имаш бе!

А Ходжата бил научил кучето си да яде само сладки работи - пасти, шоколади и други сладкиши, - и казва на Хитър Петър:

- Абе хубаво е, ама яде само сладки работи, хляб не вкусва!

- Що ми го не продадеш, аз ще го науча да яде хляб!

- Ако го научиш да яде хляб - рекъл Ходжата, - ще ти го харижа!

Петър взел кучето и го завел у тях, вързал го в яхъра си. Три дена не му давал нищо да яде, да види дали после ще прояде. На четвъртия ден му дава пресен, хубав хляб, а кучето само нюшка хляба и не ще да яде. Петър си взел хляба и си рекъл: "Щом го не щеш, ще си го взема!" И чакал да минат още три дена. На седмия ден пак му занесъл хляб, а то пак само помирисва хляба и не ще да яде. Взема си хляба Хитър Петър и го оставя още три дена да стои гладно. На десетия ден отново му носи хляб и вижда, че почнало да яде. Като вижда това, Петър взел хляба и почнал да му подхвърля печени киселици. Кучето ги подхващало във въздуха и ги нагълтвало цели.

Отива тогава Петър при Настрадина и му казва:

- Ходжа, ела да видиш как съм научил кучето да яде не само хляб, но и печени киселици.

Отива у тях Настрадин Ходжа. Петър му дал печени киселици и му рекъл:

- На ти тези киселици, подхвърляй му ги и ще видиш, че ще ги яде!

Ходжата взел киселиците, почнал да ги подхвърля на кучето и видял, че то ги глътвало наведнъж. Тогава казва на Хитър Петра:

- Петре, щом си го научил да яде хляб, че и печени киселици, харизвам ти го!

И Настрадин Ходжа харизал кучето си на Хитър Петра.

 

Бай Ганьо:

Един богат бизнесмен наел дресировчици от Франция, Германия и България да научат неговата маймуна да говори. Дал им по един камион с банани и срок от 1 месец. След 1 месец отива при немеца. Какво да види? Маймуната охранена, търкаля се и не иска да каже нито дума. След още 1 месец отива при французина. Маймуната седи. Тъпче се с банани и кроасани. Бизнесменът казва на маймуната:

- Кажи нещо.

А тя:

- У, у...

След още 1 месец най-накрая бизнесменът отива и в България при Бай Ганьо. Какво да види! Маймуната седи в ъгъла. Страшно отслабнала. Трепери умърлушена. Бизнесменът пита Бай Ганьо:

- Ти какво направи с нея?

- Ами как какво! Ето! Храних я обилно с банани, а тя не иска да яде.

Маймуната от ъгъла се обадила:

- Ах, как лъжеш, копеле мръсно?

 

2.

Попаднали в Ада един американец, един индус и Бай Ганьо. Посрещнал ги Дяволът и им казва:

- На всички, които са попаднали тук, им даваме шанс да отидат в рая.

След това Дяволът им показал един голям, здрав и силен юмрук. По-голям от този на Харисън Форд в "Последния кръстоносен поход".

- Който издържи три удара от този юмрук и не извика, го пускам. Можете да се защитавате с каквото искате.

Първи започнал американецът.

- С какво искаш да се защитаваш?

Американецът взел един здрав гранитен камък.

- Ето с тази гранитна плоча ще се защитавам. Готов съм!

Дяволът замахнал и камъкът станал на парчета. Замахнал втори път и американецът се разпищял от болка.

- Следващият - казал Дяволът.

Влязъл индусът.

- А ти с какво ще се защитаваш? - пита Дяволът.

- С нищо - отговорил индусът. - Аз 80 години се занимавам с йога и като медитирам, тялото ми се е калило и не усеща болка.

- Добре - казал му Дяволът.

Първи удар. Буум! Индусът само леко изпъшкал.

Втори удар. Буум! Индусът пак само леко изпъшкал.

Трети удар. С всичка сила. Буууум! Индусът пак само леко изпъшкал.

- Лелее! Не човек, а желязо! Никой досега не е издържал и трите удара - възхитил се Дяволът. - Е, свободен си. Можеш да отиваш в рая.

- Не - казал индусът. - Искам да остана и да погледам. Във всичките вицове Бай Ганьо все побеждава накрая. Искам да видя дали ще му се получи и този път.

- Е, добре. Остани - казал Дяволът.

- А ти с какво ще се защитаваш? - обърнал се Дяволът към Бай Ганьо.

- Как с какво ще се защитавам? С индуса, разбира се...

 

3.

