УВОД

Мария Китанова

web | Свой за чуждите и чужд за своите

Антропологията вижда в бинарните опозиции организационен принцип на идеалните представи за света, чрез които се управлява индивидуалното и колективното поведение на членовете на определен социум. Семиотичният подход към историята на културата приема дуалността като условие за динамизиране на социокултурните процеси, като предлага универсалният характер на бинарните опозиции да бъде използван за цялостно описание на картината на света (Топоров, Иванов 1985: 6-9; Толстой 1987: 178). Знаковите системи на културата и езика могат да се разглеждат и като начин за запазване на колективната памет, чрез която се моделира околният свят и отношението към него. Това моделиране има силно антропоцентричен характер.

Опозицията свой - чужд е една от основните бинарни опозиции в народната култура на българите. Приложена към социума тя се "осмисля чрез различните равнища на връзките между хората: кръвно-родствени и семейни отношения (свой - чужд род, свое - чуждо семейство), етнически (свой - чужд народ), езикови (свой - чужд език), конфесионални (своя - чужда вяра), социални (свое - чуждо общество)" (Славянские 2009: 581-582). Според Леви-Строс (1973) дуалността е организационен принцип на роднинските структури, съставляващи материалната база на социалната система, а също и на идеалните представи за света, чрез които тя управлява индивидуалното и колективното поведение на своите членове.

Опозицията свой - чужд влиза в корелация с опозициите вътрешен - външен (вътре - вън) и тъждествен - нетъждествен, десен - ляв, мъжки - женски, добър - лош, четен - нечетен, чист - нечист и др. (Толстой 1987: 172) и по този начин определя отношенията на Аз-а в обкръжението на другите. Така другостта и чуждостта се превръщат в обект на специално изразено отношение, а чрез другия осъзнаваме и опознаваме самите себе си.

От своя страна противопоставянето вътрешно - външно маркира усвоеното (свое) и неусвоеното (чуждо) пространство, което винаги се свързва и с осъзнаването на определена граница. Това е границата между Аз-а и другите.

Леви-Строс разкрива механизма на митологичната логика като извежда множество бинарни опозиции от типа: висок - нисък, ляв - десен, топъл - студен и др. Този механизъм навежда автора на мисълта, че най-фундаменталните противоположности от типа на противопоставянето живот - смърт започват да се подменят с по-малко резки противоположности. След него Золотарев (1964) в своята книга "Родовой строй и первобытная мифология" разглежда проблемите на екзогамията по пътя на бинарната логика. Важна стъпка в тази насока са изследванията на В. Иванов и В. Топоров, които надграждат структурната антропология на Леви-Строс, като правят опит за реконструкция на древната славянска и индоевропейска митологична система. Основен момент в тяхната книга "Исследования в области славянских древностей" (Иванов, Топоров 1974) заема анализът на бинарните опозиции.

В своята книга "Славянские языковые моделирующие системы" В. В. Иванов и В. Н. Топоров отбелязват, че противопоставянето свой - чужд в древната славянска система се реализира в три плана - социален, етнически и митологичен (Иванов, Топоров 1985: 156-157).

В първия случай, противопоставянето се среща, когато единият член принадлежи към определена социална група, а вторият - към друга социална група. Под чужд в дадения случай се разбира това, което не е символ на първата социална група. Явно става въпрос за противопоставяне на две части от един колектив. Например мъжки - женски, стари - млади, главен - неглавен, свободен - несвободен, сакрален - профанен и др." (Иванов, Топоров 1985: 158).

При втория план условия за противопоставяне се създават, когато в даден колектив се включват групи с друга етническа или религиозна принадлежност. Например християнски - нехристиянски и др. Тук чуждото е непознато, а непознатото - опасно.

При последния план противопоставянето е между хората и враждебни на тях същества, които могат да имат едновременно антропоморфни и зооморфни черти. Това противопоставяне обикновено е човек - не човек, жив човек - мъртъв човек. В последния случай се различават и два вида смърт - своя и не своя (Зеленин 1995). В българската народна култура починалият човек става чужд: "Тъкмо чужди бяха хората, дошли от смъртта, толкова чужд е само мъртвецът" (Мутафчиева 1979: 71).

Най-очевидно тези отношения се реализират в етнически план.

Корените на това противопоставяне в културата откриваме в обредността, а в езика - неговата семиотична природа. Самата опозиция може да бъде разгледана в различни аспекти - митологичен, конциптуален, семантичен. Изучаването на семантичното противопоставяне от своя страна може да бъде в диахронен, синхронен, психолингвистичен, лингвокултурологичен план. Това разделение е малко условно, защото, независимо от гледните точки, всички изследвания, занимаващи се с анализ на бинарността, имат интердисциплинарен характер, което е обусловено от универсалността на самите опозиции. Като феномен на културата те имат и семиотичен характер. Чрез тях се съхраняват формираните у различни социуми знания за света на всеки етнос. От своя страна етносът е "група хора, които се противопоставят на всички други подобни колективи, не поради някакво съзнателно решение", а като подсъзнателно противопоставяне на ние и те, като се разделят на свои и чужди (Гумилев 2002: 10-11). Това означава, че етносът осъзнава другите етноси като различни от самия него, опирайки се на определени етностереотипи.

В тази студия се разработва семантичният план на опозицията свой - чужд, изразен в българската роднинска терминология.

© Мария Китанова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2013
Мария Китанова. Свой за чуждите и чужд за своите. Варна: LiterNet, 2013