ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Мария Китанова

web | Свой за чуждите и чужд за своите

Родствената система в българската традиционна култура има строга йерархия, която регулира отношенията между отделните й членове. В работата бинарното противопоставяне свой - чужд е разгледано в рамките на семантичното поле род, в което влизат понятия, ключови за българската култура и определящи родното пространство на всеки индивид - произход, родители, родство, роднина, родина.

Изследването показва, че концептът свой е тъждествен на концепта род, а компонентите, представящи го, се реализират и функционират като основни ключови лексеми на опозицията роден - нероден (кръвен - некръвен), чрез които е представена семантичната опозиция свой - чужд.

Въпреки, че границата между своите и чуждите в българската роднинска терминология би трябвало да е ясно очертана, при анализа се установи, че тя може да бъде и пропусклива в редица случаи. След женитбата родът се разширява чрез усвояване на чужд социум, при което невестата става „чужда за своите” и „своя за чуждите”. За да се осъществи обаче този преход, е необходимо време. В лексиката подобно движение е отразено чрез метафоричните названия, анализирани посредством определени културни кодове - соматичен, фитоморфен и зооморфен.

Телесният (соматичният) код в българската роднинска терминология е представен чрез отделни лексеми и словосъчетания, в които като ключов компонент влизат съответните соматизми. Най-основни в български език са: кръв, сърце, утроба, плът, кост, коляно. Символиката на телесното е свързана предимно с единия член на опозицията - своето.

Растителният код функционира в три направления: 1) когато части от растения мотивират роднински термини, свързани с кръвно родствени отношения; тук най-често срещаните номинации се отнасят към линиите и степените на родство, зад които стои образът на родословното дърво: семе, плод, корен, жила, лоза.; 2) когато растения мотивират роднински термини, при родство по сватовство, към които се отнасят и т. нар. невестински имена; 3) когато роднински термини мотивират названия на растения.

При зоморфния код роднинските термини се употребяват като евфемизми, за да създадат представата за чуждото като свое и оттук да го направят безопасно и близко. Най-разпространени са названията, свързани с калинката и невестулката.

Използването на роднински термин за назоваване на болести е един от най-често срещаните начини за превръщане на чуждото в свое, на опасното в по-малко опасно.

Особено интересни изводи са направени при анализа на названия, отразяващи псевдородство: мащеха, пастрок, заварени, доведени и преродени деца.

Накрая родствените отношения в българската традиционна култура са характеризирани чрез ключови ситуации, които представят обобщено значение на пословици, отразяващо устойчиви традиционни схеми на поведение, свързани с определени ключови понятия. В българската паремиологична картина на света близките и своите се ценят най-много. Най-категоричното отхвърляне на своето е родителската клетва.

Направен е изводът, че семантичната опозиция свой - чужд в българската роднинска терминология се осъществява посредством противопоставянето кръвен - некръвен, роден - нероден, гравитиращ към истински - неистински. Този извод се базира на резултати, получени чрез семантичен, етнолингвистичен и когнитивен анализ.

© Мария Китанова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2013
Мария Китанова. Свой за чуждите и чужд за своите. Варна: LiterNet, 2013