Евреин, индус и Бай Ганьо замръкнали в малко градче, където имало само едно малко семейно хотелче. Оказало се, че има свободна само една стая с два кревата. Така че единият от тримата трябвало да пренощува в плевнята при животните на стопанина на хотелчето. Евреинът казал:

- Няма никакви проблеми. Аз съм израснал в кибуц и не ме притеснява да спя в плевня.

Отишъл в плевнята евреинът, но след 10 минути се връща и тропа на вратата:

- Съжалявам, но в обора под плевнята има прасе. Аз не мога да спя близо до нечисто животно. Религията ми не го позволява.

- Добре - казал индусът. Аз ще отида. Аз съм расъл в Бомбай и не ме притеснява някакво прасе.

Отишъл индусът в плевнята, но след 10 минути се връща и той:

- Ооо, там в обора има крава. За нас тя е свещено животно и не мога да спя до нея. Религията ми не го позволява.

- Добре де - казал Бай Ганьо. - Аз ще отида. Аз съм момче от село и не се шашкам от някакво прасе и някаква крава.

Отишъл Бай Ганьо и след 3 минути се тропа на вратата. Евреинът и индусът отворили и какво да видят. На вратата стоят прасето и кравата.

 

4.

В самолет летят Бай Ганьо, французин, англичанин и негър. По едно време самолетът се разтресъл. След няколко секунди в салона влязла стюардесата, цялата обляна в сълзи. Разтреперана и пребледняла.

- Господа, случи се нещастие. Повредиха се двигателите. Самолетът губи мощност и пада. Трябва спешно да му намалим теглото. Трябва някой да се жертва и да скочи през вратата, иначе всички ще загинем. Има ли някой доброволец?

Станал англичанинът. Отворил вратата, прекръстил се и извикал:

- Бог да пази кралицата!

И скочил през вратата. Самолетът леко се стабилизирал. След 10 минути стюардесата пак идва и пак реве.

- Господа, самолетът още е тежък. Пак падаме. Трябва още да се олекоти. Трябва още един да се жертва, иначе всички умираме.

Станал французинът. Отворил вратата и извикал:

- Да живее френската република!

И скочил. Самолетът пак се стабилизирал, но за кратко. Пак дошла стюардесата.

- Господа, страшно много съжалявам, но пилотите казаха, че трябва още да се олекоти самолетът, иначе ще се разбием. Трябва да скочи още един човек.

Тогава станал Бай Ганьо. Отворил вратата и извикал:

- Да живее свободна и независима Африка!

Хванал негъра и го изхвърлил през вратата.

 

5.

Инженер Ганьо Ганев заминал в командировка в Австрия. Запознал се той с австрийския си колега Ханс Дитрих, свършили те предвидената работа. Да, ама обратният самолетен билет на нашия човек бил за понеделник и инж. Дитрих го поканил за почивните дни на гости. Пристига инж. Ганев, влиза в двора, където го посреща домакинът, и не може да сдържи възхищението си:

- Имате прекрасна градина! Жена ви умее да се грижи за цветята!

На което домакинът любезно отговаря:

- А, не, за градината се грижи моят градинар!

Влизат в къщата. Нашият човек отново се възхищава:

- Жена ви има невероятен вкус! Домът ви е прекрасно подреден!

А австриецът с лека досада отговаря:

- Глупости, това е решение на моя дизайнер!

Домакинът запознава своя гост със съпругата си и с децата си, които се държат изключително прилично в присъствието на чужденеца. Ганев отново решава да похвали домакинята, която е възпитала така децата си, при което инж. Дитрих заявява:

- Нищо подобно, това е работа на възпитателката!

В края на обяда българинът, възхитен от качеството на храната, заявява:

- Жена ви готви превъзходно!

Тогава домакинът с възмущение казва:

- Нима мислите, че жена ми може да готви!? Просто имам добра готвачка!

Връща се в родината инж. Ганев, но след седмица трябва да пристигне в командировка инж. Дитрих, и съответно - налага се да бъде поканен на гости. Семейният съвет решава, че ще го канят на вилата, а не в панелката. В уречения ден инж. Ганев докарва госта от хотела и влизат в двора. Австриецът е във възторг:

- Вашият градинар е много по-добър от моя!

Инж. Ганев с гордост отговаря:

- А, не, това е дело на жена ми!

Влизат във вилата. Гостът отново възкликва:

- Дизайнерът ви има уникални решения!

- А, не, решенията и изпълнението им са дело на жена ми!

Австриецът хвали децата, които освен това говорят перфектен немски, при което инж. Ганев заявява с гордост:

- А, не, с децата се занимава жена ми, тя е учителка по немски!

В края на обяда инж. Дитрих признава, че трябва да изпрати своята готвачка при готвачката на Ганев, за да усвои рецептите на българските манджи, при което нашият човек отново блясва:

- Каква готвачка, всичко е приготвено от жена ми!

Гостът предлага да се разходят в градината, и докато двамата мъже са сами, изумено възкликва:

- И ти спиш ли с този робот?!

 

6.

На симпозиум лингвисти обсъждат езиковите проблеми и всеки хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т.н.

На доцент Ганев - българския представител, му омръзнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:

"Дами и господа, моите почитания на вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския! Ето, приготвил съм ви няколко примера в подкрепа на твърдението ми:

1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв, проверил съм специално. А в българския език има - "църцори".

2. Има ли някой език, в който да има 4 степени на сравнение - няма! А на български има: Далече, по-далече, най-далече, на майната си! Или: готина, по-готина, най-готина, баахмааму!

3. Има ли език, в който да има минало свършено незапомнено време? Хе-хе-хе - няма! А на български има - бил съм се бил напил!

4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате, но ние имаме - щял съм бил да работя!

5. Колко начина имате да кажете по заобиколен начин "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето, всички се свеждат до I don't know; No idea; I got no clue. А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега, де!", "Ебеш ли му мамата!", "А - сега ме хвана!"

6. И накрая, господа, хайде кажете, има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на български има, това е думата "такова".

На последната 6-а точка американският делегат не повярвал и казал:

- Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!

- Разбира се, Mr. Smith, заповядайте в България да проверите!

И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал:

- Моля ви, таковайте ми едно такси!

Служителката набрала един номер и таксито пристига.

Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:

- Моля ви, таковайте ме до най-луксозния хотел в София!

Шофьорът го закарал в "Шератон".

Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:

- Моля ви, таковайте ми една стая за 5 нощувки!

Регистрират го, дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята.

Томас е като треснат, но продължава да тества думата, не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:

- Моля ви, таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова каберне совиньон!

След малко иде мешаната скара, шопската салата и виното. Oh my God, he was right - it really works, признал накрая Тома неверни.

На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи.

Влязъл човекът да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба, и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите "Моля ви, таковайте ме отзад!" При което оня се оказал услужлив човечец (ми, чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни, я!) и съответно го "таковал".

Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите, споделил преживяванията си, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал:

- Ооо, аз забравих да ви предупредя колега, че глаголът "таковам" се употребява неправилно на гол гъз...

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Българско 1963: Българско народно творчество. Т. 10: Битови приказки и анекдоти. София: Български писател, 1963.

В традицията 2002: В традицията: д-р Кръстев, Боян Пенев, Иван Мешеков, Стефан Елевтеров. // Литературен форум, 07.-13.05.2002, бр. 18 (502) <http://www.slovo.bg/old/litforum/218/tradicia.htm> (18.01.2014).

Кирова 2010: Кирова, М. Бай Ганьо - българин или европеец? // Култура, 03.03.2010, бр. 8 <http://www.kultura.bg/bg/article/view/16680> (18.01.2014).

Мутафов 1985: Мутафов, Е. Модерният Хитър Петър. // Проблеми на културата, 1985.

Речник 1976: Речник на българската литература. Т. 1. София: Издателство на БАН, 1976.

Речник 1982: Речник на българската литература. Т. 3. София: Издателство на БАН, 1982.

Семов 2001: Семов, М. Българска народопсихология. Размисли върху това какви сме били и какви сме днес. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2001.

Стефанов 2006: Стефанов, П. Щастливеца и Бай Ганьо. Велико Търново: Фабер, 2006.

Термини 1973: Речник на литературните термини. София: Наука и изкуство, 1973.

Чернокожев 1994: Чернокожев, В. Българският смях. София: Български писател, 1994.

 

ИЗТОЧНИЦИ

Вицове за Бай Ганьо. // А?!... Вицове, стр. 1-2 <http://www.a-vicove.com/%D0%92%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%B9-%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE.htm> (18.01.2014).

Настрадин Ходжа харизва кучето си на Хитър Петър. // Хитър Петър. Съст. Величко Вълчев <http://chitanka.info/text/2394/103#textstart> (18.01.2014).

 

 

© Мария В. Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2014, № 1 (170)
© Електронно издателство LiterNet, 18.01.2014
Феноменът Бай Ганьо в българската фолклорна и литературна култура от първата половина на ХХ век. Съставители: Милена Кирова, Кристина Йорданова, Николай Папучиев. Варна: LiterNet, 2013-2014.